— Наистина мога. Но негодникът, когото имаш за брат, не може.
— Отношението му към теб доста се е подобрило напоследък.
— Така ли? Тогава защо взема уроци на ринга в залата на Найтън?
Джорджина се намръщи.
— Не е вярно.
— Ще ме прощаваш. Видях го със собствените си очи.
— Няма нужда да звучиш толкова доволно, дяволите да те вземат. Може би просто се е упражнявал.
— Опитай пак, Джордж.
Тя пренебрежително махна с ръка.
— Е, това не е нещо, за което трябва да се притесняваш
— Приличам ли ти на притеснен?
— Тъкмо там е работата. Виждала съм как се биеш. Уорън няма никакъв шанс срещу теб, дори ако взема уроци. Предполагам, че самият той вече го е осъзнал.
— Да, но Тони възнамерява да го обучава.
— За какво му е да го обучава?
— Защото това му се струва забавно.
— А, така ли? — почти изръмжа тя. — Е, не би трябвало да се учудвам, че този твой брат все още не е успял да ми стане симпатичен.
— Той не го прави заради теб, нито заради брат ти, скъпа. Прави го заради мен.
— Досетих се и сама.
— Много ценя досетливостта ти.
— Така и трябва — измърмори Джорджина.
Джеймз се засмя, легна и я придърпа в прегръдките си.
— Хайде сега, нали няма да ми предложиш да си обърна и другата буза, ако той ме удари по едната?
— Не, но се надявам когато или ако го направи, да бъдеш по-въздържан.
— Надявай се, скъпа.
— Стига, Джеймз, ти в действителност не би наранил брат ми, нали?
— Зависи какво разбираш под нараняване.
— Много добре. Разбирам, че ще трябва да поговоря него по този въпрос, след като ти не желаеш да проявиш здрав разум.
— Нищо няма да постигнеш — пророкува той. — Брат ти няма да се почувства удовлетворен, докато не се сбие от ново с мен. Въпрос на принципи, нали разбираш?
— Искаш да кажеш — на гордост. Наистина мразя всичко това. Не виждам защо вие двамата да не можете да се спогодите.
— Аз се държа изключително любезно с него.
Тя въздъхна.
— Знам, и съм ти безкрайно признателна за това. Но дори „любезното“ ти поведение е твърде много за Уорън.
— Ако искаш да се въздържам изобщо да разговарям с него, само кажи. Сигурен съм, че мога да се справя.
— Не, проблемът е у Уорън — печално каза Джорджина. — Колкото и да ми се иска да го разреша, не мисля, че ще мога… но как успяхме толкова да се отклоним от темата? Въпреки всичко бих желала да предложа на Уорън нашето гостоприемство.
— Категорично съм против.
— Но ти чу как тази вечер той спомена, че ще потърси постоянна квартира в Лондон, за да има къде да отсядат, когато идват тук. Значи Уорън няма да остане у нас задълго.
— Не.
— Тогава просто ще се преместя в „Олбъни“, за да му нравя компания.
— Стига, Джордж…
— Говоря сериозно, Джеймз.
Внезапно той се предаде.
— Чудесно, покани го. Но бъди сигурна, че ще ти откаже. Истина е, че бих предпочел да прекарвам колкото е възможно по-малко време с него, но мога да те уверя, че самият той има същите предпочитания.
Джорджина се усмихна и се притисна към него.
— Докато аз се опитвам да направя нещо по въпроса, защо не ми помогнеш да намеря идеалната жена, която да опитоми моя избухлив брат? Той не иска да се жени, но една подходяща жена би могла да…
— Забрави за това, Джордж. Сериозно ти казвам, забрави го. Не бих пожелал такъв мъж и на най-злия си враг.
— Аз искрено вярвам, че бракът може да го промени към добро, Джеймз.
— Дума да не става.
— Но…
— Ти самата би ли поискала да прекараш с него остатъка от живота си?
— Е, не, не ако е такъв, какъвто е сега, но… Джеймз, той тъне в нещастие.
— Ами остави го да потъне. Няма човек, който да го заслужава повече.
— Смятам да му помогна — упорито каза тя.
— Ако можеш да проявиш такава жестокост към някоя бедна, нищо неподозираща жена, направи го.
— Няма нищо смешно, Джеймз Малори.
— Казах го съвсем сериозно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — възкликна изненадано Антъни, изниквайки иззад гърба на Джеймз върху паркета на балната зала.
— Същото бих могъл да те попитам и аз.
Антъни направи гримаса на отвращение.
— Не ти ли е известно, че моята малка възлюблена обожава танците? Не знам как го постига, но доста често ме мъкне по места като това. А какво е твоето извинение?
— Ейми — каза в отговор Джеймз и кимна към синя бална рокля, която точно в този момент премина покрай тях. — Малката палавница реши в последния момент, че би искала да присъства на този бал и не успях по никакъв начин да я разубедя.
— И понеже Еди и Шарлот не са в града, ти лепнаха ролята на възрастна компаньонка? При това самотна. Джордж не е ли вече готова да се покаже пред света?
— Не съвсем, но затова пък се оказа, че е съвсем готова да рецитира думи като „дълг“, „отговорност“ и „трупане на опит“, така че какво можех да направя? Само ако знаех, че ти ще бъдеш тук, щях да възложа това удоволствие на теб. Всъщност, след като си вече тук…
— О, не — засмя се Антъни. — Аз дадох своя дял в грижите за малките птиченца с Реджи. Боя се, че сега е твой ред.
— Ще запомня това, магаре такова, ще видиш — отговори Джеймз навъсено.
Антъни постави ръка върху раменете на брат си.
— Горе главата, старче. Поне той е тук, за да те забавлява.
Джеймз проследи посоката, в която бе кимнал брат му, за да види високия американец на отсрещната страна на подиума за танци. В официалните си дрехи Уорън изглеждаше доста различно… почти цивилизовано. С известно задоволство Джеймз отбеляза, че той се забавлява не повече от самия него, но това не подобри настроение го му. Хиляди пъти би предпочел да си бъде у дома при своята съпруга.
— Вече го забелязах — намръщено каза той. — Тъкмо бях решил, че ме е споходил късметът, след като
