после я е разгневил. Е, добре. Щом като отказваше да говори с него, нямаше как и да го прелъсти с предизвикателните си нападки, нали?
По дяволите, какво от това? Той искаше да чуе от собствената й уста, че не е бременна. Проклятие, тя трябваше да отрече… или да признае. Изненада се колко много означаваше това за него.
Тръгна след нея. Но не успя да стигне по-далеч от края на подиума за танци, защото там Джеймз и Антъни го сграбчиха от двете му страни и го помъкнаха в друга посока. Той започна да протестира. В момента не му беше до тези двамата, още по-малко — до техните досадни шеги. Но те за проклетия много бързаха да стигнат там където отиваха, и изглежда страшно настояваха да го завлекат със себе си.
Нямаше представа какво биха могли да искат от него. Вероятно просто се нуждаеха от четвърти човек за карти. Въпреки че с човек като Джеймз Малори нищо не се знаеше — може би просто не му харесваше кройката на сакото на Уорън.
Добре, защо в крайна сметка да не им отдели няколко минути? Щом като чичовците бяха тук, Ейми нямаше къде да отиде.
Но когато влязоха в празната билярдна зала, със сигурност се разбра, че не кройката на сакото му е това, от което се интересува Джеймз. Веднага, щом вратата се затвори зад гърба им, Уорън беше блъснат до стената. Антъни подпря вратата с ръка, докато юмруците на Джеймз се сключиха около реверите на Уорън.
— Разполагаш с една секунда, янки, за да ме убедиш, че нямаш никакви помисли спрямо моята племенница.
Във всеки друг случай Уорън не би отговорил нищо, само би се приготвил за бой. Но това беше съпругът на сестра му. Това беше още и мъжът, когото нямаше шанс да победи… все още. А и причината, поради която Джеймз изглеждаше така дяволски разлютен, бе толкова абсурдна, че Уорън почти се разсмя.
Господи, това вече наистина беше прекалено. Момичето го преследваше най-нахално, а сега той трябваше да отговаря за това. Как ли пък не!
— Нямам — каза той натъртено.
— Защо ли не ти вярвам? — попита Джеймз.
— Престъпление ли е да танцувам с нея?
— Престъпление е да я гледаш така — каза Джеймз.
Вътре в себе си Уорън изстена. Е, тя го беше предупредила, че някой може да забележи. Но трябваше ли да са точно тези двамата?
Той се опита да намери благовидно извинение.
— Имам си достатъчно грижи, Малори. Начинът, по който гледам хората, често няма нищо общо с тях самите.
Това беше вярно, но не и в случая. Проклятие, караха го да се чувства като неопитен младеж, пипнат със смъкнати гащи. И това при положение, че единственото, което бе направил, беше да се опита да отблъсне момичето. И да не мисли за нея повече, отколкото е необходимо. И почти да прави любов с нея насред един проклет коларски път. Образите изплуваха пред очите му, горещи и властни.
— Не ми се иска да го казвам — трезво каза Антъни — но това е напълно възможно, Джеймз.
— За него наистина е възможно — съгласи се Джеймз, въпреки че все още таеше достатъчно съмнения, за да попита: — Значи тя изобщо не те привлича?
— Не съм казал това — чу се Уорън да отговаря, почти в нейна защита.
— Неправилен отговор, янки.
Заради това малко откровение Уорън отново бе при кован към стената. Този път главата му се удари силно което накара кръвта му да кипне.
— Нима искате да отрека, че тя е невероятно красива? — изръмжа той. — Трябва да съм умрял, за да не видя това. А сега махни ръцете си от мен.
Ръцете не се махнаха от сакото му, но гласът на Джеймз поомекна.
— Твърде млада е за теб, за да го забелязваш.
Уорън беше съгласен, но след като Джеймз пръв го бе казал, той отговори:
— Точно от твоята уста е най-подходящо да го чуя. Джорджи беше само няколко години по-голяма от Ейми когато ти се запозна с нея, а и ти си по-стар от мен.
Четирите години разлика между Джорджина и Ейми бяха малко повече от „само няколко“, а Джеймз бе само година по-стар от Уорън, така че сравнението просто не можеше да мине пред когото и да било от двамата Малори.
— Май че е наложително да му сменим малко физиономията — предложи Антъни. — Само леко замъгляване на погледа, така че да не може да забелязва неща, които не трябва да забелязва. Ще се радвам да се погрижа за това, старче, ако ти се притесняваш, че Джордж може да каже нещо.
— Изобщо не се притеснявам. Само че това просто не е достатъчно.
За Уорън чашата преля.
— Това е абсурд! — най-сетне избухна той. — Казах ви, че нямам никакви намерения спрямо момичето. Но ако искате да запазите нейното така наречено „целомъдрие“, бе трябвало да я държите под ключ. Може би тогава и аз ще бъда оставен на мира.
— Какво, мътните да те вземат, означава това? — поинтересува се Джеймз.
— Означава, че вашата племенница използва всяка проклета възможност, за да ми се хвърли на врата.
— Почакай! — задави се Антъни. — Нека да му се посмеем малко, преди да го убиеш.
Джеймз не беше толкова развеселен.
— Да не си се побъркал, та да смяташ, че можеш да минеш с такова обяснение пред нас, янки? Или си толкова заблуден, че си взел усмивките и погледите на едно сладко момиче за нещо повече от обикновено приятелство?
Уорън въздъхна. Наистина не биваше да го казва. Проклет да е избухливият му характер! А и се почувства почти като предател, въпреки че никога не беше обещавал на Ейми да запази срамната й тайна. Все пак, ако си бяха направили труда да му повярват, това щеше да му помогне да държи Ейми далеч от себе си. Но те нямаше да му повярват. Госпожица Невинност явно успяваше да заблуди цялото си семейство.
— Предполагам, че няма да повярвате на честната ми дума?
— Дума да не става — осведоми го Джеймз.
— Тогава приеми предишните ми уверения и ме остави на мира, Малори.
— След като опетни името на Ейми? Не съм съгласен с теб, драги. Или ще си вземеш думите назад, или тази вечер ще бъдеш носен до хотела си.
Това, за съжаление, бе вече сериозна заплаха. Когато Джеймз ругаеше, не беше склонен към насилие. Но когато ругатните се сменяха с официалния тон, ставаше страшно. Явно, че въпреки всичко се налагаше Уорън да се бие със зет си. Е, все пак…
— Ако ти не беше толкова настоятелен, Малори, никога не бих го споменал. Но след като така и така го направих, щеше да е по-мило да получа малко помощ от твоя страна, вместо пълно недоверие. Защо, според теб, не съм идвал да видя Джорджи вече почти цяла седмица? Защо, според теб, отказах да се преместя у вас след като братята ми отплават утре? Защото се страхувам да спя под твоя покрив, когато Ейми може да допълзи в леглото ми…
Той се наведе встрани точно навреме. Юмрукът на Джеймз се стовари върху стената зад него на милиметри от ухото му. И тримата чуха как дървото се пропука. Върху копринената драперия се появи кърваво петно от кокалчетата на Джеймз.
— Казах ти, че той има напредък — каза Антъни сухо.
Но бе отклонил вниманието си от вратата и тя изведнъж се открехна леко, ала достатъчно за Ейми да се промъкне вътре. Не беше необходимо да е ясновидка, за да проумее какво става.
Един поглед към Уорън и Джеймз й стигаше, за да попита:
— Не си го наранил, нали?
— Изглежда ли ти наранен, котенце? — каза Антъни.
— Ние просто… разискваме един въпрос — добави Джеймз, като пусна ревера на Уорън и го изтупа небрежно, сякаш това бе всичко, което искаше да направи. — Не е нещо, което може да те заинтересува,
