— Каза го и когато седяхме при Уайт. Доколкото си спомням, добрият ни приятел Амхърст трябваше да завлече и двама ни вкъщи — и то посред бял ден. Впрочем ти не ми разказа как реагира малката ти жена.
— О, беше много мила, благодаря. Но не си струва да повтарям думите й — отговори кисело Антъни.
Сърдечният смях на Джеймс привлече погледите на посетителите.
— Кажи ми сериозно — къде остана ловкостта ти, братко? Още на втория ден след сватбата изпадна в немилост пред съпругата си, и то заради някаква мръсница. Защо не обясни на ревнивата си женичка, че не си правил нищо с момичето от бара? Въпрос на лош късмет, че откри на ревера ти рус косъм. Но ти отиде в кръчмата заради нея, нали, за да намериш братовчед й Камерън? Не й ли каза?
— Разбира се.
— Но не спомена, че онази вечер момичето беше за мен?
Антъни упорито заклати глава.
— В никакъв случай. Достатъчни са уверенията ми, че между нас не е имало нищо. Казах й, че съм получил недвусмислено предложение, но съм отказал. Все пак това е въпрос на взаимно доверие. Не говорихме ли на същата тема само преди няколко дни, пак в тази кръчма? Крайно време е да престанеш да се месиш в любовния ми живот. Шотландската ми булчица все някак ще го преглътне. Имам си свои средства и начини да я убедя… Но нека се върнем на твоята изповед, ако нямаш нищо против.
За да върви в крак с Антъни, Джеймс също вдигна чашата си.
— Както казах, бях побеснял от гняв срещу Джейсън, който не ми позволяваше да виждам Рийгън.
— Нима си вярвал, че ще се съгласи? Все пак по онова време ти кръстосваше моретата и се занимаваше с пиратство.
— Така е. Вдигах голяма пушилка, но вътрешно не се промених. Джейсън отлично знаеше, че веднага съм готов да изоставя Хоуки, ако ми позволи да посещавам Рийгън. Вместо това той ме лиши от наследство, твърдейки, че съм окалял доброто име на семейството. При това никой не подозираше, че капитан Хоук и Джеймс Малори, виконт Ридинг, са едно и също лице. Джейсън беше упорит като магаре и не се отклони нито на йота от решението си. Какво можех да направя? Това означаваше никога вече да не видя Рийгън. Много добре знаеш, че тя ми е повече от дъщеря. Все пак я отгледахме заедно.
— Можеше просто да се откажеш от пиратството — Антъни не можа да се удържи от тази забележка.
Джеймс отговори със снизходителна усмивка:
— Наистина ли смяташ, че трябваше да се покоря пред Джейсън? Никога не съм го правил. Освен това пиратският живот ми доставяше удоволствие. Предизвикателствата, постоянните опасности, а и нещо много важно: в живота ми отново цареше ред. Пиратството ме измъкна от блатото. Преди да напусна Лондон, здравето ми беше разбито. Чувствах се преситен и опустошен. Е, забавлявахме се доста добре, признавам. Но единственото предизвикателство се състоеше в преследването на дамите и бързото им освобождаване от бельото. А когато се стигнеше дотам, вече не беше интересно. Не ме канеха дори на чай, толкова лоша беше славата ми.
След това признание Антъни избухна в луд смях.
— Ти ме трогваш до сълзи, стари момко.
Джеймс напълни чашите до ръба.
— Изпий си питието, проклетнико! Пиян си много по-симпатичен.
— Нямам намерение да се напия до безпаметство. Обясних го на милата си жена, но тя не ми повярва. Та значи ти излезе в морето и поведе чист и здравословен пиратски живот.
— Аз съм пират-джентълмен — поправи го Джеймс.
— Да, да, точно така — закима Антъни. — Разликата е огромна. Всъщност в какво се състои тя?
— Ще ти обясня. Никога не съм потопил неприятелски кораб, нито съм го взел на абордаж, без да му дам последен шанс. Така и изпуснах доста тлъста плячка. Но и никога не съм твърдял, че искам да постигна успех като пират. Просто се забавлявах.
— Върви по дяволите, Джеймс! За теб това е било просто игра, прав ли съм? Нарочно накара Джейсън да повярва, че се подвизаваш като отмъстител на моретата, че грабиш и палиш и хвърляш нещастните си жертви на акулите!
— Защо не? Брат ни не е щастлив, ако няма с кого да се заяжда. Предпочитам аз да съм жертвата, защото хич не се интересувам от мнението му — за разлика от теб.
— Това е много благородно от твоя страна. — Антъни не можа да удържи тази саркастична забележка.
— Смяташ ли? — засмя се Джеймс и погълна на един дъх чашата си. Антъни побърза да я напълни отново. — Открай време съм такъв.
— Доколкото разбирам — установи неохотно Антъни, — ти винаги си дразнил Джейсън нарочно.
Джеймс обезоръжаващо сви рамене.
— Животът би бил много скучен без малките закачки, не мислиш ли и ти така, братко?
— Доставя ти голямо удоволствие да нервираш Джейсън, нали? Признай!
— Щом ми позволява…
Но лицето на Антъни се разля доволна усмивка.
— Всичко е наред. Нямам повече въпроси. Главното е, че ти се върна в лоното на семейството и ние ти простихме позорните дела. Остава само да отговориш на въпроса ми защо се примири с понесеното поражение.
Джеймс вдигна едната си вежда.
— Не отговорих ли? Съжалявам, но ти все ме прекъсваш.
— Добре, отсега нататък ще си мълча.
— Възможно ли е?
— Джеймс…
— Е, Тони, постави се поне веднъж на мое място и отговорът ще дойде от само себе си. Не е толкова трудно. Исках просто да прекарам известно време с малката ни племенница. Освен това смятах, че ще й доставя удоволствие, като й покажа света. И излязох прав. Но колкото и да се наслаждавах на присъствието й, скоро осъзнах, че съм постъпил зле, и я върнах обратно. От само себе си се разбира, че докато тя беше на борда, не се занимавах с пиратство, но морето е непредвидимо. Бури, други пирати, врагове, всичко е възможно. Признавам, рискът беше минимален, но все пак не беше равен на нула. А ако с Рийгън се бе случило нещо…
— Божичко, безогледният Джеймс Малори е станал жертва на собствената си съвест! Никога не бих повярвал!
— Напротив, напротив. И аз имам мигове, в които се замислям за самия себе си — отговори сухо Джеймс и хвърли гневен поглед към брат си, който се смееше с цяло гърло.
— Какво казах току-що? — попита невинно Антъни. — Забрави го, братче! Я да му обърнем по още едно! Знаеш ли — прибави с цинична усмивка той, — като си помисля как всяка година аз представях момичето на приятелите ни, все съвършени джентълмени, а ти си я завел сред глутница пирати…
— Те я обожаваха. Докато детето беше на борда, главорезите бяха любезни и мили.
— С това ние двамата спомогнахме за всестранното й възпитание.
— Точно така. Но как можа да се омъжи за Идън, този проклет негодник?
— Малката го обича, за съжаление.
— Това и аз си го помислих.
— Признай, Джеймс, ти не можеш да търпиш момъка само защото е омесен от същото тесто като теб. Според теб на Реджи не й трябва такъв мъж.
— Аз съм на друго мнение, драги. Това е причината, поради която ти не го харесваш. Аз го намразих заради мръсните обиди, които ми хвърли право в лицето, след като разруши кораба ми и офейка.
— Все пак ти си го нападнал — възрази Антъни, който беше чул доста подробности около тази битка, включително и факта, че синът на Джеймс е бил ранен и се е отказал завинаги от пиратството.
— Не си прав — възрази уморено Джеймс. — Но както и да е, не ми стигат подигравките, ами миналата година той стана причина да вляза в затвора.
