— Може би действах малко прибързано…
— Малко?! — Уорън все още беше бесен.
— Е, добре, прекалено прибързано. Но важното е защо го направих!
— Това не ме интересува!
— Нямаш никакви извинения — прибави твърдо Клинтън. — Толкова се разтревожихме за теб. Това е непростимо, егоистично…
— Но вие щяхте да го узнаете едва след завръщането си — защити се Джорджина. — Смятах да се прибера в Америка много преди вас. Какво всъщност правите тук?
— Това е дълга история, свързана с тази ваза, но ти не се отклонявай от темата. Нямаше основания да ходиш в Англия и въпреки това го стори. Знаеш какво е отношението ни към тази проклета страна, но отиде точно там.
В този момент се намеси Дрю. Не издържаше да гледа как сестра му се смалява все повече и повече под тежестта на обвиненията.
— Ти си прав, Клинтън, но Джорджи вече е изстрадала достатъчно и не е нужно да продължаваме да я измъчваме.
— Глупости! Тя трябва да си получи заслуженото — не се умилостиви Уорън. — Клинтън може и да се съгласи с теб, но аз — никога!
— Вече е излязла от тази възраст, не смяташ ли? — попита саркастично Дрю, забравяйки, че той беше реагирал по същия начин при срещата им в Ямайка.
— Жените никога не са прекалено стари за порция бой.
След тази мрачна забележка се възцари мълчание. Дрю се ухили, Бойд се закиска, а Клинтън извъртя очи. Сякаш всички бяха забравили Джорджина. Ала на нея й настръхна перушината от подобно безсрамие. С удоволствие би запратила по главата на Уорън скъпоценната ваза.
— Жените може би да, но сестрите не влизат в тази категория — опита се да заглади положението Дрю. — Я кажи, Уорън, какво те е прихванало?
Вместо Уорън отговори Бойд.
— Той пристигна едва вчера, но като узна какво се е случило, накара да подготвят кораба му и днес следобед щеше да отплава в посока към Англия.
Джорджина първа успя да заговори:
— Наистина ли щеше да тръгнеш да ме търсиш, Уорън?
Белегът на лявата му буза потръпна. Беше му неловко да признае колко се е тревожил за сестра си и не отговори. Джорджина нямаше нужда от отговор.
— Това е най-милото нещо, което си правил някога за мен, Уорън Андерсън.
— По дяволите! — изрева мъжът.
— Не се преструвай — ухили се сестра му. — Само семейството знае, че не си толкова студен и безчувствен, за какъвто се представяш.
— Ще те насиня от бой, Джорджи, обещавам ти.
Джорджина не прие сериозно заплахата, защото в гласа му не беше останала и следа от бесния гняв. Само го дари със сияеща усмивка, за да му покаже, че и тя го обича.
В настъпилата тишина прозвуча уплашеният глас на Бойд, който със закъснение се осведоми какво е искал да каже Дрю с думите, че сестра им достатъчно е страдала.
— Намерила е онзи Малкълм.
— Е, и?
— Виждаш ли го някъде?
— Искаш да кажеш, че той се е отказал от нея? — попита невярващо Бойд.
— Много по-лошо — изпухтя Дрю. — Оня тип е женен от цели пет години.
— Проклета английска свиня!
Братята й реагираха с такъв гняв срещу Малкълм, а какво ли щеше да бъде, ако им представеше Джеймс? Времето за голямото признание още не е дошло, каза си Джорджина. По-добре да не мисли за това сега.
Мъжете все още говореха за Малкълм, ругаеха го с най-остри думи, когато вратата се отвори с трясък и в библиотеката нахлу средният брат.
— Какво става тук? — провикна се смаяно той. — И петимата сме по едно и също време вкъщи! Май минаха цели десет години, откакто за последен път се събрахме всички.
— Томас! — извика изненадано Клинтън.
— Господи, Том, та ти си вървял по следите ми — засмя се Дрю.
— Точно така — ухили се Томас. — Видях те край брега на Вирджиния, но скоро те загубих от очи. — Той се обърна към Джорджина, изненадан да я види зад писалището на Клинтън: — Е, няма ли да ме целунеш за добре дошъл, миличка? Още ли ми се сърдиш, че пътуването до Англия се забави?
Да се сърди? Внезапно й се дощя да го убие на място. Типично за него — да не се съобразява с чувствата й и да си мисли, че щом се е върнал вкъщи, всичко е в пълен ред.
— Моето пътуване! — изфуча разярено Джорджина и изтича към него с вазата подмишница. — Аз не исках да хода в Англия, Томас. Помолих теб, на колене те умолявах да отидеш, но ти не пожела. Моите дребни грижи не те интересуваха, не можа да ги съгласуваш с проклетия си план!
— Успокой се, Джорджи — отговори невъзмутимо Томас. — Вече се върнах и ако желаеш, още утре ще потеглим.
— Твърде късно — отбеляза сухо Дрю.
— За какво е късно?
— Тя вече посети Англия.
— По дяволите, Джорджи! — Зелените очи се разшириха от учудване и се втренчиха в Джорджина. — Нима си направила тази глупост?
— Защо не? — изсъска в отговор сестра му, ала очите й се напълниха със сълзи. — Твоя е вината, че аз… че съм тук!
Тя запрати вазата по него и избяга от стаята. На всичкото отгоре проливаше сълзи за онзи безсъвестен негодник Малори! Остави зад себе си пълна бъркотия — но не защото се разплака. В момента сълзите й не интересуваха никого.
Томас успя да улови вазата, но едва не бе съборен от четиримата големи мъже, които се хвърлиха в краката му, за да спасят скъпоценната вещ, ако той все пак не успееше да я удържи.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Джеймс стоеше в лошо настроение на релинга и чакаше с нетърпение завръщането на лодката, която беше изпратил на брега. „Мейдън Ан“ влезе в малкия залив край брега на Кънектикът преди три дни. Ако знаеше колко време ще трябва на Арти и Анри да съберат сведенията, от които имаше спешна нужда, щеше да слезе на брега.
Вчера едва не го направи. Кони успя по своя спокоен начин го убеди, че в моментното си състояние няма да постигне нищо. Нямаше да му помогнат нито английската титла, нито авторитетът, нито чарът, а лошото му настроение щеше да направи хората още по-недоверчиви, дори враждебни. Джеймс решително оспори твърдението за чара си и Кони едва не избухна в смях. Но преглътна без противоречия другите два аргумента.
Джеймс никога не беше плавал в американски води, но прояви разум и не последва в пристанището кораба, с който бе изчезнала Джорджина, за да не издаде присъствието си. „Тритон“ бе хвърлил котва в първия град по крайбрежието. „Мейдън Ан“ спря на другата страна на скалистия нос, който се издигаше в устието на реката, и Джеймс веднага изпрати на сушата Арти и Хенри, за да съберат сведения. Никога не беше помислял, че това ще трае цели три дни. Единственото, което искаше да узнае, беше как да намери момичето, другото не го интересуваше.
Най-после двамата се качиха на борда и капитанът нетърпеливо изфуча:
— Какво научихте? — Ала побърза да се поправи и продължи малко по-любезно: — Да отидем в моята каюта.
