другаде.
— Дрю?
Дрю беше по-дипломатичен. Без да я удостои с поглед, той се обърна направо към Джеймс:
— Е, каква е причината за идването ви, капитан Малори? — Гласът му звучеше делово.
— Ако непременно държите да узнаете, дошъл съм да върна багажа на Джорджи, който тя по невнимание забрави в нашата кабина.
Джорджина едва потисна напиращия стон и хвърли бърз поглед към братята си. Думата „нашата“ надвисна над салона като светла точка в безлунна нощ. Никой от присъстващите не разбра погрешно значението й.
Предчувствието й се оказа правилно: тя вървеше с бързи крачки към гибелта си. Време беше да си изкопае гроба, особено след като Джеймс изглеждаше твърдо решен да отиде още по-далеч с безсрамието си.
— Мога да ви обясня — започна тя, знаейки, че няма да стигне доникъде с обясненията — и излезе права.
— Предпочитам да чуя обяснението на Джеймс Малори. — Уорън все още владееше гласа, но не и яростта си.
— Но…
— Аз също — намеси се Дрю и гласът му прозвуча не особено овладяно.
Това вече беше твърде много за Джорджина. Моментът не беше подходящ да демонстрира самообладание.
— Сега вече стига! Писна ми от вас двамата! Не виждате ли, че той нарочно ви предизвиква? Поне ти би трябвало да разпознаеш признаците, Уорън, самият ти често си в това състояние.
— Някой от вас ще бъде ли така любезен да ми обясни какво става тук? — прозвуча гласът на Клинтън.
Джорджина едва не извика от радост, когато големият й брат се появи, придружен от Томас. Дано, Божичко, дано поне сега Джеймс се вразуми! Защо му трябваше да излага доброто й име? Без съмнение именно това беше целта му, въпреки че тя не можеше да си обясни причината.
— Добре ли си, мила? — попита загрижено Томас и сложи ръка на рамото й.
Джорджина едва успя да кимне, когато Джеймс се обади подигравателно:
— Мила?
— Стига толкова, Джеймс Малори. Не продължавай в същия — изсъска Джорджина, треперейки от гняв. — Това е брат ми Томас.
— А онзи пън?
— Брат ми Клинтън — процеди през стиснати зъби тя.
Джеймс равнодушно сви рамене.
— Никога не бих могъл да предположа. Членовете на семейството никак не си приличат. Как беше, майките ли бяха различни или бащите?
— Вие ли ми говорите за прилика! Брат ви е черен като греха.
— Антъни ще оцени високо любезното сравнение. А аз съм възхитен, че го помниш толкова добре, Джордж. Той също не те е забравил — както и аз…
Джорджина беше толкова развълнувана, че не обърна внимание на последния намек. Клинтън все още чакаше обяснение, както пролича по острото му изкашляне. Ала Бойд я изпревари.
— Това е капитанът на кораба, с който Джорджи е напуснала Англия. Той самият е англичанин.
— Вече го разбрах. Само затова ли разиграваш този спектакъл пред всички гости?
Неодобрението, което прозвуча в гласа на Клинтън, накара Бойд да се свие засрамено. Дрю продължи вместо него:
— Не започнахме ние, Клинт. Този тип влезе и веднага започна да обижда безсрамно Джорджи.
Джеймс презрително сви устни.
— Може би не ви хареса забележката, че госпожицата ми харесва повече в панталони? Това е въпрос на вкус, уважаеми приятелю, а не обида.
— Обаче прозвуча другояче, Малори, и вие много добре го знаете — изфуча разярено Уорън. — Той надрънка и куп други глупости, Клинтън. Осмели се да твърди, че Джорджина е забравила багажа си в неговата кабина, и намекна…
— Разбира се, че в моята — прекъсна го меко Джеймс. — Все пак тя беше мой прислужник.
Можеше направо да каже „любовница“ помисли Джорджина и цветът изчезна от лицето й. Май стигна дъното.
Братята й я гледаха напрегнато, очаквайки възражение, но не беше в състояние да реагира и само продължаваше да се взира като безпаметна в Джеймс. В очите му не се четеше триумф. Той я гледаше все така студено и тя разбра: това не беше последното разкритие.
— Джорджина?
Хиляди мисли преминаха като светкавици през главата й, не беше в състояние да улови поне една от тях, която да я измъкне от неловкото положение. Нямаше смисъл да лъже, особено след като Джеймс стоеше пред нея.
— Това е дълга история, Клинтън. Не може ли да почакаме…
— Не, искам да я чуя сега!
Страхотно. Ето че и Клинтън се ядоса. Дори Томас смръщи мислено чело. О, Господи, ако можеше веднага да потъне в земята!
— Разбира се — отговори сковано тя. — Но в библиотеката, нямате нищо против.
— Точно така.
Джорджина тръгна напред, без да се грижи кой идва след нея. Ала когато Джеймс пръв пристъпи прага на библиотеката, го изгледа сърдито.
— Нямах предвид теб.
— О, не можеш без мен, любима. Тези млади контета няма да направят и крачка сами.
Джорджина вложи в погледа си всичката острота, на която беше способна, после се обърна към братята си. Дрю дипломатично изпроводи навън възрастната двойка, която седеше на дивана, и помещението остана на тяхно разположение. Джорджина се взираше като подплашено зайче във върховете на обувките си и чакаше. Можеше веднага да разкрие истината, но братята й непременно щяха да убият Джеймс. Какво си въобразяваше той? С кого си имаше работа? Да не мислеше, че мъжете насреща му са хладни, равнодушни англичани? Щеше да преживее горчиво събуждане, когато работата се обърнеше срещу него — и точно това заслужаваше!
— Е, Джорджина?
— По-добре веднага да се откажеш от ролята на глава на семейството, Клинтън. Не съм извършила нищо лошо и не се срамувам. Обстоятелствата принудиха мен и Мак да заплатим за обратното си пътуване с работа и аз се преоблякох като момче.
— И къде спеше мнимият прислужник?
— Капитанът любезно ми предложи да споделя кабината му. Ти правеше същото с момчетата си, за да ги защитаваш, нали? А и той не знаеше, че съм…
Джорджина хвърли бърз поглед към Джеймс и в същия миг очите й се разшириха от учудване. Едва сега осъзна значението на думите му от преди малко.
— Ти, мръснико! Какво означава, че не си ме забравил? Да не искаш да кажеш, че през цялото време си знаел коя съм в действителност и само си се престорил на учуден от разкритието?
— Точно така — отговори равнодушно мъжът.
Джорджина не можа да се удържи. В очите й блеснаха убийствени искри, тя изпищя и се хвърли като тигрица към Джеймс. Томас успя да я спре в последния момент. Уорън се изстъпи пред англичанина и запрати в лицето му обвинението си:
— Вие сте я компрометирали. Признавате ли?
— Вашата сестра се държа като последна уличница от пристанището. Нае се като мой прислужник, помагаше ми да се обличам, да се къпя и всичко това без каквото и да било смущение. Беше компрометирана много преди да я докосна.
