— Ако отново се касае за прикрит комплимент — не се остави да я сплашат Джорджина, — с него няма да си спечелиш ваза с цветя.
— Добре. А какво ще спечеля, ако ти кажа, че те искам?
Той я обърна към себе си и тя усети, че не го е казал просто така. Беше възбуден, цялото му тяло трепереше от желание, хълбоците му се търкаха в бедрата й. Гърдите му докоснаха нейните и връхчетата им веднага се втвърдиха. Той помилва гърба й и устните му заглушиха всеки протест. Какъв ти протест? Джорджина трябваше само да усети възбудата му и се надигна цялата срещу него.
Последен, задъхан опит да го ядоса:
— Нали трябваше да се срещна с роднините ти?
— Да ги вземе дяволът — простена дълбоко Джеймс. — В момента това е много по-важно.
Бедрата му се вмъкнаха между нейните, ръцете му мачкаха задничето й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки, краката й сами се сключиха около хълбоците му и тя отметна глава назад, за да усети устните му върху шията си. Нито дума повече за семействата или за бъдещето. Всичко бе пометено от надигащата се страст.
Антъни Малори нахлу в стаята в разгара на любовната игра.
— Аха! Какъвто бащата, такъв и синът!
Джеймс бързо се отдели от Джорджина, без да се опитва да скрие гнева си.
— Върви по дяволите, Тони! Не можа ли да избереш по-подходящ момент за нахлуването си?
Джорджина бавно се върна на земята, застана, олюлявайки се, насред стаята и след известно време разбра кой им е попречил: достоен член на почтеното семейство Малори. Джеймс мъдро я задържа за бедрата, но избликът на ярост, който стана видим по ярките петна на бузите й, не можеше да бъде спрян.
Тя помнеше отлично Антъни, нощта в таверната, когато той обърка Мак с друг човек, и как го бе сметнала за най-красивия синеок дявол, когото бе виждала в живота си — докато не се намеси Джеймс. Антъни и днес беше великолепен мъж. Явно не само от злоба бе подхвърлила на Джеймс, че Джереми никак не му прилича. Момчето беше точно копие на Антъни, доста по-младо, но със същите кобалтовосини очи и черни като катран коси. Дали Джеймс беше сигурен, че синът му е негов? Онова, което Антъни помисли, щом я видя, й стана ясно едва след беглия поглед, с който я удостои.
Липсваше й само превръзката на окото и щеше да прилича на истински пират с тесния панталон и ризата с рюшове на Джеймс, която беше разкопчана почти до долу. Е, все пак я беше пристегнала с широкия му кожен колан. Преди няколко часа бе паднала на леглото напълно облечена. Успя да свали само ботушите и чорапите. Искаше да си почине малко, а беше заспала дълбоко.
Как можа Антъни да я завари в този вид! И най-вече в такова неловко положение! Този път вината беше изцяло негова. Тя се намираше зад затворена врата и можеше да прави, каквото си иска! Антъни беше този, който бе нарушил правилата на приличието, но не изглеждаше да се чувства неудобно. По-скоро беше сърдит.
— Радвам се да те видя, братко — усмихна се той, без да обръща внимание на хладния прием. — Но няма да търпя тук и малката ти проститутка. Давам ти точно пет минути да я изведеш оттук, преди господарката на къщата да е дошла да те поздрави.
— Джордж няма да отиде никъде. Онзи, който ще си изнесе задника през вратата, си ти.
— Да не си се побъркал? Тук вече не е ергенски дом.
— Паметта ми все още работи отлично, стари момко, но нямам причини да крия Джордж. Трябва да знаеш, че тя е моя…
— Сега ще видиш какво ще стане — прекъсна го невъздържано Антъни, когато по стълбата се чуха стъпки. — Скрий я под леглото! Или някъде другаде… Хайде, побързай, не стой като глупак! — Изсъска Антъни и посегна към ръката на Джорджина.
— Ако се осмелиш да я докоснеш, веднага ще се озовеш под леглото!
— Прави каквото искаш — примири се братът. — Но Бог да ти е на помощ, ако Рослин ми вдигне скандал заради теб!
— Дръж си устата, Антъни — предупреди го остро Джеймс.
И мъжът точно това направи. Облегна се небрежно на стената, скръсти ръце пред гърдите си и зачака бурята. Огледа бегло Джорджина и обърна поглед към вратата, откъдето всеки момент щеше да се появи жена му.
Джорджина се подготви вътрешно за влизането на изпускаща огън ламя. Жената, която беше съумяла да укроти мъж като Антъни, сигурно беше страшна като фурия. Ала Рослин Малори, която разтвори вратата и поздрави Джеймс със сияеща усмивка, нямаше нищо общо с ужасните й представи. В усмивката беше включена и Джорджина. Рослин беше пленително красива, не много по-висока от Джорджина, само малко по-възрастна и… в същото състояние като нея.
— Джереми ме нападна на стълбата, за да ми съобщи, че си се оженил, Джеймс. Вярно ли е?
— Оженил се е? — Любопитството на Антъни се събуди.
— Нали каза, че не можеш да убедиш Джереми? — изсъска Джорджина към Джеймс.
— Така смятах. Синът ми проявява учудваща лоялност, когато сметне, че е важно. Но не е казал на Тони, а това означава, че не вярва.
— Оженил се е? — повтори смаяно Антъни, но никой не му обърна внимание.
— Какво не вярва Джереми? — осведоми се Рослин.
— Че Джордж е моята виконтеса.
— О, все пак успя да намериш някакво име — установи делово Джорджина. — Само че не го харесвам. Измисли нещо друго. Нямам никакво намерение да се украсявам с английска титла.
— Твърде късно, любима. Името и титлата вървят заедно.
— Оженил се е? — изрева Антъни и най-после привлече вниманието върху себе си. — Не е ли малко прекалено да предприемеш такава стъпка само за да избегнеш заслужения укор?
Преди Джеймс да е успял да намери подходящ отговор, Рослин остро попита:
— Кой, смяташ, има право да му чете конско?
— Ти, скъпа.
Рослин коварно се изсмя и този дрезгав, гърлен смях накара Джорджина да вдигне изненадано очи.
— На грешен път си, скъпи. Как ти хрумна тази глупава мисъл?
Антъни посочи небрежно в посока на Джорджина и без да я удостои с поглед, промърмори:
— Ами… я я виж.
Този път вече Джорджина не се удържа.
— Аз не съм тази, за която ме мислиш, надут негоднико — проговори спокойно тя, но гневният тон беше недвусмислен. — Аз съм американка и името ми е Малори.
— Това е чудесно за теб, миличка — изсмя се подигравателно Антъни. — Очевидно си си научила добре урока.
Джорджина ядно смушка Джеймс в ребрата.
— Нали ти каза, че няма да е нужно да убеждавам другите?
— Запази спокойствие, Джордж. Нямаш основания да губиш самообладание — опита се да я успокои Джеймс.
— Не съм ядосана! — изкрещя му тя. — И не се чувствам омъжена, поне по отношение на семейството ти. Погрижи се да ми намериш друга стая, още днес!
Това бяха най-страшните думи, които можеше да му каже, в състоянието, в което се намираше сега, изтръгнат от възбуждащите й прегръдки.
— По дяволите, това и ще направя! Искаш да го убедя, така ли? Ей сега ще ти покажа как умея да убеждавам по-младия си брат — изръмжа Джеймс и тръгна към Антъни със стиснати юмруци.
Разтревожена, Рослин му прегради пътя. Джеймс очевидно беше готов да разкъса брат си във въздуха.
— Спри! Нямам намерение да търпя сбивания в къщата си. Защо му позволяваш да те предизвика? Нали го знаеш какъв е.
— Ти си решил да се пошегуваш с нас, нали, стари момко? — обади се отново Антъни, този път по- дипломатично.
