Женското твърдоглавие е нещо ужасно, каза си Мак и с въздишка сложи оръжие:
— Е, щом така смяташ…
ГЛАВА СЕДМА
Докъдето стигаше погледът — високи като къщи, полюляващи се мачти. За съжаление това все още не означаваше, че дори един-единствен от безбройните кораби в близко време щеше да напусне пристанището с курс към Америка. Би трябвало да се предполага, че ще има поне един, и Джорджина бе готова да се обзаложи на какво ли не — и загуби.
Повечето кораби, пристигнали миналия месец заедно с тях, вече бяха отплавали обратно. С изключение на корабите, които не качваха пътници, на доковете бяха закотвени няколко американски плавателни съда, които надали щяха да се приберат у дома преди началото на идната година. Джорджина нямаше да издържи толкова дълго пътуване, особено след като в последно време се упражняваше в нетърпение. Единственият кораб с директен курс към Ню Йорк — поради близостта с Бриджпорт това беше идеалното за тях — нямаше да напусне пристанището в обозримо бъдеще, поне според изявленията на първия щурман. Капитанът му беше зает да ухажва някаква английска дама и щеше да излезе в открито море, едва когато ухажването му дадеше желания резултат, тоест завършеше със сватба.
Именно тази новина преля чашата. Джорджина побесня. В гнева си разкъса две от най-хубавите си рокли и изхвърли нощното гърне през прозореца.
Трябваше веднага да напусне Англия. Вече й беше все едно колко време ще трае пътуването. Затова взе твърдото решение, че ще се качи на един от корабите, които потегляха тази седмица, и ще изтърпи стоически осем — до десет месечното плаване. И това след само два дни търсене на подходящ кораб. Когато на следващата сутрин съобщи решението си на Мак, той се върна само след няколко часа с имената на три английски кораба, които напускаха пристанището идната седмица. При предишните им разговори Мак не бе споменал тези кораби, защото те пътуваха под английски флаг и екипажите им се състояха изключително от англичани. Мак беше абсолютно сигурен, че Джорджина ще отклони категорично предложението му. Нали беше заявила, че никога вече не иска да вижда англичанин, а това изглеждаше също толкова сериозно, колкото и решението й незабавно да напусне Англия. И наистина — тя отклони безцеремонно предложението, без дори да го изслуша. След дълго колебание Мак спомена още една възможност да се завърнат бързо вкъщи.
— Има един кораб, който ще тръгне на път още с утрешния прилив. Не вземат пътници, но търсят моряк и прислужник за кабината.
В очите на Джорджина блесна интерес.
— Искаш да кажеш, че ще трябва да поработим по обратния път?
— Само си помислих, че така е по-добре, отколкото да прекарам половин година в морето с някакво си момиче, дето не го свърта.
Джорджина не можа да не се засмее, защото Мак бе подчертал преувеличено последната дума и при това отчаяно бе опулил очи. След разочарованието, преживяно в къщата на Малкълм, това беше първата усмивка, която огря лицето й.
— Може би ще се укротя, щом намерим подходящ кораб. О, Мак, идеята е чудесна — въодушеви се тя. — Корабът американски ли е? Колко е голям? Къде отива?
— По-спокойно, малката. Казва се „Мейдън Ан“, тримачтов ветроход от Западноиндийските острови. Прекрасен съд и съвсем чист. Но ми прилича на преустроен военен кораб и все още е напълно въоръжен, макар че е частна собственост.
— Всеки търговски кораб, който плава в онези гъмжащи от пирати води, трябва да бъде въоръжен. Всички кораби на „Скайларк“ по маршрутите на Карибието са въоръжени и въпреки това често са ги нападали.
— Да, може би си права — съгласи се Мак. — Но „Мейдън Ан“ не е търговски кораб, поне не в това плаване. Не носи товар, само баласт.
— Кой капитан може да си позволи да плава без товар… — Макар много добре да знаеше, че следващите й думи ще засегнат дълбоко човек, имащ зад гърба си тридесет и пет години служба на товарни кораби, тя невъзмутимо продължи: — Сигурно е пират.
— Капитанът бил странна птица, обясни подофицерът, непрекъснато променял курса и обичал да се разхожда без посока — отговори примирително Мак.
— Значи капитанът е собственик на кораба и е толкова богат, че се скита безцелно по света?
— Така изглежда — изфуча пренебрежително Мак.
Джорджина изобрази на лицето си обезоръжаваща усмивка.
— Знам колко ти е неприятно, но всъщност в това няма нищо необикновено. Пък и за нас е безразлично дали корабът е товарен или не. Главното е да ни вземат.
— Да, точно там е работата. Корабът ще поеме курс към Ямайка, не към Америка.
— Ямайка ли казваш? — Първоначалното й въодушевление започна да угасва. Но това не трая дълго. — „Скайларк“ има кантори в Ямайка. Освен това островът е третото пристанище по търговския маршрут на Томас. Шансовете ни са добри. Можем да пристигнем там, преди брат ми да е потеглил обратно. А ако го изпуснем, ще намерим някой друг кораб на „Скайларк“ в пристанището. Нищо чудно да срещнем Бойд или Дрю, а може би дори моя кораб. — Лицето й светна. — Заобиколният път през Ямайка ще трае най-много няколко седмици, а това е много по-добре, отколкото да плаваме пет-шест месеца. Не искам да остана тук нито ден повече!
— Не съм толкова сигурен, малката. Колкото повече размишлявам, толкова по-малко ми харесва тази идея. По-добре да не я бях споменавал.
— А на мен все повече ми харесва, Мак. Това е най-доброто разрешение.
— Но ще трябва да работиш — напомни й той. — Ще съобщаваш нарежданията на капитана, ще му сервираш яденето, ще чистиш кабината му, изобщо ще правиш всичко, което ти заповяда. Това не е детска игра, малката ми. Това е сериозна работа.
— Така ли? — изпъчи се предизвикателно тя. — Може би намекваш, че не съм способна да свърша толкова проста работа? Мисля, че достатъчно съм стъргала палуби, чистила съм оръдия, даже съм се катерила по такелажа.
— Да, но това беше по-рано, миличка. Тогава беше хлапе, а не красива млада дама. Тогава баща ти и братята ти позволяваха да се катериш навсякъде и ти показваха всичко, което беше нужно. Признавам го с удоволствие. Но това тук е по-сериозно. Ще работиш и ще живееш с мъже, които не познаваш и които в никакъв случай не бива да разберат, че си жена. Това не е женска работа и ако я приемеш, трябва да престанеш да бъдеш жена.
— Разбрах те много добре, Мак. Ще оставя тук всичките си рокли. Останалото ще дойде от само себе си. Напъхай момъка в рокля и ще видиш грозно момиче. Момичето в панталон обаче изглежда като красив момък. Освен това онази нощ се представих добре в мъжки дрехи, нали?
— Да, но само докато не си отвори устата и не вдигна очи — прекъсна я рязко мъжът, за да освежи спомените й. — После маскировката стана ненужна.
— Защото реших да действам по мъжки. Това не беше много умно, не и с това лице. Взех си поука. — Тя продължи бързо, за да не позволи на Мак да я прекъсне: — Вече знам за какво намекваш, но това е съвсем различно. Ти също го знаеш. Младите момчета също имат красиви лица. А аз не съм висока, бедрата ми са тесни, гласът ми също е подходящ… — Тя хвърли бърз поглед към гърдите си и замлъкна. — Ще се стегна с корсаж и мисля, че ще изиграя убедително ролята на девет-десетгодишно момче.
Мак пренебрежително поклати глава пред толкова лекомислие.
— Умната ти главица ще те издаде.
— Е, добре, тогава ще бъда остроумно дванайсетгодишно хлапе, което още не е пораснало на ръст — засмя се Джорджина и прибави вече по-сериозно: — Ще се справя, Мак, повярвай. Ако не вярваше, сигурно нямаше да ми разкажеш за този кораб.
— Вероятно съм бил луд да спомена дори името му. Но и двамата знаем много добре кой е виновен за целия този театър!
— Не, не — ухили се тя, — аз съм само една невинна малка женичка и скоро ще се превърна в невинен
