— Сестра ти избра да дари мен, Далден, с първия си път. Глупаво постъпих, като допуснах да я изплаша, но знам, че тя все още ме желае. Просто ми е нужно време, за да я избавя от страха.
— Звучи справедливо — заяви Далден и помогна на шодана да се изправи. — Но вероятно си даваш сметка, че сега вече ще трябва да се включиш в състезанията?
Фалон направи гримаса.
— Щом трябва.
— Това би могло само да увеличи шансовете ти. Ти не си единственият, който желае Шанел. Основната грижа на баща ми е да остави сестра ми в ръцете на мъж, способен да я защитава така добре, както я защитава сега той.
— Грижата на всеки баща — съгласи се Ван’иър. — Добре тогава. Бих предпочел да я поискам още сега, но ще изчакам до края на състезанията.
Глава 14
— Не можа ли да разбереш, че е воин, по вида му? — попита предпазливо Тедра.
Дъщеря й се облегна на стената на балкона и се загледа към стълбовете от гаалски камък, които осветяваха улиците на града. Не й се говореше за Фалон Ван’иър. Воин. Измамник, ако питаха нея. О, Звезди! Следобед си бе мислила, че не може да има по-лошо от вече случилото се, но последвалите събития показаха колко се е заблуждавала.
Майка й обаче нямаше да се задоволи с мълчание. След разигралата се в трапезарията сцена, Тедра бе разбрала много добре кой е Фалон, така че нямаше нужда да пита.
— Има фигура на воин, така е. Но е с черна коса. Дори Марта помисли, че е посетител, когато й го показах.
— Всеизвестно е, че ба-хар-анците имат черна коса — отбеляза Тедра.
— Но от нас до тази страна се пътува четири месеца, а те не са прекосявали границите ни откакто се помня. Никога досега не съм виждала ба-хар-анец. А и няма как да са разбрали за състезанията, тъй като те нямат вземане-даване нито с нас, нито с Центъра.
— Така е, но тези ба-хар-анци дойдоха тук с брат ти по молба на баща ти. А ето я и лошата новина. Баща ти иска нашите две страни да възстановят мирните си отношения. Това ще даде предимство на този младеж, ако реши да те поиска. А аз не съм сляпа, скъпа. Той светна като гаалски камък, когато разбра коя си.
Шанел изпъшка.
— Ще ме поиска. Но сега аз имам още по-основателна причина да не го желая. Ще трябва да напусна незабавно планетата.
— Недей да прибързваш. Наистина ба-хар-анците се отличават много от нашите воини. Липсата на самоконтрол на твоя Фалон е една от разликите. Но ако сега ми кажеш, че между вас двамата няма нищо, тогава млъквам.
— Майко, защо вземаш отново неговата страна? — възкликна раздразнено младата жена.
— Защото ти го избра. Защото не искам да направиш грешка заради някакъв временен страх. Защото не само ти закъсня тази вечер и този път не те видях да накуцваш.
Шанел извърна поглед; по-добре щеше да бъде, ако майка й не бе толкова интуитивна.
— Този път той наистина не ми причини болка. Между атаката на моето легло и неговата атака срещу Корт не му остана много време.
— Нищо друго не може да накара един воин да се замисли, така както променящото формата си легло — заяви Тедра, но успя да остане сериозна само две секунди и избухна в смях. — Съжалявам. Просто много ми харесва, когато тези големи мъже се сблъскат с достиженията на техниката. Но на теб вероятно не ти е било смешно.
Младата жена повдигна едната си вежда.
— Шегуваш ли се? Той ме спаси от собственото ми легло, майко.
— О, престани — рече умолително Тедра, като бършеше очи с опакото на дланта си.
— Именно тази проклета развеселеност ме остави беззащитна, или щеше да ме остави, ако Корт не се бе появил точно тогава. Но това не променя факта, че Фалон не напусна стаята ми, като го помолих. Не искаше и да чуе, когато му обясних, че не желая да правя секс. Даже обеща да ме излекува от твърдоглавието, щом стана негова. Стремежът му да се налага е непоносим.
— Разбира се, че е непоносим — отвърна Тедра без капчица съчувствие. — Все пак той е воин и очевидно нашите и техните воини си приличат в това отношение. Ти си свикнала на подобна властност, скъпа. Просто не си свикнала да го приемаш от непознати.
— И нямам намерение да свиквам. Ако бях разбрала, че е воин, още в началото, сега нямаше да водим този разговор. Никога нямаше да отида с него.
— Не се самозалъгвай, Шани. Когато човек си изгуби ума по някого, вече не може да стори нищо. Говоря ти от собствен опит. Нямаше да устоиш на изкушението. Така че пак щяхме да водим точно този разговор, тъй като и мъжът си е изгубил ума и очевидно смята да направи нещо.
— Не може да направи кой знае какво, ако мене ме няма тук — заяви троснато Шанел.
Майка й въздъхна.
— Нека ти разкажа за два от най-големите проблеми, с които съм се сблъсквала в живота си. Баща ти направи така, че да забременея. Спомни си, че там, откъдето идвам, жените не изпадат в такова състояние. Само мисълта ме ужасяваше. Не желаех в никакъв случай да преживея нещо така варварско като раждането. Дори не исках да прочета медицинското заключение на медитеха. Марта обаче не ми позволи да се държа като страхливка. Тя го прочете и естествено побърза да ме уведоми за съдържанието му, в това число и за факта, че бебето ще бъде момче.
Шанел въздъхна.
— Но, майко…
— Знам, знам, но все пак ме остави да довърша. Реших да бъда смела и да износя и родя сина на Чалън. Все пак го обичах, а той държеше раждането да стане по старомодния начин. Колкото повече наближаваше времето обаче, толкова повече се страхувах, макар да знаех, че бе достатъчно да вляза в някой медитех, за да не усетя никаква болка. Не бях пресметнала обаче простия факт, че никой медитех не е толкова широк, че да побере такъв голям корем, тъй като човек не пълнее от консумацията на кистранска храна, а това бе стандартен кистрански медитех. И така, в последната минута открих, че ще раждам наистина по старомодния начин без никакво обезболяващо, дори без помощта на някой от Шака’анските лечители, тъй като вече бях трансферирана на Роувъра. Представи си какъв шок бе за мен това.
— Защо не си ми го казвала досега?
— Просто никога не съм искала да говоря за страхове пред теб, за да не ти ги насаждам. Чакай, още не съм стигнала и до половината. Баща ти получи нервна криза. Не беше очаквал, че ще трябва да акушира той самият, но на кораба бяха само те с Корт и Марта. Марта няма ръце, а по онова време Чалън все още не позволяваше ръцете на Корт да се доближават до мен. Преди брат ти да се появи, сигурно се бях заклела във всяко божество, че ще убия баща ти, задето ме накара да преживея всичко това. Той обаче прие благосклонно заплахите ми. Заяви, че реакцията ми била напълно нормална. После Марта предложи услугите си, като освен обичайните брътвежи започна да дава инструкции по учебник от рода на: „Ако се понапънеш малко, вместо да заплашваш този голям мъж, че ще го кастрираш, може и да свършим с тази работа“; или пък: „Според мен можем да кажем със сигурност, че белите ти дробове са в отлично състояние, момичето ми.“
— Не е било много мило от нейна страна.
— Всъщност се опитваше да ме вбеси, за да отвлече съзнанието ми от болката, но тогава не оцених жеста й. Тя обаче запази гвоздея на програмата за края, когато Чалън вдигна пищящия си син, а аз лежах полумъртва, поне така се чувствах. „Запазете поздравленията си за по-късно, милички. Свършили сте само половината работа.“ „Има предвид плацентата“ — опита да ме успокои Чалън, но Марта побърза да уточни с възможно най-спокоен глас: „Не, имам предвид, че вашият син си има близначка, която не след дълго ще поиска да го последва навън.“
— Искаш да кажеш, че не си знаела?
