— Тя ще се ужаси, когато разбере, че всички тези мъже се състезават за нея — промълви Тедра.
— Защо ще се ужасява? Никога не я е смущавал фактът, че всичките ми воини й имат мерак.
— Може би просто никога не го е забелязвала.
— Как може да не го е забелязвала? Преди заминаването й се беше стигнало дотам, че след залез никога не можехме да разчитаме на слугините, когато тя бе наоколо.
Тедра скри усмивката си, като завря лице в гърдите му. Бе изпитвала единствено гордост от факта, че толкова много мъже желаят дъщеря й и бе достатъчно да прекарат известно време в нейно присъствие, за да имат след това нужда от услугите на някоя от дарашките жени.
Изведнъж започна да разбира малко по-добре какво бе накарало нейния другар в живота да организира тези състезания. Прекалено много воини бяха искали Шанел и макар той да предпочиташе тя да се свърже с някой от добре познатите му, на Тедра й бе ясно, че не можеше да реши в полза на един или друг, като пренебрегне останалите.
— Имаш ли намерение да й кажеш? — попита Чалън.
— И да проваля още първия ден от завръщането й у дома? И без това ще разбере съвсем скоро, когато приключат състезанията и дойде ред да избере един от финалистите… О, Звезди! Ти ще я дадеш само след няколко дни, нали? Чалън, та тя току-що се върна! Не съм я виждала от толкова време! Не можеше ли да почакаш?
— Цялата работа се проточи вече прекалено дълго.
— Значи ще я загубя? — прошепна безнадеждно Тедра.
— И къде мислиш, че ще отиде тя? Нали ще я искат кан-ис-транските воини? Няма да изчезне толкова далеч, че да не можеш да я посещаваш.
— Да не си забравил, че в състезанията участват и посетители?
— Точно ти настоя да допусна участието им. Аз обаче нямам намерение да избера посетител за дъщеря си.
— Дори и високопоставеният крал Джоран, който е убеден, че може да се справи с победителя на всички воини?
— Особено него — в никакъв случай. Не бих избрал този надут високопоставен крал. По-скоро бих…
Тедра така и не разбра какво би направил по-скоро нейният другар в живота, тъй като в този момент на вратата леко се почука.
— Майко, там ли си?
Тедра се отскубна от обятията на Чалън.
— Влез, скъпа. — Когато Шанел се появи, майка й, доволна, че я закрива с тялото си, я прегърна и прошепна в ухото й: — Гушни си лицето в рамото ми. Ако баща ти види тези подути устни, ще убие онзи, който ги е подредил така. — А после се обърна към своя другар в живота. — Какво ще кажеш да ни оставиш насаме, скъпи? Бих искала да поговоря малко с дъщеря си преди вечеря.
— Значи ме изритваш от собствената ми стая?
— Удовлетвори желанието ми и тази вечер може да се направя на изгубила предизвикателството.
Чалън се засмя и на тръгване я перна по задника. Щом вратата се затвори зад него, Тедра прегърна дъщеря си, истински щастлива.
— Значи се случи? Открила си мъжа, когото желаеш?
— Майко… не ме… стискай! — изпъшка младата жена.
Тедра я пусна на минутата.
— Какво има? Да не си наранена? — Още по-притеснена и на прага на нов пристъп на гняв попита: — Това по ръцете ти синини ли са?
— Предложих да я заведа направо в някой медитех — обади се Марта, преди Шанел да успее да каже нещо, но тя предпочита да се наслаждава на страданието известно време.
— Какво, по дяволите, се е случило?
Марта превключи на една от най-сухите си интонации.
— Както обясни тя самата, газил я е валяк.
— Шани? Да не би някой да те е бил?
— Не… просто се чувствам така, сякаш ме е бил. — Младата жена въздъхна и поведе майка си към една от пейките без облегалка в средата на стаята. — Наистина помислих, че това е той, майко. Беше великолепен. Щом го зърнах, изгубих ума си. Накара ме да се почувствам толкова… толкова…
— И така, след като нещата са изглеждали добре, кое тогава се обърка?
— Всичко, Той изглеждаше съвършен, макар да бе по-висок, отколкото би ми се искало. Но това нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен начина, по който ме караше да се чувствам. А и той усети същото. Приближи се до мен. И, Звезди, беше готов дори да се бие с Корт заради мен.
— Да се бие с Корт? — повтори невярващо Тедра. — Не говорим за воин, нали?
Младата жена сведе очи.
— Не… но е едър като воин, почти колкото баща ми. И се държи като воин… с една основна разлика. Той е емоционален — ревнив, страстен — дори прекалено страстен и точно тук всичко се обърка. Той не владееше особено страстите си още в самото начало, но когато наближихме сливането… изгуби напълно самоконтрол. Наистина не си даваше сметка, но ръцете му щяха да ме прекършат, а когато ми отне девствеността ме заболя толкова, че изгубих съзнание.
— О, миличката ми. — Преливаща от симпатия, Тедра прегърна много внимателно дъщеря си. — Никога не си била особено издръжлива на болка. Като малка беше достатъчно да се одраскаш или да се удариш съвсем леко, за да се разпищиш.
Шанел я погледна накриво.
— Вече издържам на драскотини и удари, майко. Но това бе неприемлива болка.
— Разкъсването на девствената ципа е наистина болезнено. Знам, че пазеше девствеността си заради баща си — да я дариш на своя другар в живота. Струва ми се обаче, че беше по-добре да посетиш някой медитех…
— Сега вече е безпредметно.
— Наистина. — Тедра въздъхна. — Добре, тогава ще го отбележим като едно от най-болезнените загубвания на девствеността. При положение че след това мъжът се е реабилитирал…
— Нямаше „след това“. Когато дойдох на себе си, единственото ми желание бе да се махна оттам.
— Почакай! — Тедра бе видимо възмутена. — Да не искаш да кажеш, че не си изпитала удоволствие като компенсация за болката? Това е недостойно! Аз…
— Майко…
— … ще разпъна на кръст това копеле, само да го пипна! Той трябваше да настоява…
— Майко! Аз не исках да ме докосва повече.
— Но той трябваше да ти покаже, че не всичко е болка! Кой би го направил по-добре от мъжа, когото си си избрала сама?
— Ти не ме слушаш, майко, С него наистина всичко беше болка… или поне болката бе прекалено силна. Беше доста груб даже преди да изгуби самоконтрол. А той наистина настоя да продължим сливането си. Дори не искаше да ме пусне. Но аз помолих Марта да го накара да промени намеренията си.
— Бас държа, че това изживяване му е допаднало много.
— Естествено, достатъчно, за да го накара да се закълне, че ще разруши Марта при първа възможност.
Тедра се усмихна широко.
— Обзалагам се, че на нея пък това й се е харесало много. — В същия момент аудиовизуалната конзола в будоара на Тедра пропя и тя рече: — Няма да отговоря, Марта. Казах ти, че ще си приказвам с теб по- късно.
— Може да не е тя — вметна младата жена.
— Разбира се, че е тя. Бясна е, че не може да прави каквото си иска на тази планета, както правеше на Кистран… и както продължава да прави на Роувъра, като се включва във всяка аудиоконзола и компютър, когато й скимне. Ако не бях изключила главния й център, сега щеше да ни крещи, вместо да иска разрешение да говори.
Доказателство бе спирането на мелодийката, която се носеше откъм будоара. В него, по-далеч от очите
