— Джордж!
— Не!
— Тогава аз ще дойда при теб.
Джорджина скочи и с трогателен жест задържа чашата като щит пред гърдите си.
— Моля ви, капитане!
— Аз също — отвърна той и бавно закрачи към нея. Джорджина заотстъпва назад. — Нима ми нямаш доверие, Джордж?
Сега не беше време за учтивости.
— Не!
— Умно дете — ухили се ехидно той. — Говорят, че съм бил безсрамен прелъстител. Но аз предпочитам ласкателното обозначение на Рийгън „познавач на жените“. То повече отговаря на истината, не смяташ ли и ти?
— Смятам, че сте пиян.
— Брат ми никога не би употребил тази дума.
— Вървете по дяволите и вие, и проклетият ви брат! — изфуча тя. — Това е абсурдно.
Джорджина престана да обикаля масата, остави чашата и очите й запламтяха от гняв. Джеймс се ухили.
— Напълно си права, Джордж. Нали не смяташ сериозно, че ще те преследвам като ловец около масата? Тези игрички са подходящи за стари сладострастници и дръзки прислужници.
— Щом сте се заели с тази работа… — отвърна тя, без да се замисля, но забеляза непростимата си грешка и уплашено затаи дъх.
Лицето му се вкамени.
— Сега ще видиш какво ще стане. Само малко почакай — изръмжа заплашително тихо той и само след миг прескочи масата.
Джорджина беше твърде стресната, за да избяга. И без това нямаше да стигне далеч, защото той вече стоеше пред нея. Усети как силните му ръце се сключиха около кръста й и я притиснаха до мускулестото тяло, все по-силно и по-силно, докато го усети с всеки сантиметър от кожата си. Трябваше да го отблъсне, да изпищи, да се отбранява по някакъв начин. Вместо това тялото й, зажадняло за неговото, отговори само. Копнееше да му се отдаде, да се слее с него, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
Разумът, който се движеше с бързината на охлюв, все пак се опита да изрази протест — но вече беше късно. Целувката му задуши в зародиш опита й да се възпротиви. Тази целувка, толкова чувствена и изкусителна, я обгърна с тайнствена магия, от която нямаше как да се измъкне. Магията се сгъсти, стана по-силна, заля я на вълни и сдържаността й се превърна в неутолима жажда.
Когато Джеймс нежно засмука устните й, тя вече знаеше, че го иска. Ръцете, които се заровиха в русите къдрици, и тялото, което се притискаше до неговото, издадоха готовността й, а когато подрезгавелият й глас прошепна името му, по лицето на мъжа се изписа нежна усмивка и Джорджина разбра, че е загубена.
— Май е време малкият Джордж да се оттегли за сън? — осведоми се тихо мъжът.
— Той отдавна вече спи.
— А аз си мислех, че съм изгубил чара си… на моята възраст?
— Ах… — прошепна само тя, макар че трепна.
— Прости ми, любима! — помоли смирено Джеймс, ала около устните му играеше развеселена усмивка.
— Няма нищо. Свикнала съм с мъже, които не могат да устоят на обзелата ги злоба.
— Бих могъл да ти върна комплимента. Вкусна ли е?
— Кое?
— Ами злобата.
Този проклет дявол! Тя беше готова да потъне в него, а той я караше да се смее.
— Тя не. Ти…
— Какво?
Върхът на езика й помилва леко долната му устна.
— Ти си вкусен.
Джеймс я притисна с такава сила до себе си, че тя престана да диша.
— След една такава забележка можеш да искаш всичко от мен.
— Ами ако искам само теб?
— Толкова по-добре, любима — увери я той и я понесе към леглото.
Джорджина се чувстваше лека като перце в силните му ръце. Искаше да го усеща до себе си, затова се вкопчи здраво в него и неохотно му позволи да я освободи от дрехите й. Нима наистина беше вярвала, че ще успее да прогони сладостните чувства, които този мъж будеше в сърцето й? Опитваше се през тези три дни, наистина се опитваше. Пренебрежението му й помагаше. Ето че днес той се промени и тя се оказа твърде слаба да се пребори с настойчивото желание. О, Господи, какво блаженство!
Пареща топлина се разля по кожата й, отне дъха й, а когато устните му поеха връхчетата на гърдите й, тялото й се изви в страстна жажда. Искаше го сега, веднага. Мъжът обаче разполагаше с много време и изследваше с ръце и устни чувствителните места на тялото й, докато Джорджина се разтрепери като в треска и в утробата й лумна пламък. Накрая пъхна пръста си в нея и това едва не я накара да полудее. От устните й се изтръгна писък, той го пое със своите като най-прекрасната награда за умението си. В следващия миг проникна в нея и я накара да преживее още един вариант на умението му. Всеки тласък беше по-различен и по-сладостен от предишния. От устните й се изтръгваха сладостни въздишки, които Джеймс задушаваше с целувките си. Познавач на жените? Слава Богу…
След известно време Джорджина се озова в единия край на леглото, Джеймс в другия, а помежду им беше разположена дъска за шах. Кой дявол я накара да отговори с „да“ на въпроса умее ли да играе шах? Но играта вече беше започнала и предизвикателството я разсъни. Наслаждаваше се на близостта им, особено след като бе получила твърдото му обещание да прекара следващата сутрин в леглото. Перспективата да бие Джеймс Малори на шах изглеждаше толкова привлекателна, че тя не можа да откаже на предложението му, а непрестанните му опити да я отвлича с разговори само увеличаваха очарованието. Джеймс скоро проумя, че маневрите му са безсмислени, защото Джорджина бе научила играта в кръга на семейството и всичките й братя бяха много запалени.
— Много добре, Джордж — похвали я той, когато тя завладя една от пешките му и заплаши офицера, без да му дава възможност да се прикрие.
— Ти май си мислеше, че да се играе с мен е лесна работа?
— Какво говориш! Радвам се, че не ме разочарова.
Джеймс направи ход с дамата, за да защити офицера си, макар и двамата да знаеха, че този ход е безсмислен.
— Е, какъв каза, че ти е Макдонел?
Джорджина се ухили на желанието му да узнае нещо повече за нея, надявайки се, че тя ще му отговори, без да се замисля. Точка за него, каза си тя, но вече нямаше нужда да представя Мак като свой брат.
— Нищо не съм казала. Въпрос ли е това?
— Е, и двамата знаем, че не ти е брат.
— Откога мислиш така?
— По дяволите, Джордж, брат ли ти е или не?
Джорджина го остави да почака до следващия ход, който постави дамата още по-натясно, и отговори:
— Не, не е. Мак е добър приятел на семейството, нещо като чичо. Идва често у нас и гледа на мен като на дъщерята, която никога не е имал. Ти си на ход, Джеймс.
— Добре.
Вместо да покрие дамата си, той взе една от пешките й с коня си и заплаши дамата. Тъй като никой не беше склонен да рискува дамата си, Джорджина спря атаката си и му предостави инициативата. Той не беше подготвен за това и трябваше внимателно да обмисли позицията си.
