— Как изтърпя цяла седмица в смирение?
— Езикът ми е целият на дупки — изфуча в отговор тя.
Джеймс се изсмя, но тихо, за да не го чуе тя, и проследи с поглед как Джорджина с типично женска ярост запрати дрехите си в ъгъла. Още в същия момент тя проумя грешката си, грабна ризата и я навлече. Понечи да се покатери в койката си, но като помисли малко, навлече и панталоните. Едва тогава се отпусна в люлката. Лекотата, с която се настани в нестабилното си легло, отново помни на Джеймс, че то никога досега не бе й създавало трудности.
— Ти си пътувала по море и преди идването в Англия, нали, Джордж?
— Не ви ли казах достатъчно ясно, че не съм Джордж?
— Остави ми поне това удоволствие, малка госпожице. Повече ми харесва да те наричам Джордж. Е, пътувала ли си…
— Разбира се — прекъсна го дръзко тя и демонстративно се обърна към стената. Ала не можа да се сдържи да не добави: — Всъщност аз притежавам собствен кораб.
— О, разбира се, мила — съгласи се шеговито той.
— Говоря истината, капитане.
— Може и да е така, но какво те доведе в Англия, след като я мразиш до дън душа?
Джорджина вече скърцаше със зъби.
— Това не ви засяга ни най-малко.
— Бъди уверена, че ще го узная.
— Пожелавам ви приятна почивка, капитане. Дано главоболието ви измъчи до смърт… ако изобщо сте имали такова, в което междувременно се съмнявам.
Този път Джеймс се засмя с пълен глас. Беше проумял, че темпераментният й изблик тази вечер ще е нищо в сравнение с избухването, което ще последва, когато узнае, че маскарадът й е бил разгадан още от първия миг. Ако някой ден почувства скука, ще има с какво да се позабавлява.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
На следващата сутрин Джеймс стоя дълго до полюляващата се койка, загледан в спящото момиче. Още със събуждането си беше съжалил, че не я е взел обратно в леглото си. Той имаше обичай да се събужда през нощта силно възбуден и да се люби без задръжки с жената, която лежеше до него.
Това беше и причината преди няколко дни да се държи отвратително, когато Джорджина застана преди него и поиска да му помогне в обличането, което смяташе за свое задължение Трябваше да й откаже рязко, за да скрие възбудата си, а това му бе струвало адски мъчения и не искаше да го преживее отново.
При мисълта, че вече няма да му се налага да крие възхищението си от тази жена и желанието да я притежава, по лицето му се изписа измъчена усмивка. Защо снощи й позволи да се наложи и пропусна възможността да заспи до топлото й тяло? Но сега вече край. Тази вечер щеше да я вземе в леглото си и да я задържи там.
— Време е за ставане, Джорджи — откъсна я от съня той и залюля койката. — Реших, че нашите славни моряци няма защо да знаят малката ни тайна. Така че опаковай отново сладките си малки гърди и ми донеси закуска!
Джорджина се прозина, изгледа го сънено, после разтвори смаяно очи.
— Искаш да продължа да ти прислужвам? — попита смаяно тя
— Заключението е правилно, Джордж — отговори Джеймс подчертано цинично.
— Но… — Тя спря, защото идеята всичко да продължи, както досега, не й се видя чак толкова лоша. Така нямаше да се налага да обяснява на Мак случилото се — което и без това беше невъзможно. Самата тя не знаеше какво точно бе станало, но едно беше ясно — никой не биваше да го узнае.
— Е, добре, капитане. Но искам да ми намерите друга каюта.
— За това и дума не може да става — Джеймс вдигна предупредително ръка, когато тя понечи да продължи спора. — Вече седмица спиш тук, миличка. Ако сега се пренесеш, моряците ще почнат да говорят. Освен това много добре знаеш, че всичко е заето. Избий си от главата предната палуба; предпочитам да те заключа зад десет ключа, вместо да те пусна там.
Младата жена скептично смръщи чело.
— Какво лошо има в това? Всички ме мислят за момче.
— Аз обаче скоро разкрих истината.
— Да, но само защото имах глупостта да си призная — промърмори пренебрежително тя.
Усмивката, с която я дари, беше неочаквано нежна. Джорджина усети пробождане в сърцето и пое дълбоко дъх.
— Признанието ти беше чудесно, скъпа. — Дланта му нежно докосна страната й. — Сега вече не ти е зле, нали?
Докосването му предизвика желаното въздействие, усмивката също. Но тя със сигурност нямаше да повтори грешката от снощи, за да се изложи после на подигравките му. Това никога нямаше да се случи. Този мъж не представляваше нищо за нея, макар че караше сърцето й да бие по-бързо и вътрешностите й да настръхват. Той беше англичанин и, което беше още по-лошо, надут аристократ. Нима страната му не бе измъчвала нейната години наред? Още преди войната братята й се бореха срещу произвола на англичаните. Тя не можеше да пренебрегне това, макар да й се искаше. Братята й нямаше да допуснат Джеймс да прекрачи прага на къщата им. Не, Джеймс Малори не беше подходящ мъж за нея. Трябваше непрекъснато да си го повтаря, да го намеква и на него, за да не бъде принудена да лъже.
— Не, капитане. Изобщо не ми се гади. Вие обещахте да ме излекувате и успяхте. Много съм ви благодарна, но не се нуждая от допълнителна доза.
Джеймс не престана да се хили и тя разбра, че опитът й да го отблъсне безславно се е провалил.
— Колко жалко — гласеше единственият му коментар, но той беше достатъчен да я накара да се изчерви.
— Що се отнася до каютата… — Джорджина не се побоя да изрече въпроса, който напираше на устните й, и скочи от койката.
— Стига толкова, Джордж. Оставаш тук.
Устата й се отвори, но бързо се затвори отново. Добре, щеше да се примири с това, особено след като му бе дала да разбере, че от днес нататък вече няма да му е в услуга. Всъщност тя предпочиташе да остане тук, защото кабината му й осигуряваше поне едно местенце, където да остане насаме със себе си. От сега нататък щеше да сваля превръзките си и да спи спокойно.
— Съгласна съм, стига разпределението на местата за спане да остане както досега. — Това беше повече от ясно. — От днес нататък ще се къпете сам, сър.
Джеймс едва не избухна в смях. Как изискано разговаряше младата дама, и как заповеднически. Много интересно какъв живот водеше, когато не се разхождаше в износени мъжки дрехи. След преживяното миналата нощ му стана ясно, че няма работа с обикновена пристанищна проститутка.
— Трябва ли да ти напомням, че ти си единственият юнга на борда, Джордж? Сама си пожела тази работа, затова я доведи до край. Или забрави кой е капитанът?
— Решили сте да се заяждате с мен, така ли?
— Ни най-малко. Казвам го само защото не ми оставяш друг избор. Не мисли, че искам да те използвам, защото миналата нощ беше толкова отзивчива.
Очите на Джорджина се присвиха в тесни ивици, но лицето на мъжа остана безизразно.
— Е, добре — въздъхна тя, — ще продължим както досега. По-точно казано, до снощи. — След това признание по лицето й с плъзна усмивка. — А сега, както ми заповядахте, ще се облека грижливо и ще донеса закуската ви.
Джеймс проследи с поглед как тя грабна дрехите си и изчезна зад паравана. Прехапа устни, за да не изпусне някоя дръзка забележка относно новопоявилия се срам.
Вместо това само отбеляза:
— Впрочем вече не е нужно да ми говориш на „вие“, Джордж.
Джорджина се подаде иззад паравана и го изгледа учудено.
— Простете, аз пък мислех, че е. Въпреки всичко случило се, вие сте достатъчно стар да ми бъдете
