Глава 22
— Май, че имаме проблем, момичето ми.
Шанел се завъртя в леглото и погледна към интеркома. Още не й се ставаше. Откакто бяха напуснали Шака’ан преди три дни, не й се правеше нищо. Но ако не покажеше поне малко интерес, Марта щеше да я заразпитва за причината.
— Да не би нещо с кораба да не е наред?
— Не е нещо, което може да се оправи лесно. Само някаква сянка. Показа се снощи на скенерите за големи разстояния. В това няма нищо необичайно, освен че онзи кораб ни използва като фар. Откакто съм ги забелязала, сменях на три пъти посоката и всеки път те я сменяха заедно с мен.
— Искаш да кажеш, че ни следят?
— Нима вече не го казах?
— Понякога не съм сигурна какво точно искаш да кажеш.
— Добре, какъв ти е проблемът сега? Изпаднала си в меланхолия, откакто тръгнахме, да не говорим за изстрелите от засада по мой адрес.
Младата жена въздъхна, легна по гръб и впери поглед в тавана.
— Баща ми никога няма да ми прости, че заминах без негово разрешение. Нямах избор, но как ми се иска да не изпитвах такава вина!
— На твое място не бих се притеснявала заради баща си. Майка ти ще се погрижи той да разбере причината да постъпиш така. Трябва да се чувстваш виновна към воина, когото изостави пред символичния олтар. Постъпката ти вероятно го е смазала.
— Нека не преувеличаваме…
— Не, сигурна съм, че не преувеличаваме и че най-вече той се чувства наранен от твоята постъпка.
— И какво според теб трябваше да направя? Да се сбогувам с него, за да омекотя удара?
Компютърът се изсмя.
— Добре казано. Ако той предполагаше, че се готвиш да заминеш, щеше да те замъкне право пред баща ти и нямаше да те пусне, докато не бъдеш негова по Шака’анските закони. Но може би сега ти се иска да се бе случило точно това.
Младата жена се надигна и погледна смръщено към интеркома.
— Коя жичка ти е прегоряла? Нима щях да предизвиквам недоволството на баща си, ако ставаше дума само за някаква прищявка? Онова, което чувствам, Марта, е вина, не съжаление. Нямах друг избор. Дори майка ми беше на това мнение, иначе сега нямаше да съм тук.
— Ако разчиташ на нейната подкрепа, за да оправдаеш действията си, забрави я. Аз пък по една случайност знам следното: тя смята, че не след дълго ще се вразумиш и ще се прибереш. Но ние двете с теб пък знаем, че ти нямаш и капчица разум.
— Наистина ли мисли, че просто си се шляя ей така, безцелно?
— Мисли, че страховете ти са изцяло истински. Но Тедра вярва в теб повече, отколкото ти самата си вярваш, тъй като е сигурна, че ще ги преодолееш.
— Ами загубата на самоконтрол? И това ли трябва да преодолея?
— Не, това е задача на Фалон и по всичко личи, че ще се справи успешно с нея. Или може би забрави колко разстроен бе, когато видя как те е наранил, по-разстроен дори от теб самата?. Мъж, който те желае толкова силно и иска да те защитава, няма да рискува да ти причинява болка всеки път, когато те докосне. Той или ще сведе до поддаващо се на контрол ниво бушуващите в себе си страсти, или изобщо няма да те докосва. А ако ми посочиш воин, който се подлага на въздържание, ще ти докажа, че е мъртъв от седмица, но никой още не го знае.
Шанел отпусна глава и подпря чело на коленете си. Защо Марта трябваше винаги да разбива твърдите й убеждения с подтикващата си към размисъл логика? Така само я объркваше още повече. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се чуди дали не е сгрешила… Не, дори Фалон да успееше да се справи със своя проблем, още много неща не бяха в негова полза. Както обикновено, Марта просто играеше ролята на опозиция. Ако всички се съгласяваха с нея, как ли щеше да се забавлява.
Младата жена погледна раздразнено към интеркома и предложи:
— Нека се върнем към космическия кораб, за който спомена. Да не сме навлезли във военна зона? А може би са космически пирати?
— Нищо толкова драматично, кукличке, но не е изключено ти да предпочетеш нападение на боен кораб пред онова, което ще откриеш. Както изглежда твоят воин е тръгнал след нас.
Шанел настръхна, след което избухна:
— Но т ой няма кораб!
— Брок каза, че Фалон бил дошъл в Шака-Ра по молба на катратерския посланик, за да се договарят за търговията със злато. Катратерецът бил готов да направи всичко, само и само да успее да се договори с него, включително и да му даде който и да е от техните кораби. Баща ти също би могъл да купи кораб само с обещанието да даде в замяна товар с гаалски камък, така че…
— Ако това е шега, с която се надяваш да разнообразиш скуката тук, Марта, предупреждавам те, че изобщо не ми е смешно!
— Познаваш ме добре и знаеш, че не бих направила такова нещо. Не причинявам паника за забавление.
— Но Фалон мрази всичко, свързано с посетителите. Той не би се качил на някой от техните кораби!
— Искаш ли да се обзаложим? Представи си го само когато е научил, че си изчезнала… отлетяла. Първото, което ще му дойде наум, е да тръгне след теб. Второто — че единственият начин да го направи е неприемлив за него. Едва ли обаче, това би го спряло.
— Не може ли да грешиш поне сега?
— Наистина ли искаш да знаеш каква е вероятността това да се случи?
Шанел изпъшка, отпусна се на една страна и се сви на топка, изпълнена с отчаяние.
— Какво ще правя? Това не беше планирано! Не бе изобщо предвиждано!
— В твоята тетрадка, момичето ми, но в моята бе на първо място. Аз обаче разработих няколко изхода. Готова ли си да ги чуеш или смяташ да се търкаляш там и да стенеш цялата сутрин?
— Заслужава ли си да слушам?
— Заслужава си да слушаш всичко, което казвам.
— Много оригинално, но ако възнамеряваш да предложиш да натиснем спирачките и да чакаме пристигането на Фалон, по-добре да си се цупя цялата сутрин.
— Една от възможностите наистина е да паркираме тук, колкото и да не ти допада. Последствията не са чак толкова лоши. Може и да бъдеш понаказана за бягството си, но после пък те чака много секс с мъжа, когото, както и двете знаем много добре, все още желаеш. Помисли! Майка ти ще престане да се тревожи за теб, баща ти ще ти прости, щом се върнеш там, където ти е мястото, един ба-хар-ански воин ще бъде невероятно щастлив, самата ти ще намериш щастието.
— Колкото въздухът тук става за дишане. Забрави, Марта.
— Прави каквото искаш. — Все пак Марта не се сдържа и добави: — Но не ти ли е идвало наум, че колкото по-бързо те хване, толкова по-малко ще бъде наказанието ти?
— Няма да има никакво наказание, ако не успее да ме намери. Кое е следващото в списъка с възможностите?
Компютърът въздъхна.
— Много е късно да им се изплъзнеш. Не знам с какъв кораб се движат, но е по-бърз от Роувъра. До утре ще бъдат достатъчно близо, за да осъществят връзка с нас. Трансферирането ще бъде възможно след пет дена, ако са екипирани с него, а след още един — ще се озоват точно до нас. Така че за изплъзване не може и дума да става. При това положение трябва да се скриеш.
— Къде?
— Възможностите в Снежната слънчева система са ограничени.
— Но Сентура е на по-малко от пет дни път, нали?
— Разбира се, и в ъгъла на тази система, точно там, откъдето ще навлезем в нея, се е свряла една
