Реджън също беше тяхна братовчедка — единствената племенница, за чието отглеждане се бяха погрижили двамата по-стари братя Малори. Всъщност само Джеръми и баща му я наричаха Реджън и Дерек нямаше нищо против това име, за разлика от своя баща и от другите чичовци. Останалите от семейството я наричаха Реджи, докато в действителност името й бе Реджина. Преди няколко години скъпата братовчедка се беше омъжила за най-добрия приятел на Дерек — Никълъс Идън.
— Но аз не съм казал, че се интересувам от Ейми — уточни Джеръми. — Просто казах, че съм забелязал как тя се е закръглила точно където трябва.
— И аз забелязах — неочаквано се включи Пърси. — Нямах търпение да дебютира в обществото. Дори мисля да я поухажвам.
При тези думи двамата братовчеди тревожно се приведоха напред. В момента приликата с бащите им, които ревниво охраняваха младата Ейми, бе направо поразителна. От устните на Дерек се отрони възклицание:
— Защо ти е да вършиш нещо толкова глупаво? Да си с Ейми означава да разгневиш до смърт моите чичовци. Не забравяй това. Нима наистина искаш да си имаш работа с Алтъни и Джеймз Малори, да не говорим за моя баща?
Пърси леко пребледня.
— Мили боже, не! Не бях се замислял за това, наистина не бях.
— Е, замисли се.
— Но… но аз смятах, че са взели присърце само съдбата на Реджи, жената на Ник. Те не се тревожеха за по-големите сестри на Ейми — Клер и Дайана.
— Клер никога не е била примамка за развратници като теб, Пърси, така че нямаше защо да се тревожат за нея. А пък чичо Едуард одобри още първия избор на Дайана — затова тя се омъжи толкова скоро след дебюта си. Освен това, за разлика от Реджи, и двете момичета имаха баща, който да се грижи за тяхното добруване. Ето защо чичовците не сметнаха за необходимо да се намесват.
Пърси се оживи.
— Е, значи просто ще получа съгласието на чичо Едуард и това е, нали?
— Не разчитай на това. За разлика от Клер и Дайана, Ейми твърде много прилича на Реджи. Тони и Джеймз ще я държат изкъсо, точно както не изпускаха Реджи от очи, преди тя да се омъжи за Ник. Какво да се прави, навик. — Дерек внезапно се усмихна и се обърна към Джеръми. — Господи, видя ли физиономиите им тази вечер? Малката направо ги гръмна. Не мисля, че друг път съм виждал баща ти да остава без думи. Джеръми се изкикоти.
— Аз съм го виждал, но ти си прав. Предполагам, че трябваше да го предупредя.
— Мен също — натърти Дерек.
Джеръми повдигна лявата си вежда, имитирайки безупречно една от характерните гримаси на своя баща, и каза нелюбезно:
— Не те смятах за такъв глупак, та да не забележиш, че Ейми е пораснала. На баща ми му е простено — той си има нова съпруга, която да отвлича вниманието му, но какво е твоето извинение?
— Рядко виждам малката — защити се Дерек. — Когато те изхвърлят от училище и се завърнеш тук, тя винаги вика за кавалер теб, а не мен.
Изглеждаше, че назрява сериозна свада, затова Пърси реши да се намеси с предложение.
— Ще се радвам аз да се заема с тази задачи, ако стане нужда.
— Млъкни, Пърси! — машинално казаха двамата братовчеди в един глас.
Но Дерек се опомни пръв. Сети се, че сега най-важното бе да охладят внезапния интерес на Пърси към младата Ейми, и бързо се върна към темата, която изглеждаше най-подходяща за тази цел. Обърна се към Джеръми.
— Чичо Джеймз наистина беше изненадан от промяната у Ейми, нали?
Джеръми схвана накъде бие братовчед му.
— О, да. Чух как татко въздъхна и каза на чичо Тони: „Пак се започва.“
— И какво отвърна чичо Тони?
Джеръми се изкикоти при спомена за сцената, на която бе станал свидетел.
— Досещаш се какво — „Оставям нещата на теб, старче, понеже нямаш друга работа, освен да спиш в леглото си нощем.“
Пърси намери това за забавно и се засмя. Дерек, от своя страна, се изчерви. И двамата бяха схванали значението на тези думи — Джорджина, младата съпруга на Джеймз Малори, в момента беше много, много бременна. Всъщност се очакваше до края на седмицата да роди. Джеръми вече бе доверил на братовчед си, че лекарят на Джордж е предупредил съпруга й засега да си държи ръцете далеч от нея. Тогава Дерек също се беше изчервил. Причината бе проста. Първата му среща с новата съпруга на чичо му се беше състояла на излизане от една странноприемница близо до пристанището. Джорджина се бе сблъскала с него, всъщност направо бе връхлетяла в ръцете му и той моментално беше изпълнен с твърдото намерение да я има и в леглото си още същата нощ… докато не се бе появил Джеръми, за да го информира, че се опитва да прелъсти новата си леля.
Тази насока на разговора очевидно изненада Пърси, защото единственото, което успя да каже, беше:
— Да не би затова баща ти отново да е в списъка на залаганията при Уайт?
Тъй като въпросът му бе отправен към Джеръми, младежът отговори:
— Не знаех, че е залагал.
— Не той — поясни Пърси. — Другите залагат за това, че до края на седмицата той ще участва, или поне ще бъде пряко отговорен минимум за три боя.
Джеръми се разтресе от смях. Дерек каза раздразнено:
— Не е толкова смешно, Джеръми. Когато чичо Джеймз се бие с някого, нещастната жертва обикновено остава на място. Приятелят ми Ник го изпита на собствения си гръб. За малко да пропусне сватбата си с нашата Реджи, след като баща ти го остави на легло цяла седмица.
Джеръми наистина стана сериозен, защото заради отнесения пердах добрият стар Ник бе вкарал баща му в затвора. Инцидентът доста беше разбунил духовете на времето и на младежа му се искаше да забрави колкото може по-бързо за това.
Без да осъзнава, че е извикал неприятни спомени у братовчедите, Пърси продължи да задава въпроси.
— Затова баща ти е в такова отвратително настроение, нали? Защото той и Джорджи не могат… е, сещаш се…
— В действителност — отговори Джеръми — няма нищо общо с това, Пърси. Баща ми без друго знаеше, че ще трябва да се въздържа за известно време. Нали брат му Тони премина през същото преди по-малко от два месеца? Не, ако той се зъби на всичко живо, което се изпречва на пътя му, то е заради писмото от братята на Джордж. Изглежда, че ще пристигнат за раждането. Всеки момент могат да се появят.
— Мили боже! — възкликнаха едновременно Дерек и Пърси.
— Нищо чудно, че вчера баща ти едва не ми откъсна главата, и то ей-така, без причина — каза Дерек.
— Никога не съм виждал човек, който да изпитва към шуреите си такава неприязън, каквато изпитва Джеймз Малори към своите американски роднини — отбеляза Пърси.
Дерек добави:
— Да, той ги ненавижда повече и от Ник, а чичо никак не харесва Ник.
— Точно така — каза Джеръми. — Когато са в една стая най-доброто, което Джордж може да стори, е да държи всеки от тях далеч от гърлото на другия.
Всички те мъничко преувеличаваха. Всъщност Джеймз бе сключил нещо като полу-примирие с шуреите си, преди те да отплават обратно към Америка. Но съвсем не беше сторил това с радост. Направи го само заради Джорджина и то само защото смяташе, че ги вижда за последен път.
Не че всички тези американци бяха толкова ужасни. Дерек и Джеръми дори бяха излизали с двамата по-млади братя Андерсън, докато те бяха в Лондон. И си бяха прекарали чудесно, особено с Дрю Андерсън, който бе най-вироглавият от петимата; Бойд — най-малкият, бе твърде сериозен, за да се забавлява като останалите. В действителност Джеймз не понасяше преди всичко един от братята — онзи, който беше
