— От всички бяха заличени едни и същи черти — арогантност, агресивност, нуждата да доминират, желанието да правят войни. Бе решено вече да нямат и пълен контрол над войската, затова някои генерали бяха принудени да забравят поста си, а техните места бяха заети от жени. Аз не съм избирала настоящата си работа. Бях задължена да го направя, тъй като бях тясно свързана с моя предшественик — като негова секретарка. Сега той ми е секретар.
— И няма никаква представа какво е направено с него?
— Ни най-малка.
— Но какво ще стане, ако ви нападнат? Ще се бият ли вашите мъже?
— Разбира се. Те все още са войници. Само дето вече не могат да станат инициатори на евентуална война.
Шанел потъна в изумено мълчание. Отпусна се назад, но столът изскърца и тя побърза да се приведе отново напред. Все още не можеше да го повярва.
— И това на всички ли действа?
— Замислено е да действа върху мъжете. Затова пък няма никакъв ефект върху жените. Налице са няколко случая обаче, при които няколко жени се разбунтуваха и извадиха своите мъже от това състояние. Ето защо сега вече всяка жена си има своя палка и може да я използва върху всеки мъж.
— Чакай малко. Искаш да кажеш, че ефектът не е постоянен?
— Точно така. Мъжът просто трябва да бъде докоснат отново с палката и да му бъде внушено обратното. Тогава той възвръща напълно предишното си състояние, всичките си мъжки инстинкти… и ще осъзнае точно какво му е направено. Нашите мъже са променени вече от пет години. Предполагам, че някои жени, които разполагат с палката, се възползват от нейната сила, за да превърнат мъжете си в роби. Такава е човешката природа. За това няма нищо чудно, че никоя от нас вече не смее да освободи своя мъж, дори да го желае.
Този път усмивката на Донила бе горчива.
— Съжалявам. Както виждам сами сте се тикнали в капана. Не съм сигурна, че бих искала съзнанието на Фалон да бъде променено по такъв начин.
Усмивката на генерала стана крива.
— Не искаш да го убиват, нито да го променят? Имаш ли към този мъж някакви други чувства, освен нежеланието да му принадлежиш завинаги?
— Нищо, което да не намалее с времето.
— В такъв случай може би ще решиш да го промениш така, че да ти подхожда повече.
Очите на Шанел заискриха. Да убеди Фалон, че може да обича? Да го накара да обещае, че никога няма да я наказва?
— Ще… ще трябва да помисля.
— Е, не се бави. Хората ми са уведомени. Ако той се появи, преди да си взела решение, просто ще бъде убеден, че не желае да се жени за теб.
— Няма ли някакъв друг начин да не го допуснете до мене?
— Предполагам, че бихме могли да му помогнем да изгуби съзнание и след това да го оковем във вериги.
— Не! — Шанел въздъхна. — В идеалния случай бих искала просто да се върне и да ме забрави.
— Смятай, че вече е направено.
Глава 26
Шанел пристигна в жилището на Лейнар точно навреме, благодарение на ескорта от двама войника. Отиваше на вечеря. Щеше да откаже, ако не я бе поканила Донила, а малкият генерал определено й бе харесал. Не можеше да каже същото за сестра й и се надяваше, че този път щеше да я завари в по-добро настроение.
Стаите, които й дадоха, бяха приятни… ако не обръщаше внимание на факта, че стигаше с ръка тавана или че краката й висяха от леглото. Определено се чувстваше странно като най-високата жена в света. Всичко това обаче имаше и едно предимство — Фалон и брат й нямаше да искат да останат дълго в подобно тясно пространство и да докосват с глава таваните.
Поиска от Марта да й изпрати дрехи, за да се увери, че е успяла да остане във връзка с нея. Компютърът доказа, че е чул, като трансферира самата Шанел до Роувъра, за да си избере лично каквото желае. А междувременно използва цялото време, докато младата жена се преобличаше, за да изкаже мнението си по всички въпроси. Накратко, Марта не одобряваше начина, по който съндърките използваха Променящата палка, но с удоволствие щеше да изследва една, ако попаднеше в ръцете на Шанел.
Тъй като Марта определено бе в настроение за лекции и бе забавила връщането на младата жена на Съндър, на нея не й остана много време за размисъл върху предложението на Донила. Обаче скоро си даде сметка, че ако променеше Фалон според своите представи за идеалния мъж, нямаше да постигне нищо добро.
Когато пристигна в луксозния апартамент на Лейнар, който се намираше в научния център, бе посрещната от Донила. Изглежда всеки живееше там, където работеше. Така се бе стигнало до създаването на много дълги постройки и високи работни центрове.
— Бих те поканила при мен — обясни Донила, като я поведе към едно от трите меки, плюшени канапета, — но апартаментите са много… ъъъ, много строги, по военната мода.
— Преди жилището й било на един генерал, когото сестра ми тайно се срамува да нарече свой и който сега вече е изгубил цялата си арогантност и буйна самонадеяност — вметна кротко Лейнар и подаде някакво питие на Шанел.
Младата жена не знаеше какво да отговори на тези думи. Едната сестра се бе изчервила, другата се усмихваше злобно. За щастие, Донила се съвзе бързо.
— Не е вярно. Не се срамувам от Ферил. Просто ми липсва… старото му държание.
— Харесваше ти да бъдеш поглъщана от енергичната му натура? Все ми се оплакваше, че трябва да получаваш от него разрешение за всяка дреболия, която решиш да направиш, а сега пък ти липсвало…
— Не смятам, че тази тема интересува нашата гостенка — прекъсна я Донила; тонът й издаваше, че започва да се ядосва.
Лейнар не обърна внимание на предупреждението.
— Защо да не я интересува? Тя принадлежи на общество, където все още „дават“ жените на онзи, за когото се омъжват. Обзалагам се, че мъжът, който я преследва, е не по-малко властен и арогантен от стария Ферил.
Шанел едва не се изсмя. Тази жена умишлено насочваше атаките си към нея, само че тя нямаше да се хване на въдицата.
— Ще изгубиш облога, Лейнар, ако не замениш „не по-малко“ с „много по“, тъй като никой не може да бъде така арогантен като Шака’анските воини. Те властват във всички области на живота в моя свят. Жените не могат даже да работят, за да се издържат, нито да напуснат дома си, без да бъдат придружавани от мъж. Те трябва да се намират под закрилата на някой воин, в противен случай всеки, който ги пожелае, може да ги има.
Беше трудно да удържи усмивката си от изумлението и шока, които се изписаха по лицата и на двете сестри. Шанел отпи от синкаво зелената течност в чашата си.
— Истинско варварство — заяви най-сетне Лейнар.
— Нищо чудно, че бягаш — допълни със симпатия Донила.
Младата жена се престори на изненадана.
— Да не забравя да спомена, че нашите жени рядко се оплакват. И вие бихте разбрали защо е така, ако видите как изглеждат нашите воини.
Лейнар изпръхтя с отвращение. Близначката й се усмихна.
— Защо тогава бягаш?
— Майка ми е дошла от друг свят, където се отнасят по еднакъв начин към жените и мъжете и където всеки се издържа сам. Това, естествено, се е отразило на мирогледа й и тя ме е възпитала в този дух. Всъщност именно благодарение на нейните усилия стана възможно жените, които желаят да работят за себе
