Кони с безразличие сви рамене.
— Ако можеш да го понесеш… Той не прави на глупак мен.
— Ако това ме доближава до желания успех, готов съм да понеса още много неща.
— Знам, даже се оставяш да те затворят в килера.
— Много добре ви разбрах! — намеси се триумфално Антъни. — Бях сигурен, че съм прав. Значи все пак съм те засегнал дълбоко, като ти казах…
— О, дръж си езика зад зъбите, Тони.
Скоро след това влязоха старците, както Джеймс и Антъни наричаха по-възрастните си братя. Джейсън Малори, трети маркиз Хаверстън и глава на семейството, представляваше истинска изненада за Джорджина. Бяха й казали, че е на шестдесет и четири години, но той не изглеждаше много по-стар от Джеймс и двамата си приличаха като две капки вода. Макар че първото впечатление лъжеше. За разлика от младежкия вид на Джеймс, необикновеното му чувство за хумор и дяволски чувствената усмивка, Джейсън беше олицетворение на трезвостта. А тя беше смятала брат си Уорън за най-сериозния човек на света. Той беше нищо в сравнение с Джейсън. Освен това й казаха, че неумолимата твърдост на Джейсън се изразява в чести пристъпи на ярост, особено спрямо по-младите му братя. Джорджина научи също, че братята Малори направо се наслаждават на семейните разпри, и тя нямаше причини да се усъмни в това, познавайки Джеймс и Антъни.
Едуард Малори беше различен от другите трима. Беше една година по-млад от Джейсън, много по-едър, но със същите зелени очи и руси коси. Нищо, ама нищичко не беше в състояние да помрачи доброто му настроение и макар да се шегуваше дълго и с удоволствие, шегите му никога не преминаваха границите на приличието. Също като брат й Томас, той никога не губеше самообладание.
И как реагираха на новината? — Преглътнаха твърдия залък много по-бързо в сравнение с Антъни.
— Имах значителни съмнения, че Тони някога ще се обвърже — а пък Джеймс? Господи, за мен той беше вече безнадежден случай — гласеше краткият коментар на Джейсън.
— Учуден съм, Джеймс — отбеляза Едуард, — ала твърде зарадван. Точно така, зарадван.
Без съмнение, семейството прие Джорджина доброжелателно. Двамата по-стари братя гледаха на нея като на човек, сътворил чудо. Естествено не познаваха по-подробно обстоятелствата около венчавката, тъй като Антъни по изключение реши да си мълчи. Въпреки това й се стори странно, че Джеймс ги остави да вярват, че всичко е в ред.
Ако сега я изпратеше в Америка, той щеше да се окаже в твърде неловко положение, въпреки това Джорджина беше сигурна, че нищо не е в състояние да го отклони от намерението му. Дали наистина искаше да се отърве от нея? Ако този въпрос не беше така важен, тя отдавна щеше да събере кураж и да го попита е надеждата този път да получи ясен отговор. Но ако наистина нямаше намерение да продължи да живее с нея, тя не искаше да го узнае точно сега, когато сърцето й се изпълваше с нова надежда.
Едуард дойде, придружен от съпругата си Шарлът и дъщеря си Ейми, най-малката от петте му деца. Останалите имаха други уговорки, ала бяха обещали да се появят най-късно след седмица. Единственият син на Джейсън, Дерек, не можа да бъде открит, тъй като вероятно беше извън града и се отдаваше на разврат — по отношение на жените той вървеше твърдо по следите на вуйчовците си. Жената на Джейсън също я нямаше, но тя никога не идваше в Лондон. Реджи бе доверила на Джорджина, че Френсис се е съгласила да се омъжи за Джейсън само за да замени майката на Рийгън и Дерек, а сега, след като децата пораснали, предпочитал да живее по-далеч от трезвия си мъж.
— Само не се притеснявай, скоро ще знаеш кой кои е — беше я уверила Рослин. — Само когато Шарлът се отплесне да разказва най-новите скандални истории, може да се затрудниш малко. В тях е забъркано половината лондонско общество но и него ще опознаеш с течение на времето.
Да се запознае с надменната английска аристокрация? Не, благодаря. Джорджина изкриви лице в усмивка и си каза, че повечето присъстващи в салона, с изключение на Кони и Джереми също имат благороднически титли — включително и тя самата. Странно, но те не заслужаваха презрението й — не бяха нито сноби, нито неприятни… е изключение може би на най-младия й девер. Никога нямаше да приеме Антъни с предизвикателните му удари отстрани и дръзките му намеци…
Не мина обаче много и Джорджина разбра, че кръвта на семейство Малори е по-гъста от водата. Антъни и Джеймс не преставаха да се дразнят взаимно, но когато се появи Никълъс Идън, виконт Монтие, двамата обединиха усилията си и се нахвърлиха върху него.
— Закъсняваш, Идън — посрещна го Антъни с хладно пренебрежение. — Вече тайно се надявах, че си забравил адреса ми.
— Нямаш късмет, стари момко. За съжаление жена ми има превъзходна памет — отговори с тънка усмивка Никълъс. — Да не мислиш, че с удоволствие идвам тук?
— На твое място бих проявил повече дискретност, скъпи приятелю. Съпругата ти не понася да предизвикваш скъпите й вуйчовци.
— Аз ли ги предизвиквам? — Никълъс с мъка прикриваше гнева си. Погледът му търсеше Рийгън, която оживено разговаряше с Шарлът и Ейми, и когато тя му махна да отиде при нея, лицето му веднага се промени. Замаха весело с ръка и я дари с омайваща усмивка. Джорджина не допусна да се забележи, че веднага е разбрала защо тримата мъже не могат да се понасят. Смешното беше, че това продължава повече от година. След този нежен жест сърцето й застана на страната на Никълъс — докато мъжът не се обърна отново към роднините си и не втренчи мрачен поглед в Джеймс.
— Как така се върна толкова скоро? А аз се надявах да те е погълнало морето.
Джеймс се ухили надменно.
— Съжалявам, че те разочаровах. Носех ценен товар и проявих максимална предпазливост. А ти как прекара? Колко пъти ти се наложи да спиш на дивана?
— Нито веднъж, след като ти замина, проклет негоднико! Но ми се струва, че това ще се промени — добави с потъмняло лице Никълъс.
— Зависи от много неща, скъпи приятелю — отбеляза Джеймс с дяволската си усмивка. — Когато е за добро, и двамата с Антъни сме готови да помогнем.
— Благодаря ти за любезността, Малори — пошепна Никълъс и кехлибарените му очи се насочиха към Джорджина, която беше застанала до Джеймс, обгърната от силната му ръка. — А коя е тази нова личност, ако извиниш излишния ми въпрос?
При скрития намек, който отново я принизяваше до ролята на любовница, Джорджина усети как кожата й настръхна. Ала преди тя или Джеймс да отговорят, както подобава, Антъни им се притече на помощ и пожъна всеобщо учудване.
— Спести си неприличните забележки, Идън — проговори тихо той и в гласа му прозвуча недвусмислена заплаха. — Младата лейди, чието име окаля, е моя зълва.
— Прощавайте — кимна Никълъс към Джорджина и се постара да изобрази съкрушено лице. После се обърна недоверчиво към Антъни и в сърцето му отново пламна гняв. Пак ли се опитваха да го измамят? — Доколкото знам, жена ти няма сестра?
— Точно така.
— Как тогава… — Прекрасните кехлибарени очи се впиха в Джеймс. — Божичко, нима това означава, че си се оженил? Сигурно си отишъл в другия край на света, за да откриеш жена, която да не се стресне от мръсната ти слава? — После се обърна към Джорджина: — Знаехте ли, че се омъжвате за жалък пират?
— Доколкото си спомням, това бе споменато малко преди сватбата — отговори равнодушно Джорджина.
— А знаехте ли, че е отмъстителен като слон?
— Постепенно осъзнавам защо — отговори твърдо тя и пожъна одобрителен смях от страна на Джеймс и Антъни.
Никълъс се ухили криво.
— Много добре, мила. Но знаехте ли, че е подъл женкар и…?
Джеймс го прекъсна с измамно мек глас:
— Продължавай така, малкият и ще ме принудиш да…
— Той ли ще те принуди? — намеси се Рийгън, която бе дотичала и държеше съпруга си под ръка. — Нима си му казал, вуйчо Джеймс? Бях готова да сложа ръката си в огъня и да се закълна, че Никълъс ще бъде последният, който ще узнае за тази дребна неприятност. Ти не искаш да имаш нищо общо с него,
