макар състезанията да са приключили, това може да се реши единствено от шампиона. Шодан Ван’иър не е длъжен да се съгласява на подобно нещо, но изборът ще бъде негов.
При тези думи Фалон се засмя.
— А аз се опасявах да не би правилата да ме лишат от това удоволствие.
Шанел скръцна със зъби. Защо просто не откажеше? Макар че това можеше да се превърне в чудесен урок за него и да му помогне да се отърве от прекомерната си арогантност, тя определено не искаше да го види как умира, защото той беше уморен, а Джордан — отпочинал, така че нямаше да падне в очите на никого, ако откажеше на този човек, който очевидно бе решил да спечели нещо, незаслужено по право. На всички обаче щеше да им бъде приятно да видят как Джордан запява друга песен и единствено Фалон можеше да го застави. Ето защо отговорът достави явно удоволствие дори на Чалън.
На Джордан също му допадна, което не говореше за наличието на здрав разум. Фалон може и да бе уморен, но пък беше с цели петнайсет сантиметра по-висок, по-широко плещест и много по-тежък от високопоставения крал. А мечът, който Джордан извади от своята ножница, беше невероятно тънък. Шанел се намръщи. Нямаше начин това оръжие да избие по-широкия и по-тежък меч от ръката на Фалон.
— Проклето копеле — промълви Тедра. — Използва меч-бръснач.
— И какво от това?
— Не е нужна почти никаква сила, за да срежеш човек на две с него. Арогантният мерзавец не може да се надява да обезоръжи Фалон, но затова пък може да пренебрегне правилата и да го обезвреди, като го нарани сериозно… или нещо още по-лошо.
Още първото замахване на Джордан показа колко права е била Тедра. Високопоставеният крал имаше намерение да пролива кръв и да спечели на всяка цена победата. Дори и с цената на нечия смърт.
Глава 20
Фалон усети как кръвта се стича по гърдите му още преди да бе почувствал болката. Започваше да остава без сили. Не мислеше, че нарезите, набраздили гърдите му, са сериозни, обаче губеше много кръв. Всичко бе станало за броени минути.
Беше отскочил назад, но въпреки това усети как върхът на меча срязва кожата му. Онзи действаше прекалено бързо. Най-сетне осъзна, че ако иска да победи високопоставения крал по правилата, т.е. като го обезоръжи, а не като го убие, няма да го постигне със своя меч, при положение че Джордан не му позволява да се докосне до него.
След като достигна до този извод, младият мъж захвърли оръжието си и продължи борбата с голи ръце. Използваше стоманените ръкавици, за да се защитава от меча-бръснач. Получи още две резки, преди да избие оръжието на Джордан и да стовари юмрука си в лицето му. Звукът от удара достави удоволствие на всички присъстващи.
Кралят се строполи и не се надигна повече. Със счупен нос и разбита скула, той веднага изгуби съзнание. Фалон изрита от безжизнената му ръка меча и се обърна с гръб към съперника си. Едва тогава усети бързо обземащата го слабост. Потърси Шанел с поглед, но тя вече не стоеше до майка си. Не успя да я види. Изведнъж пред очите му се спусна черна пелена.
Когато медитехът се отвори, Фалон с изненада видя Тедра Ли-Сан-Тер. Дългата черна коса се спускаше по бялото й чаури. На гладката й шия висеше огърлица от големи кристали с абсолютно същия светлосин цвят като очите й. Би трябвало да изглежда по-възрастна. И не толкова невероятно привлекателна. Това го обезпокои. Разбира се, бе достатъчно да отвори уста, за да го накара да забрави колко е красива.
— По-добре ли се чувстваш?
Един поглед към голата му гръд бе достатъчен, за да се убеди, че не е останало нищо от разрезите, от които бе изтекла половината му кръв.
— Невероятно!
— Като че ли не си особено доволен. Как е малкото ти име? — Рязкото му кимване я накара да се разсмее. — Е, не се изненадвай, че не виждаш и старите си доказателства за смелост. Медитехът просто мрази белезите.
Бяха му необходими няколко секунди, докато разбере какво искаше да му каже. После хвърли поглед към рамото си, но бялата линия, там още от детството му, бе изчезнала. Изпъшка приглушено и изпълзя бавно от медитеха, борейки се с изкушението да го натроши на парченца.
Тедра се изсмя, очевидно без капчица разбиране.
— Не го приемай толкова тежко, воине. Шани знае колко си смел. Не са ти нужни белези, за да го докажеш.
— Жено, ти и твоите машини не сте от моя свят.
— Никой лечител не би могъл да те зашие достатъчно бързо, за да ти спаси живота. Някои от разрезите бяха дълбоки над два сантиметра. Ако рефлексите ти не бяха толкова бързи, сега вместо един, тук щеше да има двама от теб…
На лицето на Фалон се изписа презрение.
— От някакъв недоразвит посетител?
— Не беше чак толкова недоразвит. Освен това и едно дете би могло да те разсече с подобен меч- бръснач. Не трябваше да се съгласяваш да се биеш с него. Можеше да се досетиш по нетърпението му, че притежава нещо, което му дава предимство и съответно — гаранция за победа.
— Защо ми говориш всичко това, след като вече ми даде ясно да разбера какво е отношението ти към мен?
— Не към теб, воине, а към начина, по който се държиш. Вероятно дори ще те обикна… някой ден. Докато стоях там, видях как дъщеря ми пребледнява като това чаури. И за какво? Ти беше вече шампион. Спокойно можеше да не обърнеш внимание на този надут крал.
Младият мъж се усмихна; само едно нещо го бе заинтригувало.
— Тя се страхуваше за мен?
— Ни най-малко. Просто й става зле при вида на кръв. Но победата в този последен двубой наистина ти достави удоволствие, нали?
Сарказмът й го накара да настръхне.
— Никога не съм крил отношението си към посетителите.
— Аз бях посетител.
— За майката на моята жена трябва да направя изключение.
— Нямам нужда от твоите благоволения. А и тя все още не е твоя.
— В такъв случай по-добре да се погрижа веднага. Къде е другарят ти в живота?
— Не се съмнявам, че те очаква. По-добре да приключваме с този въпрос. Освен това, както виждам, още някой има нужда от медитеха. Една разбита физиономия…
На лицето на младия мъж се изписа задоволство.
— А Шанел? Тя с баща си ли е?
— Тук нямаш късмет, воине. Тя бе толкова разстроена от насилието, на което стана свидетелка, че я изпратих вкъщи. Но сигурно ще ти стане приятно да научиш, че се съгласи да тръгне едва след като й обещах да се погрижа лично за теб.
— Изненадам съм, че ми го казваш.
— Имам още нещо за теб. Обясних й защо си се включил в състезанията. Ти искаше тя да знае и това бе най-малкото, което можех да направя.
Кой знае защо, но тези думи го притесниха. Но Тедра вече се бе обърнала и излизаше, така че Фалон не каза нищо повече. Наближаваше моментът, който бе очаквал с такова нетърпение. Предпочиташе обаче Шанел да е там, за да може да я направи незабавно своя.
Влязоха в главното помещение на голямата шатра. Там се бе събрала малка тълпа: близките на Фалон, Далден, благородниците от Сентури III със своя крал, все още в безсъзнание и, разбира се, шоданът на Шака-Ра.
За първи път Ван’иър се почувства леко нервен. Беше победил в състезанията, но, както бе обяснил Далден, това не му гарантираше наградата. Ами ролята на Тедра Ли-Сан-Тер… Дали би могла да убеди своя другар в живота да не му даде онова, което му се полагаше? Дали затова забележката й не му се стори
