изпълнена с чувство за вина?
Джадел се спусна насреща му, за да се увери, че брат му се е възстановил напълно. Чалън разпореди да донесат вино и рече:
— Аз лично не си падам по машините за удобства на посетителите, но понякога те могат да бъдат от полза дори за воините.
Тедра се изчерви, тъй като той гледаше нея, докато говореше, макар да вадеше корковата тапа на бутилката златна миеда от Ратхус.
Беше истинско светотатство да се нагълташ набързо с такова прекрасно вино, но не след дълго всички си намериха извинение и си тръгнаха… освен Тедра, която, полуизлегната на една кушетка, отпиваше с удоволствие от чашата си. Фалон се страхуваше, че тя нямаше да се помръдне, дори да я помолеше.
Все пак попита:
— Ще може ли да поговорим на четири очи, шодан Ли-Сан-Тер?
— Не е нужно да бъдеш толкова официален, Фалон. Освен това дълбоко се съмнявам, че моята другарка в живота ще си тръгне точно сега, без да предизвика сцена, която да смути и двама ни.
— Той се шегува, воине — обади се Тедра. — Не бих направила нищо друго, освен да предизвикам…
— Жено — смъмри я Чалън, — ако имаш намерение да оставаш, направи го тихо.
Тедра сви рамене и отмести поглед встрани. Младият мъж се изкашля и заяви:
— Молбата е официална, шодан. Най-силно от всичко желая да отдам живота си на твоята дъщеря, като знам много добре, че тя също ме желае. Моля те да уважиш моята молба и да я повериш на грижите ми. На мен се пада честта да я защитавам, тъй като тя е пазителката на моето сърце.
— Твоята молба не е първата, но никой друг воин не е бил толкова дързък да каже, че дъщеря ми го желае. Защо си решил, че е така?
— Знам го със сигурност. Тя самата ми го каза. И освен това ми се отдаде.
Тедра скочи от кушетката и разля виното си.
— Защо трябваше да му го казваш? — изкрещя тя.
Чалън я смъмри, този път вече по-строго.
— Жено, този въпрос се разисква само между мъже.
— Но не и ако решиш да го предизвикаш — сопна се тя. — Това засяга и Шани, тъй като по една случайност знам, че тя не би искала той да пострада. Аз самата се изкушавах да му разбия главата, но тя ме разубеди.
— Нямам намерение да го предизвиквам.
Тедра премигна изненадано.
— Защо да го правя, след като той ми достави огромно облекчение, като ми каза, че дъщеря ми желае мъжа, когото аз съм избрал за нея.
— Страхотно — измърмори Тедра, истински раздразнена. — Тя толкова се притесняваше да не разбереш. Аз самата мислех, че ще побеснееш. А вестта даже те направи щастлив. Само че не знаеш една дреболия, скъпи. Шани може да го желае, но и се страхува от него.
— Това е нормално…
— Не! И още нещо — този човек е проклет робовладелец. Знаеше ли го?
— Предполагах — отвърна Чалън и се обърна към Фалон. — Колко роби притежаваш?
— Шестнайсет прислужват в дома ми.
— Би ли ги освободил, ако ти дам дъщеря си?
Младият мъж се намръщи при това неочаквано предложение.
— Защо да го правя?
— Моята другарка в живота и моята дъщеря не правят разлика между господар, който се грижи за своята собственост, и господар, който не го прави. Те смятат, че никой не трябва да бъде лишен от права, какъвто е случаят с робите. Дъщеря ми не би могла да бъде щастлива дълго с воин, който притежава роби, дори той да се грижи много добре за тях. Можеш ли да се откажеш?
— За твоята дъщеря, струва ми се, бих сторил всичко. Робите, които притежавам, ще получат свободата си веднага щом се върна у дома.
— В такъв случай се отказвам с радост от правото да защитавам детето на моето сърце, Шанел от дома Ли-Сан-Тер, и давам това право на теб, Фалон Ван’иър. Приемаш ли го?
— Да.
— В такъв случай то е твое.
Тедра натисна звуковия активатор на своята свръзка с компютъра. Нямаше смисъл да се вайка. Тихо, за да не я чуе Чалън, произнесе:
— Веднага, Марта!
Глава 21
Ако Тедра не бе оставила у другите впечатлението, че е вбесена на своя другар в живота заради решението му, онези, които се занимаваха с издирването, щяха да стигнат по-скоро до нея. Затова Чалън се появи едва вечерта, съпровождан от Фалон. Младият мъж имаше вид на човек, готов да коли и беси. И това не говореше особено в негова полза. Той наистина трябваше да се научи на търпение и очевидно щеше да бъде принуден да започне да се обучава веднага.
Чалън надвисна безмълвно над Тедра с цялата си заплашителна височина и започна направо:
— Брок ми посочи вероятността да знаеш къде се крие Шанел. А ако ти не си наясно, то Марта със сигурност е в течение.
Тедра разклати сока от дхая в чашата си и отвърна с безразличие:
— Трябва да си наистина отчаян, щом си използвал Брок. Защо вместо това просто не приемеш факта, че Шани не желае да бъде открита?
— Значи знаеш къде се крие?
— Онова, което знам, е защо не е тук, за да бъде поискана от нашия млад приятел от Ка’ал, но той самият също знае причината. — Обърна обвинителен поглед към Ван’иър. — Кажи му я, воине?
— Вече го направи — произнесе тихо нейният другар в живота. — Информира ме също, че нямало нищо чудно в загубата на самоконтрол. Можело да се случи само с пазителката на сърцето. Точно така ба-хар- анците разбират кога са намерили своята истинска другарка в живота.
Тедра съжали, че не го бе научила по-рано. Изпита чувство за вина, че заради нея сега дъщеря й не е тук, за да чуе току-що казаното.
— Ако Фалон си бе направил труда да й го съобщи, тя може би нямаше да изпадне в паника, когато стана ясно, че той ти допада. Знаеш, че не може да понася болка, Чалън. Страхува се от него, страхува се, че ще й причини болка отново, страхува се от наказанията, които воините налагат на своите жени, страхува се, че той не е способен да я обича. Още не е готова да го приеме и няма да бъде готова, докато не се примири с някои от тези факти.
Единственото, което Чалън рече, бе:
— Къде е тя, жено?
Непреклонността му я вбеси. Тедра изгълта на един дъх останалия сок от дхая и тресна празната чаша на масата пред себе си.
— Ти може и да не мислиш, че е мой дълг да я защитавам, но аз съм убедена! И точно сега тя има нужда да бъде защитена.
Погледът му попадна върху чашата на масата. Вдигна бутилката и отпи голяма глътка. Тедра потръпна. Не искаше да чувства нищо, когато предполагаше, че ще последва наказание и точно затова пиеше този сок. Това бе явно предизвикателство от нейна страна, тъй като воините пиеха именно сок от дхая, за да убият всяко сексуално желание и да могат да наказват жените си с възбуда, която по-късно оставяха незадоволена.
Чалън отмести бутилката, приведе се към нея и заяви:
— След всеки изгрев идва следващ,
Тедра разбра прекрасно какво имаше предвид и пребледня.
