инстинктивно настрана и бедрото й докосна неговото. Ала когато ръката му се плъзна към крака й, скочи като ужилена.
— Как влезе тук? — изсъска тя, окончателно събудена.
— През вратата, разбира се. Добсън е умен момък и те е отвел в моята спалня.
— Твоята спалня? Нали му казах…
— Да, и той те послуша. Не ме чу да отричам, че си моя съпруга. Само Джереми още се съмнява. Всички останали се убедени в правотата ти.
— Още? Значи не си сметнал за необходимо да му кажеш истината?
— И каква причина имам да го сторя?
Джорджина седна в леглото и му обърна гръб. Не искаше да види колко дълбоко я засегна отговорът му. Е, сега поне знаеше. Нямаше да остане тук достатъчно дълго време, което да си струва усилията му да убеди сина си, че се е оженил.
Сигурно щеше да я натовари на следващия кораб за Америка, колкото по-скоро, толкова по-добре… И без това нямаше желание прекара живота си в Англия, а и й притъмняваше при мисълта живее с мъж, с когото я свързва само физическа страст. За известно време това стигаше, но не завинаги. От една трайна връзка се очакваше много, много повече. Но нямаше да плаче, този път не. Твърде много беше страдала заради този мъж. Щом тя му беше безразлична, той също щеше да стане никой за нея… дори това да я убиеше.
Джеймс нямаше ни най-малка представа до какво заключение стигнала жена му след безобидната му забележка. Пропусна факта, че Джорджина изобщо не познаваше сина му. Даже продължаваше да упорства само защото знаеше какво е отношението му към брака и помнеше как Джеймс се бе заклел на обществено място, че никога няма да се ожени. От друга страна той се чувстваше неспособен да обясни на сина си как така изведнъж бе променил мнението си. Джереми със сигурност нямаше да му повярва. Защо тогава да обработва с думи дебелоглавото хлапе, което и без това скоро ще забележи как стоят нещата?
— Ти си напълно прав, Джеймс — промърмори Джорджина и стана от леглото.
— Така ли? — изненада се мъжът. — Позволяваш ли да попитам как така внезапно сме на едно мнение?
— Нямаш никакви основания да уведомяваш хората за… естеството на връзката ни.
Джеймс смръщи чело и я проследи с поглед до креслото, където бяха натрупани куп женски дрехи.
— Имах предвид само Джереми — опита се да обясни той. — Няма да се наложи да убеждавам и останалите от семейството.
— Дори и да е така, спести си усилията. И без това не виждам смисъл да ме представяш на семейството си.
— Да не би момчето да е отнело куража ти?
— Ни най-малко — изсъска Джорджина и го удостои с мрачен поглед.
— Защо тогава изкриви лице? За разлика от твоето, моето семейство ще те обожава. С Рослин ще се разбирате отлично. Доколкото знам, тя е само няколко години по-възрастна от теб.
— Снаха ти Рослин? Която със сигурност няма да ме приеме в къщата си? На кого от братята ти е жена?
— Разбира се, на Антъни. Това е неговият дом.
— Нима искаш да кажеш, че брат ти е женен?
— Направи го само ден, преди да те срещна, и още на следващата вечер семейното щастие отиде по дяволите. Когато заминах, той вече беше скаран с малката си шотландска съпруга. Много ми е интересно как се справя с нея, особено след като Джереми ме уведоми, че вече не му се налага да спи в колибката на кучето.
— Там сигурно има място и за теб — отбеляза остро Джорджина. — Можеше да ми кажеш всичко това малко по-рано, Джеймс.
Мъжът равнодушно сви рамене.
— Не можех да зная, че си толкова заинтересована от семейството ми. Аз също не се интересувам от твоето. Ей, ей, какво ти стана — попита той, когато жена му вирна сърдито брадичка и му обърна гръб. — Не казах нито дума против теб, миличка, но не мога да понасям онези петима варвари, които наричаш свои братя.
— Братята ми щяха да се държат съвсем различно, ако не беше нахлул в къщата им и не беше започнал да се караш. Много ми се иска да знам как би реагирало семейството ти, ако аз се бях проявила толкова недостойно.
— Със сигурност биха те натупали здравата и биха те замъкнали до бесилката в Тайбърн Хил.
— Надали, но нямаше да ме засилят с любезности. В най-добрия случай ще помислят, че си полудял, щом си ме довел тук.
Джеймс потисна смеха си и застана зад нея.
— Напротив, моя най-скъпа. Можеш да говориш или да вършиш, каквото си искаш, но ще забележиш, че това няма да промени отношението им. С радост ще ти кажат добре дошла.
— Защо?
— Защото чрез мен ти си станала член на семейство Малори.
— И какво му е особеното?
— Скоро ще го узнаеш, но се налага да побързаш с обличането. Да ти помогна ли малко? — попита с похотлива усмивка Джеймс и я обгърна с две ръце.
Джорджина го изблъска, за да не стигне до гърдите й.
— Стой по-далеч от мен. Ще се оправя и без твоята помощ. Чии са тези рокли? На Рослин ли?
— Така щеше да бъде най-просто. Не, в момента тя е малко по-едричка от теб. Изпратих човек при Рийгън, за щастие тя има точно твоите размери.
Джорджина се обърна и стисна ръце в юмруци.
— Рийган? Ах, да, това беше онази, която те е нарекла „познавач на жените“ вместо безсрамен женкар!
— Ти нищо ли не забравяш? — попита унило Джеймс, но Джорджина не усети тъгата в гласа му.
— Досега смятах, че Рийгън е един от приятелите ти. — Внезапно тя заби пръст в гърдите му и остро попита: — Е, коя е тя? Някоя от бившите ти любовници може би? Ако наистина си се осмелил да ми донесеш дрехите на бившата си метреса, Джеймс Малори, тежко ти и горко!
Буйният му смях я накара да млъкне.
— Сърцето ми се къса, че трябва да прекъсна прекрасната сцена на ревност, скъпа моя, но Рийгън е любимата ми племенница.
Джорджина беше силно изненадана и едва промърмори:
— Племенница ли?
— Ще има да се превива от смях, като узнае какво си казала.
— За Бога, да не си посмял да й кажеш! — стъписа се окончателно Джорджина. — Макар че предположението не е толкова дръзко при пропаднала личност като теб.
— Решително отхвърлям подобно обвинение — отговори сухо Джеймс. — Между донжуана и пропадналия субект има огромна разлика, скъпа моя. А предположението ти беше наистина дръзко, защото години наред не съм издържал любовница.
— Как нарече лъжата на Джереми, за да я изкараш безобидна? Приказка, нали?
— Смешно е, Джордж, но е истина. Винаги съм обичал разнообразието. Освен това любовниците само ме нервират с изискванията си. Разбира се, присъстващите се изключват.
— Ако си мислиш, че сега се чувствам поласкана, грешиш.
— Ти беше моя любовница на „Мейдън Ан“, нали? Е, къде е разликата?
— Сега обаче съм ти жена. Прости ми за ужасната дума, но и аз не виждам разлика.
Джорджина искаше да го нарани с това сравнение, но той само се изсмя.
— Добре се справяш, Джордж.
— В кое? — пожела да узнае тя.
— В това да ми противоречиш постоянно. Не са много хората, които се осмеляват да го правят.
