Глава 16
Фалон се вмъкна тихо в стаята и затвори вратата към коридора. Вътре се стелеше приглушена светлина. Леглото бе единственото, което го интересуваше и той помнеше много добре къде се намира. Приближи се безшумно и вече бе преполовил разстоянието, когато забеляза, че в него не лежеше само едно тяло. Второто не бе човешко! Насреща му в мрака проблеснаха котешки очи. Последва мъркане, което вероятно се чуваше дори навън, в коридора. То обаче не събуди Шанел, която сигурно бе свикнала с този звук.
Но младият мъж не беше. Той застина насред стаята. Не можеше да реши дали иска да се сгуши до един възрастен фембеър. Звярът обаче мъркаше и очевидно бе опитомен. Фалон тръгна отново към леглото.
Този път го възпря глас.
— Кога смяташ да кажеш нещо, Корт? Може би след като легне в леглото с нея?
— Чаках теб, Марта. — Вторият глас идваше от противоположната посока. — Воините не се плашат от мен дори след като им покажа какво мога. Затова пък ти…
— Предполагам, че си прав — отвърна с въздишка компютърът, а след това додаде самодоволно: — Помниш ли ме, големи човече?
— Невъзможно би било да те забравя — отговори сподавено Фалон, като търсеше с поглед андроида. Видя го да седи на един стол край свода за балкона. — Но този път намесата ти не е нужна, компютре. Аз искам само да говоря с Шанел.
— Чуйте го, моля ви — изсмя се Марта. — Така ли го наричат вече?
— В името на Звездите, Марта — обади се сънено от леглото младата жена. — Все пак опитвам да поспя.
— Съжалявам, но може би ще е по-добре да се събудиш. Имаш посетител… който не е посетител.
Играта на думи бе последвана от смях.
Ван’иър отдели поглед от Корт, за да го отмести към леглото в същия момент, в който Шанел се надигна и седна.
— Фалон?
Произнесе името му, преди да го бе видяла. Това отне цялото му раздразнение от нейните машинарии.
— Нужно ли беше да се обграждаш с телохранители?
— Майка ми реши така и както разбирам, е имало защо. Нямаш право да идваш тук, Фалон, особено посред нощ.
— Не можах да заспя. Искам само да поговорим, Шанел.
— Ако повярваш на това, Шани…
— Марта, мога да мисля и сама, благодаря — сопна се младата жена, прескочи фембеъра и седна на ръба на леглото. — Корт, малко повечко светлина няма да бъде излишна.
Андроидът донесе някаква кутия от гаалски камък, в резултат на което стаята блесна. Фалон разочаровано видя, че тялото на Шанел е скрито цялото в някакво спално облекло, което включваше дори и широки браки. Но с разпуснатите си в безпорядък златни коси тя отново го изпълни с желание и той откри, че не може да бъде, в едно помещение с нея, без да изпита нужда да се слеят.
— Нямам какво да ти кажа, Фалон Ван’иър. Нито пък ти би могъл да кажеш нещо, което да промени факта, че си воин, а ти знаеше, че не искам воин, какъвто и да е той. Ти ме измами, като не ми каза кой си.
— Ти не направи ли същото?
При това напомняне бузите й поруменяха и тя сведе очи.
— Щях да ти кажа коя съм, преди да си тръгна… ако нещата бяха протекли другояче. Но тъй като не оправдаха надеждите ми, нямаше смисъл да го правя.
— След като си имала намерение да ми кажеш, значи си била съгласна да те поискам от баща ти?
— Фалон, това вече няма значение.
— За мене има, жено — възкликна буйно младият мъж. — Което означава, че не си ме била избрала само за първия си път. Избрала си ме за твой другар в живота.
Думите му бяха самата истина. Отново я връхлетя разочарованието, което бе изпитала и по-рано същия ден при мисълта, че това нямаше да стане. А още щом го бе зърнала, я бяха обзели такива надежди. Защо му трябваше да разрушава всичко, като я нарани, а после да го погребе завинаги; оказа се, че е воин и дори още по-лошо, безкрайно по-лошо — че е воин-робовладелец.
Щом си спомни това, младата жена усети как разочарованието й се измества от гняв. Той се разгоря изненадващо бързо и я накара да се изправи и да тръгне към онзи, който го бе причинил. Този път не бягаше от сблъсъка, а го предизвикваше и бе толкова ядосана, че даже не си даваше сметка за това.
Спря пред него. Кехлибарените й очи искряха, цялото й тяло бе настръхнало от ярост.
— Какво значение има, че съм се надявала на нещо повече, на нещо постоянно, когато всичко, което ти си искал, е да ме направиш робиня? Робиня! Собственост без никакви права! — В този момент нуждата да го удари стана непреодолима и Шанел стовари и двата си юмрука в гърдите му. — Как можа, Фалон?
Той не направи опит да предотврати нападението. Изобщо не помръдна. Отвратена, тя си даде сметка, че никак не го е наранила, затова пък ръцете й запулсираха от болка. И тогава внезапно осъзна какво всъщност бе сторила. Ужасена, отстъпи назад.
Ван’иър забеляза само промяната в реакцията й.
— Какво има?
Ако не знаеше…
— Нищо.
Той сграбчи ръцете й и започна да масажира натъртените й длани.
— Ако опиташ отново да правиш така, жено, ще трябва да приложа подобаващо наказание.
Шанел издърпа длани и го изгледа негодуващо.
— Вече чух какво представлява твоята идея за подобаващо наказание. Но няма да ти позволя да правиш такова нещо… не и с мен. И защо ще го правиш? Дори да заявиш, че съм ти причинила болка, няма да го повярвам.
— Ти причини болка на себе си. А такова нещо няма да допусна.
Младата жена го изгледа невярващо.
— Но затова пък ще ме напляскаш, нали? Мислиш ли, че няма да ме боли?
— Малко неудобство, благодарение на което се предотвратява нещо по-лошо. Би ми било много мъчно да го направя, но щом се налага да ти бъде даден урок…
— О, млъкни!
Тук Марта се изсмя и отбеляза:
— Звезди, тяхната логика наистина ми допада.
Шанел погледна към свръзката с компютъра. В момента обаче бе прекалено ядосана на Фалон, за да се разправя с Марта, затова насочи отново към него присвитите си очи. Той също гледаше смръщено към компютърната свръзка, чието местоположение най-сетне бе открил.
Младата жена обаче привлече отново вниманието му към себе си, като заговори разпалено:
— Забрави ли, че баща ми е воин? Както и брат ми. Вече са ме научили какво трябва и какво не трябва да правя. Знам много добре, че не трябва никога да се опитвам да нараня някой воин, тъй като воините могат да бъдат наранявани само от други воини. Ето защо хвърлям разни неща по брат си, когато ме вбеси. Но ти… Изглежда изгубвам ума си, когато стане дума за теб, затова ти дължа извинение за удара. Можеш да бъдеш сигурен, че вече няма да се повтори, тъй като просто няма да има възможност. Няма да те видя повече, твърдо съм го решила. А сега можеш да си вървиш, Фалон. Говорихме повече, отколкото…
— Ти говори. Сега ми дай възможност и аз да кажа, каквото мисля. Да, наистина щях да те купя, ако това бе единственият начин да те имам, а тъй като мислех, че си посетителка, това действително бе единственият начин. Но ти нямаше да страдаш като моя робиня, Шанел. При мен щеше да намериш само удоволствие и щастие.
— Не си вярваш, нали?
— На нищо не вярвам повече. Но сега съм още по-щастлив, тъй като разбрах, че можеш да станеш майка на децата ми. Щях да направя така, че да бъдеш моя, по какъвто и да е начин, тъй като желанието ми да те имам се превърна в нужда и ти си ми необходима. Единственото, за което мисля, е мигът, в който ще
