— Ако нямате нищо против, капитане, ще потърся друга книга, не толкова… толкова…
— На всичкото отгоре си сухар — установи мъжът и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. — Отказвам се да направя от теб приличен млад мъж, това е невъзможно. Няма нищо, Джордж, дяволски ме боли главата, затова не мога да спя. Ела тук и разтрий слепоочията ми, това ще ми подейства добре.
Да го масажира? Да застане още по-близо и да го докосне? Остана на мястото си като залепена.
— Но аз не знам как…
— Аз ще ти покажа. Дай си ръцете!
Джорджина с мъка потисна безпомощния си стон.
— Капитане…
— По дяволите, Джордж! — прекъсна я остро той. — Не се карай с човек, измъчван от болка. Да не искаш цяла нощ да страдам!
Джорджина все още не се помръдваше, затова той продължи малко по-тихо, но все така рязко:
— Ако се тревожиш заради собствените си страдания, те съветвам веднага да ги забравиш, това е най- доброто средство. Все едно дали ще ти стане лошо или не, в момента моите болки са много по-важни.
Разбира се, той беше прав. Капитанът беше най-важният човек на борда, докато тя беше само един незначителен прислужник. Не можеше да предпочете своите потребности пред неговите, това пие да му подейства като упоритото тропане с крак на глезено хлапе, което не е успяло да наложи волята си.
Бавно, съвсем бавно тя заобиколи леглото и плахо приседна на ръба. Не мисли за това, нали така ти каза той, и преди всичко не го гледай!
Очите й се втренчиха отчаяно в извитите колони над леглото и останаха там, когато той улови ръцете й и ги задържа.
Представи си, че е Мак. Би направила това за него или за братята си, нали?
Мъжът притисна върховете на пръстите й о слепоочията си и започна да ги движи в кръг.
— Отпусни се, Джордж. Нищо няма да ти стане.
Нещо подобно се въртеше в главата й, макар да не го изразяваше така рязко. Само че какво щеше да си помисли за нея? Може би че се страхува от него? Е, да, боеше се, макар да не знаеше защо. След една седмица, прекарана в кабината му, вече не вярваше, че би могъл да приложи насилие, но все пак…
— Продължи сам, Джордж. Все същото движение.
Топлината на ръцете, които я държаха, изчезна, но сега почувства топлината на кожата му, която просто пареше пръстите й. Ето, докосваше го — и нищо не й ставаше… докато не се раздвижи и една от русите къдрици падна върху ръката й. Колко мека беше косата му, колко приятно хладна. Какъв контраст с горещата кожа, с топлината, която се излъчваше от тялото му. Той не беше завит с дебелото одеяло, а само с копринения чаршаф, който беше толкова тънък, че тялото му непременно се очертаваше ясно под него.
Нямаше основание да отмести поглед от таблата на леглото, никакво основание нямаше. Ами ако заспи? Дали да продължи с масажа? Може би ще захърка, макар че никога досега не го бе чувала да хърка. Дали не е заспал?
Погледни го и свършвай по-бързо!
Така и направи, ала вътрешният й глас се оказа прав: в никакъв случай не трябваше да го поглежда! Мъжът в леглото изглеждаше безсрамно доволен, лежеше неподвижно със затворени очи, чувствена усмивка играеше по устните му — и беше красив като греха. Той изобщо не спеше, а се наслаждаваше на докосването й. По дяволите! Обля я гореща вълна, сладостна отмала завладя цялото й тяло. Ръцете й се отпуснаха, но мъжът ги улови така внезапно, че тя простена от уплаха. Съвсем бавно той ги върна обратно — върху бузите си. Джорджина задържа лицето му в ръцете си и потъна в очите му, в тези пламтящо зелени, блещукащи очи. После стана, каквото трябваше да стане: устните им се докоснаха, отвориха се, запламтяха. Без да се брани, тя пропадна в дълбока пропаст, истински водовъртеж от чувства я понесе към безкрайните дълбини…
Джорджина не знаеше колко време е минало, но много ясно усещаше какво става: Джеймс Малори я целуваше с цялата страст, която един мъж е в състояние да вложи в целувката, а тя отговаряше на целувката му, сякаш от това зависеше животът й. Странното усещане в корема беше по-силно от всякога, но този път то беше прекрасно — и напълно в реда на нещата. В реда на нещата? Не, тук нещо не беше наред: той я целуваше — не, той целуваше Джордж!
— Капитане! Спрете! Полудяхте ли? Пуснете ме!
— Тихо, мила моя, тихо. Време е да престанеш с играта на криеница.
— Каква игра? Вие наистина сте луд! Или знаете…
Мъжът я обърна по гръб и я притисна с цялата си тежест в меките възглавници. Тръпките в корема се засилваха, ставаха все по-приятни, завладяваха цялото й тяло и й отнемаха възможността да разсъждава разумно. Но думите му ясно отекваха в съзнанието й. Мила?
— Значи сте знаели? — изплака тя и се отдръпна, за да може да го погледне в очите. — През цялото време сте знаели?
В този момент Джеймс се носеше на гребена на вълна от най-силното удоволствие, което беше изпитвал досега, ала все пак беше господар на сетивата си и не направи грешката да каже истината; защото заредената с напрежение атмосфера заплашваше да го прати на дъното на бушуващ вулкан.
— По дяволите, сега ми се иска да съм знаел — изръмжа той и се зае да сваля жилетката от раменете й. — Ти ми дължиш обяснение — по-късно, не забравяй!
— Но как… Ох!
Милувката на устните му опари шията й, а когато езикът му закръжи около ушенцето й, тръпка на желание разтърси тялото й и тя се притисна жадно до него.
— Ти не си била чак толкова плаха, малка лъжкиньо — ухили се Джеймс. Джорджина усети настойчиво желание да се усмихне в отговор и това я изуми. Би трябвало да се разтревожи от изобличаването си, но устните му върху нейните не допускаха това. Трябваше веднага да спре, но устните му не й позволяваха. Тялото й се отпусна безсилно, волята й сякаш се изпари, нямаше сили дори да го отблъсне.
Сега обаче дойде истинското демаскиране: с бързо движение Джеймс дръпна шапката от главата й и когато гъстите кестеняви къдрици се разпиляха по възглавниците, Джорджина спря да диша. Мислите, които я вълнуваха в момента, бяха типично женски грижи. Дали щеше да му хареса? Джеймс я гледа дълго, без да каже нито дума. Когато най-сетне зелените му очи се впиха в нейните, те блестяха възхитено.
— Много ми се иска да те напляскам, че толкова дълго кри това от мен.
Думите му не я уплашиха, защото блясъкът в очите му го издаваше. Дори напротив, те предизвикаха сладостни тръпки по цялото й тяло, които страстната му целувка още повече усили.
Мина доста време, преди да може да си поеме дъх. Но какво значение имаше? Сега можеше и да не диша. Вместо това простена дълбоко, когато опитните му устни се спуснаха по лицето й и се насочиха към шията. Джеймс сръчно свали ризата й, толкова сръчно, че тя дори не забеляза. Но веднага усети зъбите му, които задърпаха превръзката, и ръцете, които с един тласък я разкъсаха.
Не очакваше това, но всичко, което ставаше в този момент, беше толкова ново за нея, че нямаше и понятие какво още я очаква. Някъде в бъркотията от мисли зад челото й просветна мисълта, че разсъбличането е логично последствие от изобличението й. Може би той я разсъбличаше само за да е сигурен, че тя няма и други тайни, които крие от него. Ала скоро призна, че не бива да се залавя за тази глупава самоизмама, не и като видя с какъв поглед се взира в гърдите й.
— Истинско престъпление е, че си крила от мен тези красавици.
Още погледът му я накара да се изчерви, а думите му… имаше чувството, че руменината се разля по цялото й тяло, и се учуди, че все още е в състояние да мисли. В същия момент Джеймс се приведе над нея и нежно целуна червените ивици, които бяха оставили превръзките. Ръцете му се сключиха закрилнически около гърдите й и започнаха да ги разтриват внимателно, също както бе направила тя, когато лежеше във ваната му. Всъщност защо да не го направи. Още докато помисли това, ръката му се сключи по-здраво около едната й гърда, надигна я и поднесе връхчето към устните му. Джорджина престана да мисли и сякаш се понесе върху облак от най-чисто желание и плътска жажда. За разлика от нейния, разумът на Джеймс работеше отлично, макар и малко размътен. Не беше и нужно да се напряга, защото за разлика от предишните обекти малката магьосница му се отдаваше с цялото си същество. Все по-често се питаше кой всъщност е прелъстителят, макар че в момента това му беше напълно безразлично.
