— По дяволите, не, не знаех. А тя е знаела през цялото време, но нито веднъж не спомена, че нося две, а не едно дете. След това призна защо си е мълчала през всичките девет месеца. Решила, че няма да мога да го понеса и може би е имала право. Беше ми достатъчно трудно да свикна с мисълта, че нося и ще родя едно бебе. Напълно вероятно е в крайна сметка да бях решила все пак да не опитвам, ако още в началото знаех, че ще са две. Наистина нямам представа как щях да постъпя.
— Имай по-голямо доверие в себе си, майко.
— Просто съм искрена, Шани. Ти си отраснала с мисълта, че един ден ще раждаш бебета, може би дори очакваш с нетърпение този момент. За теб това не е кой знае какво. Аз обаче бях възпитана да не го очаквам. Ето го и втория голям проблем, за който споменах. И така, родих ви двамата с брат ти. Не ме питай как оцелях, но както виждаш, жива съм. И ви обикнах безумно. Нищо обаче не можеше да ме накара да преживея отново този кошмар. Взех решението, без да кажа на баща ви. Медитехът щеше да се погрижи никога повече да нямам деца. Отидох в този на Роувъра, Медикъл. Дори набрах нужната информация, за да разбере какво искам от него. А Марта не обелваше дума. Тогава си помислих колко обичам Чалън и че той вероятно никога нямаше да ми прости. Разплаках се. После се сетих за вас двамата с Далден и колко безценни сте за мен. Тук вече започна истински рев. Седях на пода, съдирах се от плач и така открих, че емоциите могат да причиняват наистина физическа болка.
— Не го направи, нали? — попита тихо Шанел.
Тедра поклати глава.
— Не се наложи. Щом изпаднах в истерия, Марта откри Чалън и го трансферира в Медикъл. Той седна на пода до мен и ме прегръща дотогава, докато сълзите ми пресъхнаха. Накрая заяви, че нямал намерение да прави така, че да забременея отново. Онова, което не знаех, бе, че воините не искат да имат големи семейства и страдат заедно със своите жени по време на раждането. Стандартът е едно-две, рядко три деца, след което воинът започва да пие отново вино от дхая, местното средство за предпазване от забременяване и го прави до края на живота си. Вече бях дарила на Чалън близнаци и това му бе предостатъчно. И така, за да приключим с въпроса, ето какво ще ти кажа. Първият проблем, от който предпочитах да бягам като от дявол, просто трябваше да бъде изтърпян. Колкото до втория, за него се погрижи Чалън. Това, което искам да кажа, Шани, е, че всяка трудност и проблем могат да бъдат решени по един или друг начин. Просто трябва да бъдат открити.
На младата жена й бе необходимо известно време, да се пренесе обратно в настоящето и да се сети, че главната тема на този разговор бе всъщност Фалон.
— Вече се сещам за едно решение. Просто след правенето на секс, отивам в някой медитех и оставам там до края на живота си.
— Не е смешно — сопна се нетърпеливо Тедра. — Проблемът е на Фалон и той ще се справи с него, в противен случай ще трябва да отговаря пред баща ти.
— Той се кълне, че това няма да се случи повече, но, майко, тази вечер видях как се бори да запази самообладание, когато нахлу в стаята ми. Наблюдавах какви усилия полагаше и това ме изплаши наистина. А и какво всъщност знаем за тези източни воини? Какви ли различия още ще трябва да откривам?
Сега бе ред на майка й да се усмихне.
— Може би те наказват жените си по друг начин или изобщо не ги наказват. Може би някоя от прекалено бурните им емоции е любовта.
Шанел я стисна възбудено за ръката.
— Ти знаеш ли за такова нещо?
Тедра трепна.
— Звезди, нямах намерение да ти вдъхвам лъжливи надежди, скъпа. Не, не знам. Но брат ти може би знае. Все пак той прекара последните две седмици заедно с тези ба-хар-анци. Защо не го попиташ?
— Какво да ме пита? — обади се отзад младият мъж.
Тедра погледна през рамо.
— Едва сега ли се връщаш?
— Не, прибрахме се точно за сервирането на храната. Но стоим и умираме от глад, защото ви чакаме.
Сестра му се обърна и погледна през високите сводести отвори, които водеха към трапезарията. Фалон седеше на една от пейките без облегалки и разговаряше с някой от приятелите си, но вероятно усети погледа й, тъй като точно в този момент вдигна очи, откри я и успя да я разтопи с една от неустоимите си усмивки. Шанел простена и побърза да се обърне.
— Коремът ти ще изчака още няколко минути — говореше в това време Тедра. — Разкажи ни нещо повечко за ба-хар-анците. По какво се отличават от нашите воини?
— Малко по-демонстративни са в някои случаи.
— Нарани ли го, Дал? — попита тихичко Шанел.
Той се засмя. Майка им я потупа успокояващо по дланта.
— Ако искаше да му стори нещо, щеше да го предизвика. А как се отнасят с жените си, Далден? И по- специално — как ги наказват?
Той сви безцеремонно рамене, а в кехлибарените му очи проблеснаха весели пламъчета.
— Мисля, че ги напляскват.
Тедра се изсмя.
— Това ли е всичко?
— Какво! — хлъцна дъщеря й, възмутена до дъното на душата си. — Това е… това е…
— Не е онова, от което се страхуваше — побърза да й напомни Тедра.
Младата жена стисна устни. Така беше. Но напляскване? От човек с невероятна сила като Фалон? Не, благодаря.
— Ами любовта? — продължи да разпитва майка й.
Брат й сви отново рамене.
— Тази тема не бе обсъждана нито веднъж по време на престоя ми там. Знам, че този човек иска Шанел. Докато я мислеше за посетителка, смяташе да я купи. Но сега, след като вече е наясно коя е, я иска за своя другарка в живота, и мисля, че ще се грижи за нея така, както би го направил всеки кан-ис-трански воин. Харесвам го. Уважавам го и като шодан. С две думи, надявам се, че татко ще му я даде… особено след като тя вече му се е отдала.
Неодобрителните нотки, които се появиха в гласа му, накараха младата жена да вдигне поглед към лицето му, усещайки, че бузите й пламват.
— Това си е моя работа, Дал. Вярно е, избрах го и допуснах грешка, която обаче не смятам да повтарям. Просто не се получи.
— Знам, че сега се страхуваш от него, Шани — започна с известно колебание той след избухването й. — Фалон ми го каза. Но каквато и да е причината, аз съм сигурен, че той ще успее да се справи с нея.
— А аз пък съм сигурна, че няма да успее. Звезди, признал ти е всичко!
Този път Далден се усмихна.
— Когато спомена за първи път за теб, той не знаеше, че си ми сестра, нито пък аз знаех, че е решил да купува именно теб.
— По дяволите! — избухна Тедра. — Вече за втори път споменаваш за желанието му да я купува. Да не би да мисли, че тук другарките в живота се продават?
— Не, но той не я е искал за другарка в живота, докато я е мислел за посетителка. Все пак семейството му има основателна причина да не обича посетителите. Въпреки това обаче той искаше да вземе Шани със себе си… само че като робиня.
— Като какво? — възкликнаха едновременно двете жени. Младият мъж се намръщи.
— Не знаехте ли, че ба-хар-анците са робовладелци?
— Сега, след като го спомена, си спомних нещо, но то бе толкова отдавна; нищо чудно, че съм го забравила — рече Тедра, като обгърна дъщеря си през кръста и я поведе към трапезарията, шепнейки й в ухото: — Това вече решава нещата окончателно. Ако баща ти те даде на този човек, аз самата ще ти помогна да избягаш точно в противоположната посока. Може дори и да дойда с теб.
