пленяващия му чар и хлапашкото му държание, а се бояха от хапещия цинизъм и буйния темперамент на Уорън, опитваха се да го спечелят, но рядко постигаха успех.
Без съмнение Уорън се държеше много зле с жените. Джорджина съчувстваше на всяка, която се поддадеше на хладното му очарование — а прелъстените никак не бяха малко. Жените просто не можеха да му устоят. Тя не разбираше защо, тъй като избухливостта, която толкова добре познаваше, в никакъв случай не можеше да я привлече.
Замислена за брат си Уорън, Джорджина си припомни последната забележка на Дрю.
— Лесно ти е да говориш. Да не мислиш, че ще пожелаят да слушат обясненията ми, преди да се нахвърлят върху мен като побеснели! Много се съмнявам.
— Е, Клинтън няма да те слуша дълго, особено като усети ужасния английски диалект, който си придобила. Не е ли по-добре да говоря аз?
— Много мило от твоя страна, но ако и Уорън е там…
— Вече знам за какво намекваш — ухили се хлапашки той. — Надявам се вчера да се е повеселил както трябва в „Дъкс Ин“ и да се осъзнае едва когато Клинтън вече е произнесъл присъдата си. Какво щастие, че Клинтън е у дома.
— Щастие?
— Тихо! — изсъска Дрю. — Пристигнахме. Не е нужно да ни забележат веднага.
— Те със сигурност знаят, че „Тритон“ е влязъл в пристанището.
— Разбира се, но не подозират, че и ти си била на борда. Ще се изненадат да те видят и в общата бъркотия ще можеш да си кажеш приказката.
Пожеланието му щеше да се осъществи, ако точно по това време Бойд, Клинтън и Уорън не се бяха събрали в библиотеката. Най-малкият й брат я забеляза пръв и скочи от стола си. Докато я прегръщаше и целуваше, той я засипваше с въпроси, на които Джорджина не смогваше да отговаря. Другите двама бързо се възстановиха от изненадата и докато пристъпваха бавно към сестра си, погледите им недвусмислено издаваха, че не я чака нищо добро.
Искрицата надежда, която се таеше в сърцето й, че братята й няма да я набият, угасна, докато ги гледаше да се приближават. Тя се изтръгна от прегръдката на Бойд, издърпа го напред, за да застане рамо до рамо с Дрю, и се скри зад широките им гърбове.
Когато се почувства на сигурно място, тя хвърли кратък поглед през рамото на Бойд, който беше е половин глава по-нисък от Дрю, към двамата си големи братя и извика към Клинтън:
— Мога да обясня всичко! — После се обърна към Уорън и добави: — Наистина мога!
Ала двамата продължаваха да настъпват неумолимо.
Джорджина се провря между Бойд и Дрю, хукна към писалището и се скри зад него, при което си спомни твърде късно, че едно такова писалище не можа да я спаси от нахалството на другия. Клинтън и Уорън се ядосаха още повече от тази игра на гоненица, Избухливият темперамент на Джорджина също не удържа, особено когато видя как Дрю се опита да спре Уорън и едва избягна шамара му.
— По дяволите, и двамата сте несправедливи!
— Дръж си устата, Джорджи! — изрева Уорън.
— Няма! Освен това не съм длъжна да ти давам сметка, щом и Клинтън е тук. Веднага спри, или… — Тя грабна най-близкия предмет от писалището и го размаха над главата си. — … ще те ударя!
Уорън спря като закован. Дали се изненада, че сестра му се опълчва така дръзко срещу него, нещо, което никога не беше правила, или се уплаши, че наистина ще му пробие черепа, не се знаеше. Клинтън също спря. По лицата им се изписа тревога.
— Остави вазата на мястото й, Джорджи — проговори с тих глас Клинтън. — Твърде ценна е за главата на Уорън.
— Той със сигурност е на друго мнение — отвърна сърдито Джорджина.
— Тук си права — изръмжа заплашително Уорън.
— Господи, Джорджи — обади се и Бойд. — Не виждаш ли какво държиш в ръката си! Направи каквото ти казва Клинтън.
Дрю погледна бледото лице на малкия си брат, после напрегнатите гърбове на двамата великани пред себе си и втренчи очи в сестра си, грабнала вазата като боздуган. Накрая избухна в луд смях.
— Ти успя, момичето ми, не мога да повярвам, но ти успя! — Изрева той.
Джорджина не го удостои дори с поглед.
— Не съм в настроение за шега, Дрю — изсъска тя, но веднага се поправи: — Какво съм успяла?
— Накара и двамата да загубят ума и дума.
Джорджина се обърна с любопитство към брат си:
— Вярно ли е, Клинтън?
Най-големият брат тъкмо размисляше как да постъпи по-нататък. Дали да остане глух за обясненията й или да се опита да я умилостиви. Ала дръзката намеса на Дрю сложи край на размишленията му.
— Добре, готов съм да те изслушам, ако ти…
— Без ако — прекъсна го Джорджина. — Или да, или…
— По дяволите, Джорджина! — избухна Уорън. — Веднага остави…
— Не се меси, Уорън — изфуча Клинтън. — Иначе ще се уплаши и ще я изпусне. — И той се обърна отново към сестра си: — Погледни, Джорджи, не виждаш ли какво държиш в ръце?
Джорджина най-после погледна вазата и от смайване престана да диша. Никога досега не бе виждала нещо толкова прекрасно; порцеланът беше съвсем тънък, почти прозрачен, и беше изрисуван със златни източни мотиви. Едва сега проумя уплахата на братята си и понечи да постави античната скъпоценност на мястото й, преди да я е счупила по невнимание.
Положи я внимателно върху писалището, но като чу облекчените въздишки на братята си, промени намерението си в последния момент.
Вдигна надменно едната си вежда, жест, усвоен от един английски капитан, и лицемерно попита Клинтън:
— Много ли е ценна?
Бойд простена. Уорън й обърна гръб, за да не чуе проклятията му, което обаче беше излишно, тъй като всяка дума се чуваше повече от ясно. Дрю само се ухили, а изражението на Клинтън отново се помрачи.
— Не ни шантажирай, Джорджина — процеди през стиснати зъби той.
— Не си прав. Само се защитавам. Освен това просто исках да разгледам малко по-подробно тази ценна вещ…
— Един на нула за теб, малката. Смятам, че е време да седнеш и да поговорим, а ти дръж вазата в скута си, ако искаш.
— Разбира се, братко.
Клинтън не бе очаквал обаче, че тя ще се настани на неговото място зад бюрото, и гневът му избухна с нова сила. Джорджина нарочно изостряше играта, наслаждавайки се на чувството, че е успяла да ги надхитри.
— Би ли ми обяснил защо сте толкова ядосани? Всичко, което направих, беше да…
— …да заминеш за Англия! — изгърмя Бойд. — Точно за Англия! Сама се напъха в устата на лъва!
— Не беше чак толкова страшно.
— И съвсем сама! — допълни Клинтън. — Сама, проклятие! Как можа?
— Мак беше с мен.
— Той не ти е брат.
— О, я престани, Клинтън, той ни е като баща и ти много добре го знаеш.
— Да, но е твърде снизходителен към теб. Лесно можеш да го накараш да танцува по свирката ти.
Нямаше смисъл да го отрича, защото всички знаеха, че Клинтън е прав. Страните на Джорджина се зачервиха, като си помисли, че никога нямаше да изгуби сърцето си, а особено добродетелта си по един английски негодник като Джеймс Малори, ако някой от братята й беше с нея. Нямаше дори да го срещне, нямаше да узнае какво е любовна страст, какво е любовна мъка. Нямаше да носи под сърцето си дете, което скоро щеше за предизвика най-големия скандал от създаването на Бриджпорт насам. Но да вървят по дяволите всички „но“ и „ако“!
