— Арморуанците може би разполагат с тази информация. Знаем, че са ги посещавали поне три външни космически кораба. Няма как да разберем какво са научили и с какви нови оръжия са се сдобили.
— Нейният кораб не прилича на нито един от трите, идвали тук — отбеляза Лейнар.
— Не е изключено да са скрили още един от другата страна, където не бихме могли да го забележим.
— Вече разполагаме със скенери. А и няма да й позволим да изнесе нищо от кораба си. Срещу какво се противиш тогава, сестро?
Донила присви устни. Лейнар, която бе по-голяма от нея само с три минути, винаги доминираше. Естествено, тя бе вбесена от факта, че след завземането на властта не зае команден пост, тъй като беше учен. Всеизвестен факт обаче бе, че онова, което желаеше най-силно, бе заемания в момента от Донила пост.
— Мое задължение е да бъда подозрителна. Мое задължение е да не допусна сред нас да се промъкнат нови арморуански саботьори. Последният от тях унищожи два арсенала и за малко не се добра до Глобалния щит. Би било умна стратегия от тяхна страна сега да изпратят жена.
— Не съм съгласна. Те не биха се доверили на жена за подобна работа.
— Ами ако е била ужасена робиня, която са накарали насила…
— Ще разбера след минута — не се предаваше Лейнар.
Сестра й сви още по-силно устни, но този път — от отвращение. Да, Лейнар щеше да го разбере. Тя беше специалист по отношение на ужасените роби… и ненадмината в способността да ги довежда до подобно състояние. Донила така и не бе успяла да проумее това й качество. Тя беше блестяща в медицината и много уважавана от колегите си, но й доставяше удоволствие да причинява болка на безпомощните. Вярно, последният й любовник преди завземането на властта я биеше до смърт, но това не оправдаваше сегашната й страст към камшици и вериги. Винаги се бе отнасял жестоко към робите. И, за жалост, нямаше закон, който да ги защитава.
— Какво я води тук? — попита Зорийн, за да отклони вниманието на двете страни от разгорещения спор.
— Накратко — започна Лейнар, — напуснала е своята планета, за да избяга от мъжа, на когото я дал баща й, но той я последвал с друг кораб, който е само на няколко часа разстояние.
— Дал я? — възкликна подигравателно Донила. — Ама нейната планета е наистина варварска!
— Ако се вярва на моите записки — обади се Зорийн, — мъжете са от кастата на воините и тяхното оръжие са мечовете.
И трите жени се изпълниха с чувство на превъзходство. А антърийците бяха намекнали, че са изостанали в сравнение с другите светове.
— Това все така не ми допада — заяви най-сетне Донила. — Тази история е измислена, за да ни разчувства и да предизвика нашата симпатия. Би свършила чудесна работа на арморуанците.
— Но ако пък е истинска и ние не й помогнем, тя няма да има друг избор, освен да се обърне към арморуанците — отбеляза Лейнар. — Те ще бъдат на седмото небе от радост, че са я пипнали заедно с кораба й особено ако той се управлява автоматично.
— Как е възможно?
— От някаква машина, наречена компютър.
— Антърийците имаха компютри, но не и такива, способни да управляват цял кораб — рече Зорийн.
— А ако семейството й е толкова богато, колкото казва Зорийн, арморуанците могат да я задържат и да поискат откуп — продължаваше Лейнар. — Представи си само за какви ли не неща биха могли да се спазарят, Дони, неща, за които ние само сме чували от Зорийн след нейното посещение на други светове. Например за оръжия, които могат да разрушат цели планети. Би ли посмяла да набуташ подобно съкровище в лапите им? Предлагам да се споразумеем с нея самата за убежището, което търси.
Донила се поколеба. Най-после кимна в знак на съгласие, макар и не особено охотно.
— Добре. Кажи да отворят щита достатъчно, за да може да се приземи. Искам обаче двама пазачи да я следват неотстъпно навсякъде.
— Разбира се… Само че тя не желае да се приземява.
— Как тогава смята да дойде при нас? — попита саркастично Донила.
— Разполага с нещо, наречено трансфериране и то й позволява просто да се появи тук.
Погледът на Донила се изпълни с тревога.
— Зорийн?
— Информираха ни съвсем накратко за това трансфериране и ни се стори прекалено сложно за разбиране, затова не настоявахме за повече подробности.
— Да не искаш да кажеш, че тази жена може да се появи навсякъде на Съндър, без ние даже да разберем? — извика Донила. — Че е способна да премине през Глобалния щит?
— Очевидно. Но, както ти казах, арморуанците биха били истински щастливи да я пипнат. Представи си какво биха могли да направят с помощта на трансферирането.
— Не искам и да мисля за подобна възможност. Но защо тогава й е нужно разрешение, за да дойде?
— Защото й е необходима нашата помощ, за да спрем мъжа, който я преследва, когато пристигне тук с хората си.
— И как бихме могли да го направим, ако те също разполагат с това трансфериране?
— Ще използваме Променящата палка. После вече няма да ни създават проблеми.
Лицето на Лейнар показваше, че тази мисъл я изпълваше с огромно удоволствие. Сестра й обаче не обичаше дори да се споменава за проклетата Променяща палка, променила така драстично живота на всички им. Откакто бе измислена, никога не се бе почувствала истински щастлива.
Глава 24
— Ще спреш ли най-после да мърмориш, Марта? Съндърците са просто нервни, но кой може да ги вини след всичко, което ми разказа за арморуанците? И ти би взела същите предпазни мерки, ако живееше под постоянната заплаха от нападение.
— Успя да ги уговориш да ти позволят да не си събличаш дрехите — изсумтя компютърът, — значи можеше да ги убедиш и да ти оставят малката свръзка с мен.
— Не можех да злоупотребявам с късмета си след ужасния разпит, на който ме подложиха. Както знаеш, не ме приемат с разтворени обятия.
Гласът на Марта се изпълни с възмущение.
— А би трябвало, след като им предложи цяла щайга гаалски камъни, и то за нещо, което един воин би направил безвъзмездно.
— Да, но тъй като става въпрос за защита от воин, онова, което обещах, току-виж се оказало недостатъчно.
— Какво те кара да мислиш, че могат да те предпазят от Фалон?
— Казаха, че могат. Не ми остава друго, освен да разчитам на това.
— Но нито аз, нито Корт ще бъдем там, за да ти помогнем. Можеха да ти позволят да вземеш със себе си поне Корт.
— Те не разполагат с нужната техника, за да ви анализират. В противен случай щяха да се убедят сами, че не сте програмирани да им правите зло. Просто са предпазливи. И престани да правиш от мухата слон. Знаеш всичко това по-добре от мен.
— Което не означава, че ми допада.
Шанел не успя да сдържи усмивката си от нацупения тон.
— Хайде просто да правим това, което сме планирали, и да престанем да се тревожим.
— Да престана да се тревожа? Когато ще мога само да те чувам и то през половината време от престоя ти там?
Младата жена въздъхна.
— От теб се иска само да ме следиш, докато ми покажат стаята, а после да я наблюдаваш. Ако опиташ да ме следиш навсякъде, може да ме изгубиш напълно. Затова остави своеволията. Така поне ще знам къде
