я купи, въпреки отношението си към посетителите.
Преди години домът му бе посрамен от тях. Отвлекли сестра му, държали я няколко месеца на някакъв кораб и след това я върнали, бременна. Бащата на Фалон събрал воините на Ба-Хар-ан, готов да обяви война на посетителите, ако не му предадат виновника.
Това бе последният от дългата поредица инциденти, довел до затварянето на цялата планета за посетители, и дотолкова бе настроил ба-хар-анците срещу тях, че бяха преустановили дори търговията. А сега Фалон искаше да отведе една в дома си? Вярно, че като робиня. Но…
Трябваше да го разочарова, колкото и да не му се искаше.
— След като е посетителка, не може да бъде купена.
— Как тогава да я получа за себе си?
— В повечето случаи трябва да се пита самата жена. Дали тя е съгласна.
— Глупаво е вземането на едно такова важно решение да се оставя на жена. Няма ли мъж, с който да се договори човек по този въпрос?
— Тук вече не става дума за купуване, Фалон. Ако наистина искаш жената, ще трябва да я вземеш като своя другарка в живота, а аз се съмнявам, че си готов за това.
— Не съм. А и тя ще откаже, дори да я питам, тъй като се страхува от мен.
Тези думи изпълниха Далден със съчувствие.
— Посетителите обикновено се страхуват от воините. Дори нашите жени се страхуват от тях, когато стане дума за първия им път. Това е нормално.
— Аз също се опитах да му го обясня — обади се Джадел.
— А аз пък ти казах, братко, че страхът й се появи след това.
— Искаш да кажеш, че вече си я имал?
Кимването на Фалон бе толкова отривисто, че почти не се забеляза.
— Можеш ли да ми предложиш някаква алтернатива?
— Тъй като единственото ти желание е да я притежаваш, най-добре е да се надяваме, че е катратерийка. Точно в този момент те вероятно биха изпълнили всяка твоя воля, в това число и да наредят на някоя от своите жени да те приеме… поне временно. Случайно да си разбрал от коя планета е?
— Не.
— Това ще бъде първото, което ще трябва да научим след новия изгрев. Но ако решиш, че искаш да имаш жената не само като робиня, бих могъл да помоля майка си да поговори с нея, за да успокои страховете й. Тя общува добре с посетители, тъй като познава начина им на мислене и знае какво ги притеснява. И е прекрасен пример за това колко щастлива може да бъде една посетителка, свързала живота си с воин.
Глава 11
Майката на Далден не беше ни най-малко щастлива, когато затръшна вратата на спалнята си късно същия следобед… или по-скоро опита да го направи. Вратата бе прекалено голяма и тежка, за да се затвори с нужната скорост, която да предизвика хубаво затръшване. В този случай обаче тя дори не успя да се затвори, защото бе спряна от Чалън, последвал Тедра в стаята.
Той също не бе щастлив.
— Жено, ще трябва да поговориш непременно с мен за това.
— Как можа? И то без да ми кажеш!
За момент му се прииска да предизвика онзи високопоставен крал от Сентури III, задето бе заявил арогантно, че щял да победи шампиона след привършването на игрите и в резултат — да спечели Шанел за себе си. Щом бе чула това, Тедра бе попитала какво общо имал бъдещият шампион с дъщеря й. Бяха й казали, че Шанел е обещана като награда за победителя. Чалън бе принуден да обясни на човека, че не е разбрал правилно. Воините знаеха какви са правилата на състезанията. Затова пък на посетителите трябваше да им се обяснява, че победата не означава непременно получаване на наградата.
Злото обаче бе сторено. Тедра не бе изчакала да чуе всичко. Беше се измъкнала тихичко, за да се върне в двореца. Но Чалън познаваше добре своята другарка в живота. И не виждаше нищо успокоително в безмълвното й оттегляне. Тя бе на ръба на престъплението и си бе тръгнала разумно, преди да го е извършила публично.
А сега я проследи как се спуска към леглото и започва да го удря с юмруци. Обикновено в такива случаи, когато имаше нужда да налага нещо, казваше на Марта да повика Корт. Но в момента той имаше задължението да пази Шанел и не можеше да бъде отклоняван от него.
Чалън търпеливо изчака Тедра да излее поне част от яростта си, като много добре си даваше сметка, че всъщност тя е насочена към него, а не към леглото или към Корт. Както обикновено бе трогнат от мисълта, че другарката му бе предпочела да не атакува лично него и се задоволяваше с някакви заместители. Това бе доказателство за дълбоката й любов — по-силна от най-силния гняв. Колкото и иронично да звучеше, но когато бе леко раздразнена, тя се спускаше върху му без никакво колебание. Чувстваше ли обаче, че не се владее от ярост, никога не поемаше риска да го атакува, от страх да не го нарани.
Така той разполагаше със сигурен индикатор за степента на нейното недоволство и сега определено бе изправен пред сериозен проблем.
Когато най-сетне заговори, тя все още не бе приключила с млатенето.
— Не ти казах причината за тези състезания, тъй като знаех, че ще реагираш точно така.
Тедра вдигна поглед само колкото да изръмжи:
— И си бил дяволски прав, но както виждаш, не ти се размина!
— На теб отдавна ти е известно, че пред мен стои проблемът да намеря подходящ другар в живота на дъщеря си.
— Моята дъщеря сама ще си го намери. Казвала съм ти го стотици пъти.
— А аз пък съм ти казвал не знам колко пъти, че не ще я лиша от своята защита, като я оставя в ръцете на мъж, който не може да я пази така добре като мен. Знаеш това,
Логиката на воина накара Тедра да завре чаршафите в лицето си, за да се накрещи на воля, след което се обърна рязко и погледна Чалън право в очите.
— Ти си я превърнал в награда, в плячка! Защо не я обяви на търг?
— Аз виждам по-различно нещата. Събрах най-добрите воини в страната, за да реша кой притежава най-големи способности и умения. А след това тя ще може да избира сред получилите моето одобрение.
— Ще може, така ли? — Тедра присви очи. — И за колко „най-добри“ става дума? Трийсет? Четирийсет?
— Петима.
— Не се приема! Трябва да бъдат поне десет. В противен случай не бих и помислила за подобно нещо.
— Ние тук не се пазарим, жено. Аз вървя срещу здравата логика, като я оставям да избира измежду петима, при положение че петият може да бъде победен от четиримата преди него.
— Ами ако тя не желае нито един от тези петима? Ами ако й са противни?
— Търсиш трудностите, преди да са дошли. — Обви с ръце кръста й и я придърпа, така че телата им се докоснаха. — Знаеш, че искам щастието й,
— Това ми се струва невъзможно — въздъхна Тедра.
Вече бе получила секретната информация, че Шанел не иска да се свързва с воин, нещо, което Чалън все още не знаеше. А и нямаше да постигне нищо, ако му кажеше.
Тедра подпря брадичка върху широката му гръд и вдигна поглед нагоре към лицето му. В нейния свят го смятаха за варварин; не беше лесно да обичаш варварин, но тя го обичаше. Обичаше го до полуда. Но познаваше и слабостите му, в това число и неспособността му да разбира женските страхове, за което отчасти бе виновна и тя самата, тъй като се страхуваше от много малко неща и дори когато се страхуваше, стисваше зъби и се спускаше с главата напред в проблема. Дъщеря й обаче не беше като нея. През целия си живот бе толкова добре защитавана и пазена…
