Далден не посмя да се впуска в спорове, макар любопитството му да бе разбудено. Понякога Фалон му напомняше за собствения му баща. Макар и много по-млад, той имаше същите отговорности като Чалън. Точно в този момент повелителният тон му се стори съвсем познат, а Далден бе възпитан да се подчинява.
— Посланикът Злинк помоли да отложим срещата за след приключването на състезанията. Той се надява, че това няма да ви създаде проблеми.
— Той участва ли в тези игри?
— Не, но баща ми трябва да присъства, а катратерийците настояват той да участва в срещата.
— Защо? Нали се съгласих да говоря с тези посетители? Защо трябва да замесват и баща ти?
Далден въздъхна.
— Злинк смята, че няма да успее без силна местна подкрепа. Посетителите често използват всички възможни средства, за да наклонят везните в своя полза. Злинк не е по-различен. Той успя да получи съгласието на баща ми да присъства на тези преговори. Макар Чалън да няма намерение да влияе върху решението ти, Злинк продължава да мисли, че той ще му помогне.
Настана пълно мълчание. Двамата братя се взираха безмълвно в младия мъж. Той не знаеше какво да мисли, когато най-сетне Джадел възкликна:
— Какво, в името на Дрода, е станало с говора ти?
А развеселеният отговор на Фалон потъмни златистите бузи на Далден.
— Той говори като посетител! Въпреки това разбрах с лекота някои съчетания.
Джадел погледна ужасен брат си.
— Тя така ли говореше?
— Да. И приятелката й… И компютърът й…
— Истинско чудо е, че изобщо си успял да контактуваш с нея — изсумтя с отвращение Джадел. — А какво е твоето извинение, Далден?
Младият мъж се запита коя ли бе въпросната „тя“, но бе прекалено смутен, за да зададе въпроса си на глас.
— Ще трябва да ми простите. Това се случва с мен всеки път, когато постоя край майка си малко повече от няколко минути. Тя имаше голямо влияние върху мен през детството.
И все още имаше, но не смяташе, че трябва да го казва на ба-хар-анците.
Много от техните обичаи се различаваха, но този бе еднакъв и за двете страни: децата бяха грижа преди всичко на бащите, докато майките почти нямаха думата при тяхното отглеждане и възпитание. В неговия дом обаче положението бе друго.
— И двамата ми родители са тук в парка и очакват с нетърпение да се запознаят с вас. Мога да ви заведа веднага при тях, но надали ще се отдаде възможност да поговорите насаме, тъй като наоколо гъмжи от хора. Ако пък искате, изчакайте изгрева на луната, тъй като сте канени в покоите им на семейната вечеря в чест на завръщането на сестра ми.
— Но ти самият също току-що се завръщаш — отбеляза Джадел. — Защо честват само сестра ти?
— Тя отсъства много по-дълго от мен. На всички много ни липсваше. Тези състезания в известен смисъл са в нейна чест — обяви Далден и поклати невярващо глава. — Знаех, че баща ми възнамерява да го направи, но не вярвах, че майка ми ще го допусне.
— За какво говориш? — попита Джадел.
— Какво мнение може да има по тези въпроси майка ти? — вметна Фалон.
— Ще останете изненадани — отвърна развеселено Далден. — Тези състезания не са обикновени. Това е стар обичай в Кан-ис-Тра. Воините се бият, за да увеличат шанса си да получат сестра ми като своя другарка в живота. Обичаят освобождава бащата от товара да реши в полза на един или друг воин.
— И всички тези мъже се състезават за сестра ти?
Изумлението на Джадел накара Далден да се усмихне.
— Не бих се изненадал, но се съмнявам. Всеки може да се състезава просто заради самото състезаване. Финалният победител не е длъжен да поиска сестра ми. А дори и да бъде поискана от шампиона, той пак може да не бъде избран. Окончателната дума е на баща ми. Тези състезания просто му дават възможност да избира измежду най-добрите.
— Приятелю, защо не си споменавал досега, че имаш толкова желана сестра — рече Джадел.
Далден се засмя.
— Научих се да не говоря за нея, когато съм сред приятели, тъй като прекалено много от тях я искат.
— Преди да решиш да я искаш и ти на свой ред, Джадел, по-добре първо я виж — обади се брат му. — Онова, което за едни е красиво, за други може и да не е. — Думите му накараха Далден да се засмее отново. — Не си ли съгласен?
— Напротив, съгласен съм, но повече от половината мъже, дошли да се състезават за нея, не са я виждали.
— Сериозно?
— Да, за жалост.
— Никога не съм чувал мъж да иска жена, която не е виждал. Защо ще постъпват така?
— Отчасти заради мините с гаалски камък, които притежава нашето семейство. Майка ми му определи невероятно висока цена още от самото начало, а другите планети се съгласиха да я платят, като по този начин семейството ми стана едно от най-богатите в няколко Звездни системи. Ти имаш същата възможност, Фалон. Сега златото е рядкост. То бе изчерпано на някои планети, които някога го извличаха от своите недра и създаваха икономиката си върху неговата база. За теб то може да няма стойност и да става единствено за изработката на лъскави украшения, но за катратерийците е безценно. Те вероятно са готови да ти платят за него всичко, което поискаш. Та, колкото до твоя въпрос — продължи той, — посетителите искат сестра ми заради мините. Воините я желаят, тъй като тя е единствената дъщеря на шодана, който при това е изключително богат и влиятелен. Но видят ли я, повечето мъже я пожелават заради нея самата.
— И аз ще се запозная с нея при това изгряване на луната? — попита разпалено Джадел.
Отговорът дойде от Фалон.
— Ако приемем поканата. — А после се обърна към Далден. — Ние не търсим специални привилегии тук. Защо сме включени в интимна семейна вечеря?
— Защото на баща ми му е приятно, че сте в Кан-ис-Тра. От толкова години тук не са идвали ба-хар- анци.
— Разстоянието между нашите две страни никога не е било лесно за преодоляване — отбеляза Фалон.
— Така е, но сега вече е нищожно, след като ползваме аеробуси. Баща ми с радост ще осигури транспорта, ако вашите търговци желаят да подновят сделките си с нас.
— А ще ни осигури ли личен аеробус, за да не се налага да се разправяме с вашия Център за посетители?
— Да.
— Това е нещо… за което си заслужава да се помисли — заяви уклончиво младият мъж.
Далден кимна. Не бе и очаквал отговор. Този въпрос двамата шодани трябваше да обсъдят помежду си.
— Вие предпочетохте да не отсядате в двореца, когато пристигнахме сутринта, като мислехте, че няма да останете дълго тук. Може би сега ще промените решението си, тъй като срещата ще се забави и… ако все още възнамерявате да присъствате на нея…
— Колко ще се забави? — попита Джадел.
— Аз вече не бързам толкова да се връщам, Джадел — отвърна брат му.
Джадел се засмя, като забеляза изненадата на своя приятел, и обясни:
— Брат ми срещнал тук някаква жена, която го заинтригувала силно.
— Това ли е другият въпрос, който те вълнува, Фалон?
— Да. Жената е посетителка под закрилата на баща ти. Искам да я купя.
Кехлибарените очи се разшириха едва забележимо, макар изненадата на младия мъж да бе много голяма. Вероятно е онази с компютъра и тя трябва да е безкрайно впечатляваща, след като Фалон желае да
