— Я да мълчиш, негоднико! — изрева Джеймс.
Антъни отметна глава назад и избухна в луд смях. Когато най-после се успокои, изпъшка:
— Не съм си и помислил, че ще осъществиш надеждите ми, стари приятелю.
— Какви надежди?
— Не помниш ли забележката ми, че ако един ден все пак се ожениш, ти пожелавам жена, сладка като малката вещица, която много искаше да ти издере очите, вместо да ти благодари за избавлението си. Естествено не помислих, че ще вземеш точно нея.
Джеймс си припомни какво бе казал брат му и отвратителното му настроение поради факта, че макар и съвсем отскоро женен, не бе успял да убеди младата си съпруга да сподели леглото с него.
— Сега, като заговори за това, си спомних, че каза нещо подобно… Спомних си и защо го каза. Искаше да удавиш поражението си в бренди, нали? Още в пет часа следобед беше пиян до козирката, но милата ти съпруга отказа категорично дори да те сложи в леглото.
— Върви по дяволите! — Този път Антъни започна да бълва отрова, а Джеймс се захили предизвикателно. — Ти беше пиян не по-малко от мен. Как така си запомнил какво е станало?
— И още питаш! Разигра такъв спектакъл, че ще го помня, докато съм жив.
— Пак започват — въздъхна Рослин и се обърна към Джорджина. — Нека ги оставим на съдбата им. Ако взаимно си извият вратовете, ще ни спестят поне това усилие.
— Ако ни оставите, Джеймс ще престане да се сърди на шегите ми — възпротиви се Антъни, когато двете жени се надигнаха.
— Точно затова излизаме, скъпи — усмихна му се Рослин и се обърна към Джеймс: — Между другото, Джеймс, снощи изпратих вест на семейство Силвърлей, че си се върнал. Затова бъди в готовност, защото, доколкото познавам Реджи, тя няма да дочака вечерта, за да се яви на официална визита. Знаеш колко ще се натъжи, ако не те завари.
— Коя е Реджи? — Джорджина веднага застана нащрек.
— Рийгън — поправи я с усмивка Джеймс, доволен от очевидната й ревност.
Алтъни хвърли измъчен поглед към брат си и обясни:
— Открай време се караме как да я наричаме. Реджи е нашата любима племенница. Отгледахме я заедно след смъртта на сестра ни.
Джорджина не очакваше това. Е, щом тази Рийгън или Реджи беше роднина, тя не представляваше интерес за нея. Въпреки това сметна за необходимо да добие по-ясна представа за разклоненията на семейството, защото не искаше всеки път, щом се споменеше женско име, да дава израз на ревността си. Джеймс трябваше да прояви малко повече внимание към нея и да й разкаже за семейството си още преди пристигането в Лондон, но той предпочете да мълчи — сигурно защото не искаше и тя да му разкаже за своето. Едната ръка мие другата, казал си е сигурно той.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Макар да ставаше въпрос само за семейна вечеря, Джорджина остана с впечатлението, че я очаква официален прием, особено след като разгледа празничната вечерна рокля, която й бе приготвила Рослин. Тежката кафява материя блещукаше като полиран бронз, а дълбоко разголената горна част, прекрасно творение от надиплен тюл, я превръщаше в приказна принцеса. Джорджина беше повече от доволна от избора на Рослин. След като години наред се бе задоволявала с досадните пастелни цветове, които носеха младите момичета, сега гореше от желание да изпробва някой от тъмните, наситени цветове за зрели жени. Когато тази сутрин обсъждаше новите рокли с шивачката, избра само ярки, живи цветове.
Когато слезе при господата в салона, тя изненадано установи, че те също са облечени официално. В противоречие с модата Алтъни беше изцяло в черно с изключение на небрежно завързаната снежнобяла вратовръзка. Джеймс беше избрал кадифен жакет в ненатрапчиво тъмнозелено, който в никакъв случай не можеше да бъде наречен контешки. Цветът толкова отиваше на очите му! Те блещукаха като скъпоценни камъни, в които е скрит пламтящ огън, и зеленото ставаше още по-живо и чисто. Джереми, младият негодник, се беше наконтил като типичен лондонски денди с жакет в кардиналско червено и страхотни френски панталонки до коленете; комбинацията беше избрана само за да ядоса Джеймс, както Рийгън побърза да съобщи на ухото на зълва си.
Пристигна и Конрад Шарп, което не беше учудващо, защото Джеймс и Джереми гледаха на него като на член на семейството. Джорджина не го беше виждала във вечерен костюм, а той за първи път я виждаше в официален дамски тоалет, а не в износени мъжки дрехи. Нищо чудно, че не можа да се удържи да каже:
— Господи, Джордж, как така си захвърлила панталоните?
— Много остроумно — промърмори ядно Джорджина.
Докато Кони и Антъни се ухилиха многозначително, а Джеймс направо потъна в дръзкото й деколте, Рийгън се зае да му даде урок:
— Засрами се, Кони. Това не е начин да направиш комплимент на една дама.
— Вече си на нейна страна, така ли, малка вещице? — ухили се Кони и сърдечно я прегърна. — Прибери си ноктите, сърчице мое, защото съм сигурен, че Джордж умее да се защитава също така добре, както и ти. Освен това смятам да премълча комплиментите поне докато съпругът е наблизо.
Джеймс се направи, че не чува забележката, и се обърна към племенницата си:
— Доколкото разбирам, тоалетът на Джордж е от твоя гардероб. За съжаление не мога да ти спестя укора, че корсажът разкрива повече от позволеното.
— Никълъс никога не възразява срещу корсажите ми — изхихика Рийгън.
— Нищо чудно. Той е истински развратник.
— Страхотно! Още не е дошъл, а ти вече го нападаш — изфуча младата дама, обърна гръб на вуйчо си и отиде да поздрави Джереми.
Джеймс отново впи поглед в деколтето на Джорджина и тя, припомнила си съдбоносната вечер в Кънектикът, не можа да удържи саркастичната забележка:
— Чувствам се почти като в къщи. Братята ми със сигурност щяха да изтърсят нещо също толкова смешно като теб и да ми заповядат да облека по-прилична рокля. И в твоята глава ли се е оформила същата мисъл?
— Да не искаш да кажеш, че ме поставяш наравно с тях? Не, за Бога!
Кони се ухили подигравателно и се обърна към Антъни:
— И ти ли имаш впечатлението, че не може да понася братята й?
— Не разбирам защо — отговори невинно Антъни. — След всичко, което чух, намирам, че са забавни момчета.
— Тони… — произнесе предупредително Джеймс, но Антъни вече твърде дълго сдържаше смеха си и трябваше да изстреля и последната си мъдрост:
— Затворили го в килера! — издума през смях той. — Господи, как ми се щеше да съм някоя от домашните мишки!
Джорджина също не издържа:
— Братята ми са доста по-едри от вас, сър Антъни. Бъдете уверен, че и вие не бихте се справили с тях. — Тя се обърна рязко и побърза да се присъедини към Рийгън, която й махна от други край на салона.
Антъни доста се изненада.
— Малката като че ли те защитава.
Джеймс се ухили кисело, но се въздържа от коментар. Рослин изгледа строго съпруга си и очите й засвяткаха заплашително.
— Ако не престанеш да дразниш Джеймс в присъствието на жена му, тя ще зареди и другите си оръжия. А ако не го направи, ще се намеся аз. — Тя кимна царствено и остави мъжете сами.
Кони, който забеляза, че Антъни вече кипи от гняв, смушка Джеймс в ребрата.
— Ако не се пази, ще прекара някоя нощ в кучешката колибка.
— Сигурно си прав, стари приятелю — ухили се Джеймс. — Най-добре е да не наливаме вода във виното му, нали?
