— Пусни я. Ще се наложи да си играя с метеорите няколко седмици, докато Шани успее да се справи със своите страхове и да осъзнае, че прави от мухата слон. В това време пък ба-хар-анецът ще трябва да се научи на търпение.
Тедра прехапа устна.
— Няколко седмици?
— Няма да е нужно повече време, при положение че й въздействам неусетно.
Няколко часа по-късно Тедра седеше до Чалън и наблюдаваше как Фалон Ван’иър побеждава в поредния рунд на състезанията. Започваше да се отвращава от лекотата, с която той сломяваше противниците си и намаляваше с повече от половината времетраенето на всеки един двубой. Щеше да бъде удоволствие да наблюдава майсторството и силата на този младеж, ако не му бе толкова ядосана за неприятностите, които причиняваше на семейството й.
Шани го желаеше. Чалън вече го одобряваше. Дори Марта нямаше нищо против него. Така че не би трябвало да има никакви пречки. Вместо това дъщеря й щеше да напусне дома си и да не изпълни волята на баща си. Чалън, от своя страна, щеше да побеснее и е ясно върху чия глава щеше да излее гнева си. Във всеки случай не върху главата на виновните. И за какво? Защото въпросният млад мъж бе позволил да изгуби контрол над емоциите си.
— Бие се добре, нали? — отбеляза със задоволство Чалън.
Тедра скръцна със зъби; бе сигурна, че нейният другар в живота вече е взел решението си и то е в полза на Фалон.
— Защо да не се бие? Той ще се пръсне от ревност и това му дава предимство пред всички останали воини.
— Ревност? — попита скептично Чалън, свеждайки поглед към нея.
— Този воин не се бие, за да стане шампион. Това изобщо не го интересува. Бие се единствено заради дъщеря ни. По дяволите, той вече мисли за нея като за своя. Поради тази причина гледа на останалите не просто като на противници, а като на съперници, които се опитват да откраднат онова, което е негово. Изгаря от ревност, бъди сигурен. Позеленял е.
— И това не ти харесва? На теб, която наричаш как ли не воините само защото им липсвали някои емоции?
Бузите на Тедра порозовяха едва забележимо.
— Не си падам и по прекалените емоции — изсумтя тя.
Чалън се изсмя.
— Жено, ти би намерила недостатък у всеки мъж, способен да ти вземе дъщерята. Признай, че това е единственото, което имаш срещу този млад шодан.
Звезди, как само й се искаше да сподели с него истинския проблем. Не беше свикнала да има тайни от своя другар в живота, въпреки че той заслужаваше да постъпи точно така с него, след като бе скрил от нея истинската причина за тези състезания. Но ако го запознаеше сега с факта, че дъщеря му вече не е девствена, само щеше да предизвика разочарованието му и да увеличи проблемите, които без това не бяха малко.
— Разбира се. Както кажеш, скъпи. — После побърза да отвлече вниманието му от темата за ухажорите на Шани. — Той обаче не е чак толкова добър. Ти ще можеш да се справиш безпроблемно с него.
— Прекалено се гордееш със своя другар в живота — опитваше се да звучи учуден, но не успя да скрие огромното си задоволство.
— И с пълно право.
Тя се усмихна и притисна бедрото си към него, след което се запъти нанякъде, последвана от смеха му. Тедра се наслаждаваше на този звук, като си мислеше, че само след няколко дена вероятно вече нямаше да може да го слуша, и то за дълго.
Глава 18
Фалон беше в коридора, когато на следващата сутрин Шанел отвори вратата на своята стая. Очевидно чакаше нея, тъй като стоеше неподвижно, облегнат нехайно на отсрещната стена. Очевидно бе също така, че тя отново не желаеше да разговарят, тъй като побърза да затвори вратата.
Той обаче не опита да влезе насила, както бе постъпил предишния ден, нито почука. Просто не направи нищо. Шанел стоеше в нервно очакване и бездействието му само увеличи още повече нейното безпокойство.
Нямаше намерение да стои дял ден в стаята си само защото този човек не разбираше, когато му кажат „не“. Щеше да излезе, без да му обръща никакво внимание, все едно, че го няма.
Точно това и направи. За всички Шака’анци обаче бе добре известно, че няма как да не се обърне внимание на воин, който иска противното.
И Фалон тръгна след нея.
— Къде ще ходиш днес, Шанел?
Тя не отговори; просто си продължи по пътя. И изведнъж се озова с гръб към стената, обградена от двете страни от силните му ръце.
— Къде ще ходиш?
В продължение на две секунди мислеше да не му отговаря. Той обаче имаше толкова решителен вид. Със сигурност щеше да я държи тук, може би и цял ден, ако не му кажеше.
Затова отвърна студено:
— Чух, че не си падаш по посетители, а аз се готвя да прекарам деня в компанията на моите приятели — посетители.
— На състезанията?
— Не е твоя…
— Отговори!
— Няма да отговоря, по дяволите! Къде смяташ, че ще стигнеш по този…
— Бялата ти пелерина ми хареса повече — прекъсна я отново той, като заопипва дрехата й и поведе разговора в друга посока. — Беше в моя цвят.
Младата жена дръпна рязко плата от ръката му и го изгледа.
— Казах ти, че никога повече няма да нося бяло.
— Ще носиш — заяви с непоколебима увереност Фалон. — Ще носиш моите цветове и това ще ти доставя радост. Ще дойде ден да искаш всички да разберат, че си моя.
Лицето й стана пепеляво.
— Говорил си с баща ми, нали?
— Още не.
Бузите й порозовяха; погледна го с облекчение.
— Не го прави. Казвам ти го напълно сериозно, Фалон. Ще те направя нещастен.
— Мъчно ми е, че мислиш така,
— Сигурна съм.
— Кажи ми защо и аз ще ти докажа, че не си права.
Шанел го изгледа невярващо. Този път вече несъмнено се шегуваше.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не си робовладелец? Или че не си воин? Че вие, ба-хар-анците, не наказвате своите жени и за най-дребните им прегрешения? Че не си непреклонен, че не си избухлив…
— Достатъчно! — заяви разпалено младият мъж. — Ти ще ме обикнеш, въпреки всичките си възражения.
— Забравих да прибавя арогантността.
Саркастичният й тон го намръщи.
— Имаш нужда от урок за това как да се държиш с един воин. Ще се погрижа, когато станеш моя.
Шанел не желаеше да се поддава на заплахата, която звучеше в употребата на думата „когато“, вместо
