проговори:
— Всъмогъщи Боже! Аз познавам този глас, Дерек. Ако не си решил да прелъстиш новата си леля, готов съм да изям една метла.
— Много смешно, Джереми — изръмжа Дерек.
— Джереми? — извърна се рязко Джорджина и веднага позна младежа, застанал зад нея.
— Това е моята мащеха — допълни негодникът и избухна в луд смях. — Слава Богу, че не се опита да я целунеш, както правиш с всички проститутки, които са ти хвърлили око. Баща ми щеше да те удуши със собствените си ръце, ако не го изпревареше твоят.
Младежът незабавно пусна Джорджи и тя се олюля. От три страни се протегнаха услужливи ръце, за да я подкрепят, но бързо се отпуснаха. По дяволите, щом се сблъскваха с човек от семейството насред доковете, не можеше ли да е някой от техните, вместо жената на Джеймс?
Дерек Малори, единствен син и наследник на Джейсън, се начумери и отмести очи. Смехът заседна в гърлото на Джереми и той се огледа да види баща си, но като не го забеляза, си направи логичния извод, че Джорджина е излязла сама.
— Това означава ли, че госпожицата няма да ни придружи? — обади се Пърси.
— Дръж си устата — произнесе предупредително Дерек. — Дамата е съпруга на Джеймс Малори.
— Да не говориш за човека, който едва не уби приятеля ми Ник? Леле, Малори, кой знае какво щеше да ти се случи, ако беше сложил ръка върху нея…
— Дръж си устата, Пърси, идиот такъв! Нали Джереми ти каза, че ми е леля.
— Момент, момент — обиди се Пърси. — Каза го на теб, не на мен.
— Хайде стига, много добре знаеш, че Джеймс ми е вуйчо. Той няма да… О, по дяволите, забрави го! — Дерек не отместваше поглед от Джорджина. Той приличаше изцяло на Джеймс. Изглежда беше само десетина години по-млад от него. — Като че ли е редно да се извиня, лельо… Джордж, така ли беше?
— Джорджи — поправи го тя, не можейки да си обясни защо я гледа толкова сърдито. Следващите му думи внесоха яснота:
— Не бих твърдял, че се радвам да те видя в семейството ни.
— Така ли? — примигна смаяно Джорджина.
— Точно така. Предпочитах да не бяхме роднини — изръмжа той и се обърна към Джереми: — По дяволите, знаеш ли къде вуйчовците ни намират такива жени?
— Във всеки случай баща ми е намерил своята в една кръчма — обясни кисело момчето, ала Джорджина усети, че гневът му е насочен срещу бащата. — Не се ли чудиш, че я срещаме тук?
— За Бога, Джереми, положението е съвсем различно — възрази Джорджина и усети как и в нейното сърце се надига гняв. — Смятах да взема файтона и…
— И нямаше да стигнеш доникъде, защото това е каретата на Дерек и кочияшът му нямаше да ти обърне внимание. Освен ако му беше казала името си, което надали щеше да направиш. Слава на Бога, че те намерихме ние, Джордж.
Какъвто бащата, такъв и синът, каза си ядно Джорджина и внезапно осъзна, че вече няма възможност да се промъкне незабелязано в къщата на Антъни. Джеймс непременно щеше да узнае за приключението й. Или пък…
— Доколкото разбирам, ти гориш от нетърпение да разкажеш случилото се на баща ти?
— Точно така — отговори кратко момчето.
— Ти си отвратителен заварен син, Джереми Малори — изсъска през стиснати зъби Джорджина.
Жалкият й опит да избегне надвисналото нещастие развесели толкова много младия лондонски франт, че той избухна в гръмък смях.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Когато каретата на Дерек спря пред къщата на Пикадили, Джорджина вече се чувстваше не само притеснена от придружителите си, а беше ужасно ядосана. Хуморът на Джереми я дразнеше до смърт, а страховитите му предсказания какво я очаква от страна на разгневения й съпруг не правеха положението й по-добро. Дерек все още се наслаждаваше на тревогата, че е искал да прелъсти собствената си леля, и преувеличено трагичната му мимика не допринасяше с нищо за подобряване на настроението й. А Пърси, този глупак, беше напълно неадекватен и човек не можеше да размени дори две думи с него. Въпреки всичко тя знаеше, че не я очаква нищо добро. Гневът беше само защитна маска, макар че именно упоритостта на Джеймс я бе подтикнала към този рискован излет. Дълбоко в себе си тя знаеше, че е било същинска лудост да отиде нощем сама на пристанището и че Джеймс с право ще се ядоса. А бушуващият Джеймс не представляваше особено радваща гледка и тя го знаеше от опит. Едва не бе убил Уорън с голи ръце! А изблиците на гняв, които рисуваше Джереми, бяха безобидни в сравнение с онова, което я очакваше в действителност. Беше твърде разбираемо, че тя трепереше от страх и само външно се правеше на сърдита, за да прикрие треперенето си. Нападението все още беше най-добрата защита.
Все едно какво я очакваше, тя щеше да влезе в къщата с високо вдигната глава. Нямаше да позволи на никого да я спре и щеше да се скрие в стаята си. Проклетият й заварен син можеше да я дразни, колкото си ще, но тя щеше да се барикадира в стаята си, преди бурята да е избухнала.
Така си представяше нещата тя, но Джереми имаше други намерения и когато Джорджина му позволи да й помогне при слизането от каретата, тя извърши голяма грешка. Опита се да се промуши покрай него, за да стигне първа в къщи, но той сграбчи ръката й и не я пусна. Макар да беше по-възрастна, той беше доста по-едър и по-силен от нея и изглежда гореше от желание да представи пред баща си опърничавата му жена и позорните й дела.
Нямаше нужда да звънят, тъй като Добсън беше непрекъснато нащрек и вече стоеше пред отворената врата.
— Пусни ме, Джереми, иначе ще те плесна! — изсъска Джорджина и удостои портиера с чаровна усмивка.
— Но, моля те, нима една майка разговаря така с…
— Очевидно се наслаждаваш на представлението, нали, пакостнико?
Момъкът отговори само с нахална усмивка и я побутна към антрето. То беше празно и в сърцето на Джорджина проблесна искрица надежда — стълбата беше ей там и тя можеше да я достигне. Но Джереми нямаше намерение да губи ценно време и извика на висок глас името на баща си. Без да се бави, Джорджина го изрита по пищяла и се опита да се отскубне. Това само накара момчето да повиши глас с цяла октава и след миг вратата на салона се разтвори с трясък. Ала Джорджина не се отказваше лесно от намеренията си.
Нима днес не бе преживяла достатъчно вълнения? На всичкото отгоре Джеймс си беше в къщи. Защо поне не беше открил отсъствието й и не бе тръгнал да я търси? Не, седеше си в къщи, отзова се на първия повик и сега я наблюдаваше как рита и блъска сина му. Очевидно веднага бе проумял защо. Издаваха го недоволно смръщените вежди. Поне Джереми да я беше пуснал, след като и без това бе паднала в капана! Не, той продължаваше да я стиска, сякаш бе извършила тежко престъпление.
Целият този театър дойде твърде много на Джорджина, по-точно казано, на често отричаната й избухливост, която сега се разрази с истинската си сила.
— Веднага кажи на жалкия си хлапак да ме пусне, Джеймс Малори, или така ще го изритам, че да види целия Млечен път!
— Дали говори за същото онова място, което имам предвид и аз?
— Дръж си устата, Пърси — изфуча някой, вероятно Дерек.
— Мнението ти за онова, което ще чуеш сега, не ме интересува ни най-малко и искам да го знаеш от самото начало!
— Позволяващ ли да попитам за какво става дума?
— За това, къде съм била. Ако не беше толкова отвратителен съпруг…
— Отвратителен?
— Точно така. Да ми забраняваш да виждам собственото си семейство? Какво е това, ако не отвратително?
— Проява на разум.
