— Цяло чудо е, че глупак като теб не е още девствен — не се удържа Уорън. — Нямаш и понятие от жените.
— Аз ли? — процеди през стиснати зъби Дрю. — Моите жени поне ме изпращат с усмивка. Цяло чудо е, че твоите не се превръщат в ледени висулки, когато лягат в леглото с теб.
Спорът вече не можеше да се уреди с думи и всичко, което направи Клинтън, беше да изкрещи с пълен глас:
— И внимавайте за проклетите мебели!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
— Томас! — извика Джорджина, след като отметна крайчето на кърпата, метната върху лицето й, и откри, че към леглото й се е запътил брат й, а не камериерката. — Откога влизаш в стаята ми, без да почукаш?
— Преча ли? Какво ти е на очите?
Джорджина свали мократа кърпа и я захвърли на масичката до леглото.
— Нищо ми няма — промърмори неясно тя и се надигна.
— Какво става с теб? Защо си още в леглото? Не знаеш ли колко е часът?
В погледа й проблеснаха искри.
— Вече съм станала. Това на нощница ли ти прилича? — изсъска обидено тя и посочи светложълтия си халат.
— Да не си уморена след дългото плаване?
Джорджина понечи да отговори, но бързо затвори уста.
— Какво искаш от мен?
— Да разбера кога ще ми окажеш честта отново да разговаряш с мен.
Томас се усмихна и приседна в долния край на леглото. Облегна се на дървената табла и втренчи очи в сестра си. Усмивката му не можа да я измами. Джорджина знаеше, че брат й е дошъл за друго. Познаваше го и знаеше, че когато не заговаря направо, въпросът е неудобен или неприятен. А в момента не й беше до това.
Що се отнася до отношенията помежду им, тя бе стигнала до извода, че непременно трябва да му прости и да се помири с него, и то преди състоянието й да стане известно. Не искаше брат й да се чувства отговорен за стореното от нея и виновен. Той нямаше никаква вина. Само тя можеше да попречи на Джеймс Малори да я прелъсти — ако беше поискала. Но тя го желаеше, както потвърждаваше съвестта й.
Най-добре веднага да пристъпи към помирение:
— Много съжалявам, Томас. Не бива да мислиш, че ти се сърдя. Няма за какво, наистина.
— Аз не съм единственият, който мисли така. Дрю ми каза…
— Дрю се грижи прекалено много за мен — отговори тя с добре изиграно възмущение. — Говоря сериозно. Обикновено не се меси в чужди работи. Не знам защо този път…
— Наистина ли не знаеш? — прекъсна я меко Томас. — Ти също не си толкова избухлива, но вчера се държа ужасно. Това е неговият отговор на поведението ти, мила моя. С Уорън е същото. Той те предизвиква по най-безсрамен начин…
— Той винаги налива масло в огъня!
Томас вдигна рамене.
— Вярно е, но обикновено проявява повече изисканост. Нека се изразя другояче: той гори от желание да се сбие с някого, все едно с кого.
— Защо, за Бога?
— Това си е негов начин да се отърве от измъчващите го чувства.
— Ще ми се да си намери друг вентил — промърмори сърдито Джорджина. — Защо не се влюби? Това със сигурност ще обуздае страстния му гняв. Непременно ще престане да…
— Какво чувам от устата ти, Джорджина Андерсън?
Укорителният му тон предизвика буйна червенина по бузите й; за момент бе забравила, че говори с брат си.
— За Бога, Томас — побърза да се защити тя, — наистина ли смяташ, че нямам понятие от живота?
— Не повече, отколкото подобава за възрастта ти, а то е твърде малко, ще се отнася до тази му страна.
Джорджина въздъхна, но не се поколеба да продължи:
— Ти май се шегуваш! След всички разговори, които се водят в тази къща? Признавам, не е прилично да се подслушва, но темата е просто възхитителна… — Тя изгледа ухилено Томас, който сведе глава към леглото. — Убедих ли те, братко?
Мъжът вдигна очи и й смигна.
— Променила си се, Джорджина. Клинтън те нарече надута, аз бих се изразил другояче…
— Имам самочувствие, нали? Време беше да се сдобия с него, не мислиш ли и ти така, Томас?
— По-скоро своенравие.
— Да, това също — ухили се Джорджина.
— На всичкото отгоре си безсрамна.
— Вече ми го каза.
— Е, и?
— Какво „е, и“?
— Коя е причината да се върна вкъщи и да заваря една напълно променена сестра?
Джорджина надменно вдигна рамене.
— Мисля, че открих нещо много важно: мога сама да определям живота си и да нося последствията от това.
— Говориш за разходката до Англия, нали? — попита предпазливо Томас.
— И за нея.
— За какво още?
— Че никога няма да се омъжа — отговори тихо Джорджина и Томас помисли, че сестра му има предвид Малкълм.
— Знаем това, мила, но…
— Никога!
Последната забележка прозвуча като бомба. Томас инстинктивно усети, че малкото му сестричка не проявява склонност към мелодраматизъм, а говори напълно сериозно.
— Не е ли… малко преувеличено?
— Не — отговори просто Джорджина.
— Добре, разбирам… не, всъщност не. Моите предположения са също толкова далеч от истината, колкото тези на Дрю. След като заговорих за него, ще ти кажа, че той е много разтревожен.
Джорджина скочи от леглото. Тонът на гласа му й подсказа, че разговорът взема твърде нежелан за нея обрат.
— Томас…
— Чул те е да плачеш през нощта.
— Не съм плакала…
— Убеден е, че сърцето ти е разбито. Така ли е, Джорджи?
В гласа му звучеше такова съчувствие и разбиране, че Джорджина се трогна до сълзи. Извърна се бързо, за да скрие чувствата си. Томас чакаше търпеливо. Най-после заговори и в гласа й прозвуча безпомощност:
— Да, така се чувствам.
Само преди няколко часа Томас никога не би задал подобен въпрос, но сега бе твърдо решен да престане да опипва в тъмното:
— Заради Малкълм ли?
Джорджина се обърна като ужилена. Надяваше се темата да е приключена, но Томас беше много проницателен, а и твърде упорит, за да се остави да го отблъсне. Напразно щеше да се старае да го измами,
