планета. Можеш ли да се сетиш защо не я споменах?
Младата жена помисли и изпъшка.
— Ако паметта не ме лъже, тази планета трябва да е Шака’ар?
— Паметта ти не те лъже и единствената помощ, на която можеш да разчиташ там, е да те натоварят на някоя платформа за търг на роби. Всъщност на която и планета да се приземиш, твоят воин може също да кацне там. При това Фалон е въоръжен с одобрението на баща ти. Нищо чудно той също да е с него.
— Дори не си го мисли!
— Успокой се, Шани. Вероятността баща ти да се включи в преследването се намира доста назад в списъка. Очевидно Чалън безкрайно се доверяваше на Ван’иър, иначе нямаше да те даде на него. Що се отнася до двете планети в нашия петдневен радиус, не разполагам с кой знае колко информация за която и да било от тях.
— Кажи тогава онова, което знаеш.
— Съндър и Армору са открити случайно преди четири години, когато товарен кораб от Антъри пострадал при една метеоритна буря… ето какво става, когато пилотират хора…
— Изтрий злорадството от програмата си.
— Тази сутрин нямаш никакво чувство за хумор. Корабът се носил по течението в продължение на няколко дни и когато били готови да възобновят курса си, пред тях се появили Съндър и Армору; орбитите на двете планети били толкова близки, че почти се докосвали.
— Невъзможно!
Тонът на компютъра стана сприхав.
— Аз правя умозаключения, така че, ако обичаш, престани да ме прекъсваш. Та, планетите са достатъчно близко, за да се виждат ясно една от друга, а за агресивните мъжки общества резултатът може да се предвиди — жителите на всяка една от тях желаят да подчинят обитателите на другата.
— Да не искаш да кажеш, че са във война?
— Почти.
— Няма такова нещо!
— Разбира се, че има. Арморуанците биха изтребили цялата съндърска раса, ако можеха да отидат там, но за щастие съндърците вече притежават Глобален щит. И двете планети са напреднали в областта на медицината, управлението и оръжието, но са истински бебета що се отнася до транспорта. Ако не беше така, вероятно отдавна щяха да са се унищожили. Преди пристигането на антърийците, те дори не са знаели за съществуването на други светове в собствената си звездна система, камо ли за други системи. Напоследък обаче са се случили две неща: най-после разполагат с космически съоръжения, а преди пет години жените на Съднър, кой знае как, взели управлението в свои ръце и това сложило край на желанието на съндърците да покоряват своите съседи. Сега Армору съсредоточава усилията си върху откриването на начин да бъде преодоляно разстоянието между двете планети, с цел да навредят колкото се може повече на своята съседка, докато Съндър е твърдо решена да предотврати инвазията.
— Картината не е особено окуражаваща, Марта.
— Казвала ли съм, че перспективата е прекрасна?
— Някоя от тези планети настроена ли е положително към посетителите?
— Кой може да знае? Вероятно ще бъде по-лесно да се приземим на Армору, но пък на Съндър ще намерим по-голяма помощ… ако, разбира се, успееш да ги убедиш. Армору досега е посещавана от два свята. Тъй като е слабо развита и не представлява интерес за търговията от световна величина, тя не е отбелязана върху картата с търговските пътища. Много трудно се общувало с мъжете там.
— А с жените?
— Те заемат доста ниско място в обществената йерархия. Освен това има класа на слугите и класа на робите.
— По дяволите, Марта! Защо винаги чакаш последния момент, за да пуснеш бомбите си?
— Съжалявам. Арморуанците се готвят да нападнат Съндър, но докато чакат това да стане възможно, се бият помежду си. Прекалено агресивни са, за да не го правят. А онези, които не биват убити, стават роби — типична черта за повечето култури. Допреди пет години на Съндър се е правело същото. От своя страна, тя е все още голяма загадка. Нейните обитатели решили да научат колкото се може повече за останалата част на света и с тази цел изпратили делегация още с първия антърийски кораб. Не издават обаче нищо за собствените си открития и са изключително подозрителни към всеки, който поиска да се приземи на тяхна територия. Никой не знае как жените там са успели да изтръгнат властта от мъжете.
— Имат ли все още армии?
— Несъмнено. Все пак са непрекъснато нащрек за евентуално нападение.
Шанел въздъхна.
— Сигурна ли си, че няма друга планета наоколо?
— Нима бих направила нещата още по-трудни за теб?
— След като искаш да се откажа и да се прибера у дома… Кого заблуждаваш?
Марта се изсмя.
— Разбира се, все още имаме възможност да избягаме към Сентура и да се надяваме, че междувременно нещо ще забави нашата сянка. Ако разполагахме само с още един ден, щяхме да се озовем в близост до други четири планети, на три от които към теб щяха да се отнасят като към кралица само за половината от товара гаалски камъни, с които Тедра снабди кораба. Така обаче се излагаме на риск да се озовем на разстояние, при което може да се приложи трансфериране. А знаеш добре; че безопасността изисква човек да бъде трансфериран не повече от три пъти в рамките на един час. В противен случай може да изгуби някой орган или крайник. А въпросното трето трансфериране ще те отведе в ръцете на Фалон, независимо от отношението ти към това… освен ако нямаш нищо против той да бъде трансфериран четвърти път?
— Не… не. Рискът е прекалено голям, за да изчакваме този допълнителен ден. Отведи ме на Съндър, Марта.
— Ами ако не ти позволят да се приземиш?
— Ще се тревожа, след като пристигнем.
Глава 23
Голямо бюро, дървени столове, дълга редица шкафове с папки и картини с батални сцени — подредбата беше депресираща, но Донила Ванд не изпитваше особено желание да променя каквото и да било. Нещо повече, не беше пипнала нищо в това помещение, откакто бе станало нейно преди пет години.
В този момент влезе предишният обитател на офиса с купчина книжа в ръце, предназначени за нея. Не я погледна. Не го правеше и по време на конференциите. Всъщност Ферил не я поглеждаше вече дори когато беше сама.
Преди документите внасяше тя, а той стоеше зад писалището. Потупваше се по скута и търпеливо я чакаше да се настани там. Донила получаваше няколко целувки, в това число и по гърдите, после отиваше обратно в своята стая пред кабинета му, където очакваше с нетърпение края на деня, за да се приберат заедно. Бе й и любовник, и шеф. Все още й беше любовник, но никога вече нямаше да бъде същото.
— Тя казва, че е кан-ис-транка от Шака’ан.
Донила погледна към сестра си. Не беше трудно да се разбере, че предстоящата среща с посетителката вълнуваше Лейнар, тъй като тя бе учен, а антърийският и няколкото други космически кораба, дошли след него, не бяха задоволили изобщо любопитството й относно непознатите светове. После се обърна към своята съветничка:
— Зорийн?
Зорийн запрелиства бележника в скута си, докато откри онова, което търсеше, и зачете на глас:
— Шака’ан — варварска планета с най-мощния енергиен източник, известен на хората. Как каза било името й, Лейнар?
— Ли-Сан-Тер.
— Енергийният източник е собственост на семейство Ли-Сан-Тер.
Донила забарабани с нокти по повърхността на бюрото, потънала в размисъл.
