но просто не можеше да заговори за Джеймс. Дори само мисълта за него беше достатъчна, за да се облее отново в сълзи, а тя не искаше да плаче заради такъв човек. По дяволите, беше се надявала, че сълзите от последната нощ са изплакани. Джорджина въздъхна и се отпусна на леглото.
— Понякога ми се иска отново да се почувствам така, както когато открих измамата на Малкълм. Чувствата ми бяха прости… и изчезнаха бързо. Усещах само безкраен гняв.
— Следователно днешната ти тъга има друга причина?
— Тъга? — изсмя се горчиво Джорджина. Това състояние не може да се опише с думи. — Тя го погледна и тихо попита: — Ти защо не се ожени, Томас?
— Джорджи…
— Търпение, скъпи мой. Защо?
— Още не съм намерил истинската.
— Но продължаваш да я търсиш?
— Разбира се.
— Клинтън не, макар че минаха доста години от смъртта на жена му. Той твърди, че не иска отново да преживее същото. Уорън също не иска да се жени. Още не е преодолял последното разочарование. Но е луд по децата и със сигурност ще си намери съпруга. Бойд казва, че е твърде млад, за да се обвързва. Дрю търси само забавления. Ухажва дамите, наслаждава им се известно време…
— Той ли ти каза така? — Томас за малко не повиши глас.
— Не, разбира се — усмихна се развеселено Джорджина. — Чух го случайно.
Томас я изгледа укорително.
— За какво намекваш, Джорджина? Че си взела твърдото решение да не си търсиш съпруг?
— Не, само се запознах с един човек, който има съвсем различно мнение за брака. Той твърди, че предпочита да иде в ада, вместо да застане пред олтара.
— Господи! — Томас спря да диша, най-после проумял как стоят нещата. — Нищо чудно, че се държиш толкова странно. Кой е той?
— Англичанин.
Джорджина се сви, очаквайки над главата й да се разрази буря, но нищо такова не последва. Томас само попита:
— Как се казва?
— Името му няма значение — прошепна Джорджина, която бе издала повече, отколкото искаше. — Той няма да дойде тук и аз никога повече няма да го видя.
— Той разбра ли какви са чувствата ти към него?
— Не… всъщност не съм сигурна. Не знам.
— А как се отнасяше към теб?
— Харесваше ме… много.
— Но не достатъчно, за да се ожени за теб?
— Нали ти казах, Томас! Според него женитбата е най-голямата глупост, която може да извърши един мъж. Точно така ми каза, за да не ми вдъхва напразни надежди.
— Много съжалявам, миличка, наистина ми е мъчно за теб. Но това не е причина да се отказваш завинаги от брака. Има толкова много мъже, може би не в Бриджпорт, но Клинтън ще те отведе в Ню Хейвън, когато отиде да посети племенниците ни. А ако там не се намери обожател, Уорън е твърдо решен да те придружи в Ню Йорк.
Джорджина неволно се усмихна. Братята й наистина й мислеха доброто. С радост щеше да види отново племенниците си. Когато жената на Клинтън умря, тя искаше да отгледа двете деца, но по онова време беше само на дванадесет години и все още имаше бавачки, а и братята й не се задържаха вкъщи. Затова решиха да поверят малките на баба им и дядо им в Ню Хейвън, защото Клинтън беше непрекъснато на път и не можеше да се грижи за тях. За щастие Ню Хейвън не беше много далеч от Бриджпорт.
Ако наистина заминеше, това трябваше да стане скоро, преди състоянието й да проличи и адът да се разтвори. Единствената надежда, която й оставаше, беше повечето от братята й отново да тръгнат на дълго плаване.
В момента беше готова да използва всяко средство, за да приключи този неприятен разговор и да не позволи на Томас да се рови в душата й.
— Ще замина, Томас… ако ми обещаеш да не казваш на другите онова, което ти… доверих. Те никога няма да проумеят как съм могла да се влюбя в англичанин. И аз самата не го разбирам. Знаеш ли, в началото не можех да го понасям, толкова беше надменен и дързък, толкова… О, ти и сам знаеш как се държат проклетите английски лордове!
— Значи той е аристократ? — Томас уплашено извъртя очи. — Права си, не мога да разкажа това на милите ни братя. Те веднага ще започнат нова война.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
— За Бога, Джорджи! Как можа да ми причиниш това? Джорджина се постара да не обръща внимание на острия тон на брат си.
— Какво съм причинила? — осведоми се невинно тя, макар че много добре забеляза треперещите му ръце, които стискаха вазата и за малко не я изпуснаха, когато тя нахлу в стаята. Ала наистина не можеше да си представи какво го е стреснало толкова.
— Да се явиш пред очите ми в такова облекло — обясни възмутено Дрю и сърдито изгледа дълбокото деколте на вечерната й рокля.
— По дяволите, Дрю, какво се носи на вечерен прием? Може би трябваше да навлека старата рокля, която обличам при работа в градината?
— Не се прави на невинна! Много добре знаеш за какво говоря — изрева той. — Роклята ти е твърде… твърде…
— Роклята ми е чудесна. Шивачката госпожа Мюлинс ме увери, че е много изискана.
— Твоята госпожа Мюлинс няма вкус.
— Какво?
— Няма вкус, казвам!
Джорджина изпухтя и шоколадовите й очи се присвиха в опасни ивици. Дрю веднага проумя, че е по- умно да отстъпи.
— Виж какво, Джорджина, не говоря за роклята като такава, а затова, че тя разкрива твърде много, разбираш ли?
— Много добре те разбирам, Дрю Андерсън — отговори хладно Джорджина. — Да не искаш да се облека като някоя стара девственица? Не ме интересува, че кройката на корсажа ми не ти харесва. Обзалагам се, че никога не си се възмущавал от другите жени, облечени по този начин. Или се лъжа?
Джорджина не се лъжеше и Дрю реши да изостави тази тема. По дяволите, пак успя да се наложи. Вече бе забелязал, че сестра му е станала истинска красавица, но това беше прекалено.
Джорджина скоро съжали, че го е нападнала така остро. Като си помислеше, никога досега не бе имала възможност да се облече празнично в присъствието на Дрю. Той я беше виждал само в скромни всекидневни рокли — а накрая дори в мъжки дрехи. Тази рокля бе ушита миналата година за Коледа, когато семейство Уилърд даваше ежегодния си бал, но тогава не я облече заради студа. Класическата гръцка кройка все още беше модерна, както и тънката материя, бледорозова батиста върху бяла коприна. А колието от рубини, принадлежало на покойната й майка, подчертаваше пищното деколте, което толкова възмущаваше Дрю.
Брат й ставаше смешен с укорите си. Джорджина нямаше никакво намерение да се разголва пред очите на цялото общество. Гърдите й бяха покрити с дантела, широка цяла педя, а това беше много повече, отколкото си позволяваха повечето дами.
— Всичко е наред, Дрю — усмихна се примирително тя. — Обещавам ти тържествено, че няма да изпускам нищо, а ако все пак ми се случи, ще намеря някой да ми го вдигне.
Братът тактично прие обещанието й.
— Само се пази — гласеше кратката му забележка. — Впрочем би трябвало да се радваш, че Уорън не
