„ако“.
— Ето, това е класически пример на причината, поради която не те искам, Фалон. Още не съм твоя, а ти вече планираш как ще ме накажеш.
На лицето му се изписа още по-голямо недоволство.
— Трябва да се каже на баща ти, че не ти е обърнал достатъчно внимание в това отношение.
В крайна сметка бе успял да я сплаши. Наказанията на баща й не бяха нищо в сравнение с тези на Ван’иър, но въпреки това не й се искаше да прекара следващата седмица в белене на фалаа в кухнята. На всичкото отгоре миризмата на фалаа бе толкова силна и неприятна, че проникваше в кожата и дрехите и после хората избягваха онзи, който си бе имал работа с нея, докато тя не се разнесеше. Може би в крайна сметка това нямаше да се окаже чак толкова лоша идея. Младата жена се усмихна, като си представи как Фалон, вдъхнал носещата се от нея неприятна миризма, бърза да свие в друга посока.
Той обаче изтълкува неправилно усмивката й.
— Мислиш, че няма да му го кажа?
— Напротив, искам да го направиш. Ще ми бъде интересно да видя с какво ще си запълниш времето, когато няма да имаш възможност да ми досаждаш.
— Какво, в името на Дрода, ще направи с теб баща ти?
Шанел избухна в смях. Не можа да се въздържи; толкова ужасен й се стори той.
— Какво според теб би ми направил за такава незначителна простъпка? Казвам „незначителна“, воине, тъй като неуважението, с което се държа към теб, е предизвикано от собственото ти държане. Обикновено съм много по-възпитана.
— Значи ме дразниш.
— О, в никакъв случай. Кой би се осмелил да го направи?
— Ти. Вече не ти се струвам толкова страшен.
Тази забележка очевидно му достави удоволствие. Но не и на Шанел. Какво я бе прихванало наистина? Да стои тук и да си бърбори с него, сякаш бяха двама влюбени?
— Не знам кой кого дразни. Според мен си си все така страшен.
Фалон въздъхна.
— Повече ми харесваше, когато се смееше,
— Изобщо не съм омеквала — прекъсна го възмутено Шанел. — Не ме ли слуша преди това, когато ти изброих всички причини, поради които никога няма да омекна към теб?
— Единственото, което ме притеснява, е страхът ти от мен. Останалото няма да има значение, щом веднъж се увериш, че никога повече не бих ти причинил болка.
В отговор тя само го съзерцаваше ококорена. Той май наистина си вярваше. Пишеше го на лицето му. Но какво да очаква от един воин?
— Пусни ме да мина, Фалон. Иначе ще се наложи да разбера дали съм научила нещо в часовете по поваляне.
Капанът се отвори. Почувства се почти разочарована. Какво задоволство само щеше да изпита при вида на изумлението му, ако успееше да го повали по гръб. Ако…
— Значи можеш да бъдеш и разум…
Не успя да довърши мисълта си, тъй като той я привлече към себе си и я целуна страстно. Когато я остави на земята няколко минути по-късно, краката едва я държаха. Ван’иър, който я наблюдаваше внимателно, се усмихна широко.
— Ще те придружа до мястото на състезанията — обяви го с такова безгрижие, сякаш не той й бе отнел дъха само преди няколко секунди. — Искам да ме гледаш как се бия.
— Не! — Това бе всичко, което Шанел успя да произнесе в първия момент, но после успя да потуши огъня, който той бе разпалил току-що, и прибави: — Ще наблюдавам арените за посетители до самия край на състезанията. Единствената причина да дойда с теб в палатката ти вчера бе, че те мислех за посетител. Все още не съм се отказала от мисълта да си намеря…
— Ако го направиш, ще се наложи да го убия!
Това дръзко изявление я ядоса толкова, че за момент изгуби способността си да говори. Дрен и Яри избраха точно този миг, за да се появят иззад ъгъла.
Един поглед към вбесените изражения на Шанел и Фалон бе достатъчен да накара Дрен да попита, без да се замисли:
— Имаш ли нужда от помощ, Шани?
Но веднага след това пребледня като платно, тъй като главата му едва достигаше до раменете на Ван’иър. Той обаче дори не погледна към кистранеца, понеже смяташе, че е под достойнството му.
— Не. Ние с шодан Ван’иър просто обсъждахме някои от различията между неговата и моята страна. Както виждам те са привикнали да притежават роби и слагат печат на собственичество върху всеки, когото си изберат. Тук обаче нещата не са такива и би било добре шоданът също да го разбере.
На това Фалон отвърна:
— По-добре ти запомни моето предупреждение, жено. В противен случай няма да останеш доволна от последствията.
И си тръгна.
Глава 19
Шанел започна да мисли, че нещо от думите й най-после бе успяло да проникне до съзнанието на Фалон, тъй като настъпи следващият ден, а той все още не я бе поискал от баща й. Затова пък вниманието му бе изцяло обсебено от състезанията.
Наблюдаваше го отдалеч как се бие, макар да бе казала, че няма да го гледа. И наистина не бе възнамерявала да го прави, особено след последната му заплаха. Не желаеше да се доближава до него никога повече. Импулсът да го наблюдава, докато върши онова, което воините вършат най-добре, бе обаче непреодолим, макар да знаеше много добре, че постъпва глупаво. Затова пък взе нужните предпазни мерки и все стоеше по-назад. Той, от своя страна, не я забеляза нито веднъж, нито пък я потърси сред публиката, когато не се биеше. А по време на двубоите се съсредоточаваше дотолкова в своя съперник, че вероятно нямаше да я види, дори да стоеше на първия ред.
Днес се почувства по-дръзка. Беше последният ден от състезанията и баща й искаше тя да бъде при него. Елиминирането бе приключило тази сутрин. Осмината воини, които до този момент не бяха побеждавани в надпреварата с меч и бяха изгубили в не повече от едно състезание по останалите бойни умения, сега щяха да се бият по двойки пред шодана. Фалон бе един от въпросните осем финалисти.
Постижението му не бе изненадало младата жена, тъй като предишния ден вече бе станала свидетелка на майсторството му с меча. Той всъщност нямаше загуба в нито едно състезание. Шанел стоеше до своите родители и нямаше причина да се притеснява, че Фалон може да се приближи и да й каже нещо по- интимно. И той не го направи. Погледна към нея един-единствен път, но не показа с нищо, че я е забелязал.
Започваше да мисли, че вече не възнамерява да я иска от баща й. Може би най-после наистина бе приел присърце отказа й. Разбира се, не беше изключено да й е все още толкова ядосан за последната реплика, че да смята за по-безопасно да не се приближава до нея, докато не се поуспокои.
Когато обаче извикаха неговото име, изведнъж стана неспособна да мисли за нищо друго, освен за предстоящия двубой.
— Нали не се страхуваш, че може да пострада? — попита я Тедра.
— Разбира се, че не.
В тези състезания обаче се бе проляла немалко кръв. Използваха се тъпи мечове, но дори така те можеха да бъдат смъртоносни. И макар целта да бе обезоръжаването, а не раняването или осакатяването на противника, нещастните случаи бяха неизбежни. А отговорът на Шанел беше голяма опашата лъжа.
Майка й го знаеше, затова рече:
— Радвам се да го чуя, тъй като би било пълна загуба на време да се тревожиш за един толкова добър с меча воин. Той знае, че ще победи. А подобна увереност обикновено помага да се случи точно това. Почти
