Господи, та тя беше съвършена! Не очакваше да види такова тяло. Фините черти на лицето й, които вече познаваше, бяха подчертани още повече от буйната тъмна коса, заградила като в рамка тясното й лице. И в най-смелите си сънища не бе мечтал за такова великолепно тяло. Нищо не намекваше, че гърдите й са толкова разкошни, а талията — толкова тънка. Имаше известна представа само за сладкото й задниче, което го възхити още първата вечер в кръчмата, и не се разочарова — задничето й беше чудесно оформено и толкова твърдо. След като я разсъблече, той я целуна по двете бузи и си каза, че по-късно ще се заеме по подробно с тази прекрасна част от тялото й, но сега…
Джорджина не беше съвсем неопитна по въпросите на плътската любов. Много пъти бе подслушвала братята си, които обичаха да разговарят на тази тема надълго и нашироко, без да си дават труд да използват изискани изрази. Така че имаше известна представа какво ще се случи, макар че все още не свързваше този акт със самата себе си — докато не усети цялото му тяло, кожа до кожа, всеки възпламеняващ другия.
Така и не беше забелязала как и кога я е съблякъл. Сега беше също така гола като него, с тяло, разтърсвано от хиляди чувства и усещания, сред които нямаше място за възмущение. Мъжът лежеше върху нея, притискаше я върху матрака, обграждаше я отвсякъде с настойчивостта си. Струваше й се, че ще се пречупи под тежестта му, той беше толкова едър и силен, но големите му ръце притискаха с безкрайна нежност лицето й и той я целуваше без край — първо бавно и нежно, после все по-пламенно.
Не биваше да спира онова, което правеше с нея, особено чувствата, които я вълнуваха, и въпреки това… Не трябваше ли да го отблъсне, или поне да се опита? Фактът, че се отдаваше съзнателно на настойчивостта му, означаваше, че я приема. Така ли беше наистина? Дали беше честна към себе си?
Как можеше да знае, след като не беше в състояние да разсъждава разумно? На известно разстояние може би, но сега ги деляха само милиметри и чувството беше толкова прекрасно… О, Господи, тя се бе предала, макар да не го съзнаваше. Не! Трябваше поне да направи опит да се отдръпне, най-малкото заради съвестта си; която още утре щеше да я попита как е допуснала такова нещо…
— Капитане? — промълви между две целувки тя.
— Какво?
— Ще ме любите ли?
— О, да, мила.
— Смятате ли, че така трябва?
— Разбира се. Това е единственото лекарство за твоята болест.
— Не говорите сериозно, нали?
— Разбира се, че говоря сериозно. Гаденето, малката ми, не е било нищо друго, освен съвсем естествен копнеж… за мен.
Копнеж по него? Не, тя не го обичаше. Но то обясняваше наслаждението й. Очевидно не беше задължително да обичаш обекта на желанието си. Това значи беше отговорът. Всички приказки, размишления, отклоняването от чувствата, макар и само за кратко, не промениха нищо в усещанията й. Те бяха тук, ставаха все по-силни и настойчиви… Да, тя го искаше — поне този път.
Позволявам ви да продължите, капитане.
Не го каза на глас, защото щеше да го развесели, а в момента най-малко искаше това. Набързо приключи диалога със съвестта си и като го обгърна с ръце, му показа без думи за какво мисли в момента. Той разбра знака и реагира веднага.
Вълнуващо? Не, това не беше точната дума. Той се намести между краката й и цялото й същество се разтвори, за да му направи място. Устните му помилваха нейните, плъзнаха се по шията и се задържаха върху гърдите й. Той се надигна за миг и тя усети съжаление. Беше толкова хубаво да усеща тежестта на тялото му. Но ето че дойде чудото — някъде дълбоко в утробата й припламна огън, тя усети големия, твърд член, който проникна в нея, изпълни я, събуди чувствеността й. Вече познаваше тялото му, знаеше какво е влязло в нея. Не се страхуваше, но… Никой не й каза, че ще боли.
Джорджина изплака тихо, най-вече от изненада, но и защото я заболя.
— Капитане, знаете ли, че ми е за първи път?
Мъжът се отпусна с цялата си тежест върху нея, сякаш рухна отгоре й. Лицето му беше заровено в косите й, устните му пареха кожата на врата й.
— Едва сега го забелязах — чу се тихият му глас. — Мисля, че спокойно можеш да ме наричаш Джеймс.
— Ще си помисля, но сега те моля да престанеш.
— Не.
Дали не се смееше? Тялото му се разтърси от силна тръпка.
— Може би бях твърде учтива?
Сега вече се смееше, високо и сърдечно.
— Съжалявам, любима, кълна се, но… Господи, каква изненада! Никога не бих помислил, че ти… че си толкова страстна.
— Защо заекваш?
— Наистина ли? — Той се надигна и леко докосна с устните си нейните, преди да й се усмихне. — Мила моя, няма причина да спирам сега, дори ако можех. Вече се случи и болката отмина. — За да го докаже, той се задвижи меко в нея и очите й се разшириха. Не усещаше нищо друго, освен физическо блаженство. — Да престана ли?
Това е за теб, чиста съвест!
— Не.
— Слава Богу!
Очевидното му облекчение я накара да се усмихне. Бавните движения на хълбоците му усилиха възбудата й, превишавайки всичко, което бе изпитала досега, докато напрежението се разтовари в божествена експлозия, от която тялото й пламна. Силен вик се изтръгна от гърлото й, устните му го поеха и й го върнаха, когато той също стигна до кулминацията.
Джорджина остана дълго време като замаяна, не можейки да повярва в току-що изпитаното удоволствие, което не можеше да се сравни с нищо друго. Вкопчи се здраво в мъжа, който я бе научил на какъв чувствен екстаз е способно тялото й. Чувства на благодарност и нежност се смесиха с потребността да го целуне и да му признае, че е бил чудесен и колко прекрасно се чувства сега. Разбира се не го направи. Само го прегърна силно, помилва го и нежно целуна рамото му, толкова леко, че той надали го забеляза.
Но мъжът усети целувката. Джеймс Малори, прочут лондонски женкар и преситен аристократ, беше в състояние на свръхчувствителност, усещаше и най-малкото движение на жената до себе си и беше омагьосан от докосванията й — много повече, отколкото му се искаше да признае. Никога преди това не беше се вълнувал от жена с такава сила. Направо да се уплашиш…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Сега разбирам защо хората правят тези неща.
Джеймс въздъхна облекчено. Трябваше да чуе от устата й тази банална забележка, за да обуздае напиращата в сърцето му нежност. И тя е лека жена като всички, макар и първокласна, по нищо не се различава от другите, които съм любил, опитваше се да си внуши той. След като му се беше отдала, в нея вече нямаше нищо, което да го вълнува. Защо тогава не я пуснеше и не я изпратеше обратно в леглото й?
Мъжът се подпря на лакти и погледът му бавно обходи лицето на Джорджина. Кожата й все още пламтеше, по устните личаха следи от необузданата им страст. Леко и безкрайно нежно пръстите му помилваха раничките. Погледът на кадифените очи, който не бе забелязал преди, го омайваше. По-рано четеше в този поглед на сърна само нервност, смущение или разочарование и това по-скоро го забавляваше, отколкото го възхищаваше, особено като я гледаше в мъжките дрехи… Как можа да забрави маскарада, който му бе устроила! Обяснението го интересуваше повече от всичко.
— Тези неща ли, Джордж?
Високо вдигнатата вежда й показа много по-ясно от думите, че пак й се подиграва. Е, какво от това,
