на Чалън, бяха складирани всички напредничави машинарии на Тедра. Стаята бе дотолкова претъпкана с чудеса от други светове, че нямаше място за седалището на Брок, когато той също се присъедини към семейството. Затова той бе поставен другаде. Иначе сега Марта щеше да използва неговата конзола, за да може да се изкаже.
— Струва ми се, че в крайна сметка ще посетя някой медитех — заяви с гримаса Шанел, когато направи опит да стане.
Ръката на майка й я задържа.
— Седни. Нямах намерение да приключвам с тази тема, но бях на път да се разплача. С теб не трябваше да се случва такова нещо. И може би сгрешихме, като не оставихме баща ти да те види в това състояние. Твоят младеж трябва да бъде наказан за онова, което ти е причинил. И ако не го направи Чалън, ще го направя аз.
Младата жена поклати глава.
— Не искам да бъде наказван за нещо, което не е направил умишлено. Някой и друг урок за добро поведение в спалнята може би няма да му се отрази зле и следващата жена със сигурност ще има полза… Но той…
Тедра повдигна едната си вежда; направи й впечатление с каква неохота дъщеря й изрече последните думи.
— Значи мисълта, че може да бъде с друга жена, ти е неприятна?
— Не, защо да ми е неприятна?
— Защото ти си го избрала, Щани. Защото част от теб вече го чувства като твой.
— Е, тогава тази част просто ще трябва да се присъедини към останалите части, които казват, че вече не се интересувам от него — отвърна сподавено Шанел.
— Напротив, интересуваш се. Просто си разочарована, че не е така съвършен, както ти се иска. Аз пък съм разочарована, че не е воин. Но тези трудности не са непреодолими.
— Майко, ти май не ме чуваш — възкликна раздразнено младата жена.
— Защото те познавам. Защото, макар да се стараех да намаля влиянието на баща ти върху оформянето на представата ти за правенето на секс, ти все пак си възприела точно неговите възгледи. Искаше единствения мъж. Ето защо чака толкова дълго. И изглежда този е верният избор, иначе нямаше да пожелаеш да легнеш с него в мига, в който си го видяла. Ти си тръгнала с намерението да разтвориш сърцето си и да прекараш остатъка от живота си с него.
— Абсолютно правилно, но инстинктите могат да подведат човек, а надеждите и намеренията не винаги са осъществими. Иска ми се да се бе получило, майко. Страшно много ми се иска. Истината обаче е, че този мъж е опасен. Нямаш представа какво е да те държи някой, силен колкото татко, но без неговата нежност; а той дори не си даваше сметка, че ми причинява болка. Ето какво ме плаши най-много. Не желая да преживея отново подобно нещо.
— Но, Шани…
— Погледни ме, майко! Нима ти се струва, че не говоря сериозно? Синините доказват, че казвам истината. И това е само дето ме придърпа, за да ме целуне. Какво ли е положението с останалата част от тялото ми? — Вдигна блузата си… но веднага съжали, че го е направила.
Не беше подготвена за чак толкова драматична картина, а трябваше да очаква, тъй като имаше нежна кожа. Горната част на тялото й бе покрита с всички нюанси на червеното и виолетовото. По-светлите отпечатъци около гърдите и талията вероятно вече не бяха болезнени при докосване, но им трябваше време да избледнеят.
Шанел се изчерви, а майка й пребледня. След това стана като рак от гняв. И единствените й думи бяха:
— Този човек заслужава да умре!
Глава 12
Мина известно време, докато Тедра успя да дойде на себе си. Шанел трябваше да преобърне своите позиции и да й напомни, че винаги е имала проблеми с лесното си посиняване, и да настоява, че всъщност не е пострадала чак толкова.
— Ще го разкъсам парче по парче, но първо ще удовлетворя желанието му и ще му дам да унищожи Марта. Тя трябваше да те трансферира при първите индикации за наличие на болка.
— Не беше само болка — прошепна младата жена.
— А какво беше?
— Не беше само болка. Не можем да виним Марта, че не е успяла да определи какво чувствам, тъй като поне половината от усещанията бяха… приятни.
Наложи се да подчертае на няколко пъти, че пораженията са само временни и ще бъдат напълно заличени с няколкоминутен престой в медитеха. Наложи се да обещае също така, че ще се заеме незабавно с последното.
Когато тръгна, Тедра все още не бе настроена да погледне на Фалон като на бъдещ член на семейството, но и вече не копнееше да го накълца на парченца.
— Струва ми се, че първо трябва да чуя какво има да каже в своя защита самото чудовище.
Шанел се надяваше от цялата си душа, че майка й никога няма да се срещне с Фалон. Не смееше и да мисли какво би станало при един евентуален сблъсък между две толкова избухливи личности. Освен това от тяхната среща не би произлязло нищо, освен още затруднения. Вече бе взела решението си относно Фалон. Не й беше приятно да го признае, но определено бе страхливка, когато станеше дума за болка. И макар, както изглеждаше, Фалон да бе успял да хване здраво юздите на своите емоции непосредствено преди нейното тръгване, тя нямаше намерение да рискува отново.
Един час по-късно, след като се бе избавила от синините и от евентуалните вътрешни наранявания — не бе поискала обяснения от медитеха, тъй като не желаеше да знае — започна да усеща все по-силен гняв към мъжа, стъпкал така безжалостно надеждите й. Нямаше право да проявява подобна безотговорност към силата, която притежава. Някой е трябвало да го научи… той самият е трябвало да се научи да я владее.
Не можеше да си представи какви бяха жените, с които досега е бил. А откъде идваше, че приличаше толкова много на воин, с изключение на самоконтрола, благодарение на който не би й се наложило да се страхува от силата му? Разбира се, ако беше воин, това щеше да породи цяла нова поредица от страхове, някои от които — по-лоши от болката. Беше го попитала поне веднъж. Защо не й бе отговорил?
Като че ли сега пък това имаше значение. Единствено колкото да задоволи любопитството й. Защото, въпреки твърдото си решение да не го вижда повече, изпитваше живо, непреодолимо любопитство. Това още повече подсилваше гнева й. Не трябваше изобщо да мисли повече за него, но не можеше да го избие от ума си.
След като облече традиционното чаури, носено от всички жени на Кан-ис-Тран, се почувства наистина у дома. Притежаваше всички възможни цветове на тези прозрачни, подобни на шалове тоалети, но избра за тази вечер бялото — в чест на баща си. В зависимост от това как бяха набрани шаловете, те можеха да изглеждат натрапчиво предизвикателни или свенливо женствени. Никога не се бе стремила да бъде предизвикателна и се съмняваше, че изобщо някога щеше да го пожелае, затова шаловете на всичките й поли бяха съединени доста под ханша, така че никога не се разтваряха по-горе от средата на бедрото.
За да внесе някакъв цвят в облеклото си, сложи колан и сандали, обсипани със светлосините скъпоценни камъни. Същите камъни блестяха на шията, ушите и двете й китки. Остави косата си да пада свободно по гърба, както я предпочиташе баща й, макар да имаше фризьор стилист, който можеше да й придаде най- невероятни форми само за минути.
Вече беше готова да се присъедини към семейството си за вечеря, но се поколеба пред огледалната стена. Колкото и да се стараеше обаче, не забелязваше никаква промяна в резултат на днешните си преживявания. Бузите й изглеждаха малко по-розови от обикновено, но това бе всичко. Какво очакваше? Щастлив блясък в очите? Все пак се чувстваше толкова по-различно…
Въздъхна с отвращение и излезе от будоара още по-раздразнена. Така нищо нямаше да излезе. Трябваше да се успокои, преди да се покаже пред родителите си. Нямаше намерение да настройва отново
