дръж ръцете си високо вдигнати и използвай силния си десен удар.
— Я виж ти — думите бяха произнесени от глас, който Уорън разпозна безпогрешно. — Има ли някаква особена причина, за да тренираш, янки?
Уорън се извърна и се озова лице в лице с Джеймз Малори и брат му Антъни, които се бяха приближили до ринга. Последните двама души, които би искал да види точно в този момент.
— Една-единствена — отвърна той недвусмислено.
Джеймз се ухили.
— Чу ли това, Тони? Наистина ми се струва, че нашият приятел все още иска главата ми.
— Хм, дошъл е на най-подходящото място, за да разбере как да я има, нали? — отговори Антъни. После се обърна към Уорън. — Знаеше ли, че и двамата сме ученици на Найтън? Естествено, това беше преди няколко години и оттогава сме понаучили нещичко и сами. Може би и аз съм в състояние да ти дам няколко урока.
— Не си създавай излишни затруднения, сър Антъни. Нямам нужда от такава помощ.
Антъни само се изсмя, обърна се към брат си и каза загадъчно:
— Той не разбира. Защо не му обясниш, докато отида ей-там да прибера това, което спечелих от облога си с Хорас Билингз?
— За какво се беше обзаложил този път? — попита Джеймз.
— Не можеш ли да се досетиш?
— За пола на моето бебе?
— За името й, старче? — Антъни се засмя. — Наистина те познавам много добре.
Джеймз се загледа след брат си с любяща усмивка, преди отново да насочи вниманието си към Уорън.
— Трябваше да приемеш неговото предложение. Той е единственият човек, който има шансове да ме победи, въпреки че са съвсем малки. Освен това, независимо че не вярваш, Тони ще те обучава добросъвестно, само и само да ме види победен. Той си е такъв.
Уорън беше наблюдавал взаимоотношенията между двамата братя достатъчно, за да проумее, че Джеймз вероятно е прав. Щеше му се собствените му братя и той да можеха да се заяждат така помежду си, без да стигат до неизбежния бой.
— Ще го имам предвид — отговори той рязко.
— Чудесно. Виж, аз самият бих ти предложил да се възползваш от собствения ми богат опит, просто заради спорта, но сестра ти вероятно ще ме обвини, че търся отмъщение или други подобни глупости, понеже аз няма да бъда толкова нежен с теб, колкото Тони. Между другото, имаш великолепна цепната устна. Някой когото познавам?
— За да можеш да го поздравиш ли? — сопна се Уорън. Джеймз само се усмихна, затова той добави: — Съжалявам, но ще те разочаровам, Малори. Просто Дрю и аз имахме известни проблеми да спим в едно легло.
— Жалко. — Джеймз въздъхна. — Мисълта, че си създаваш нови врагове, докато си в града, би се отразила чудотворно на настроението ми, наистина.
— Тогава ще се постарая да не те информирам, ако си създам такива — каза Уорън.
Онази проклета руса вежда се повдигна.
— Ако? О, ще си създадеш, янки. Не можеш да го избегнеш — та ти си такова буре с барут. Настина ми се струва, че трябва да закалиш проклетата си американска кожа. Прекалено лесно настръхва.
Фактът, че Уорън още не беше избухнал — макар че бе дяволски близо до това — го накара да отбележи с известно самодоволство:
— Забележи, че имам напредък.
— Така е — трябваше да се съгласи Джеймз. — Похвално, наистина… но пък и аз съм в чудесно настроение, след като тази сутрин успях да наема бавачка за Джак.
С други думи, Джеймз дори не се опитваше да го раздразни. Уорън обаче не беше на същото мнение. При споменаването на това име той скръцна със зъби:
— Това ме подсеща, че Джорджи ми предложи да те попитам защо кръсти дъщеря си Джак.
— Защото знаех колко ще те ядоса това, скъпи мой. За какво друго?
Уорън съумя да сдържи гнева си достатъчно, за да изтъкне мъдро:
— Знаеш, че подобна извратеност не е нормална.
Джеймз се засмя.
— Очакваш аз да съм нормален? Боже опази!
— Е, добре, не за пръв път се опитваш по всевъзможни начини да ме раздразниш, Малори. Ще ми кажеш ли защо го правиш?
Джеймз сви рамене.
— Просто дългогодишен навик, от който не мога да се отърва.
— Опитвал ли си?
Сега Джеймз се ухили.
— Не.
— Навиците започват отнякъде — каза Уорън. — Откъде започна твоят?
— Добър въпрос. Постави се на мое място. Какво би направил, ако нищо в този проклет живот вече не те интригува, ако не намираш никаква тръпка в преследването на една хубава фуста и ако дори перспективата за един кървав дуел ти се струва крайно отегчителна?
— Значи обиждаш хората само за да видя дали ще реагират с насилие?
— Не, за да видя в какви проклети задници могат да се превърнат. Ти се справяш много добре, между впрочем.
Уорън се предаде. Разговорът с Джеймз Малори му бе отнел и последните капки търпение и самоконтрол, а той не притежаваше нито едно от двете в изобилие. Явно изражението му го беше издало, защото Джеймз добави:
— Сигурно не искаш да направим един рунд, а?
— Не.
— Но ще се постараеш да ме уведомиш, когато промениш решението си, нали?
— Можеш да разчиташ на това.
Джеймз се разсмя одобрително.
— Понякога си забавен като оня негодник Идън. Не ти се случва често, но имаш проблясъци.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Докато Анри складираше куфарите на мисис Хилъри на тавана — новопостъпилата бавачка току-що се бе нанесла в стаята, съседна на детската — Ейми за пореден път отвори входната врата, за да посрещне петимата братя Андерсън. Сега обаче ги очакваше. Джорджина ги бе поканила на вечеря и възнамеряваше да я сподели с тях в трапезарията. Това нейно решение беше предизвикало кратка свада с Джеймз, защото той настояваше, че съпругата му все още не е готова да напусне стаята си, но в крайна сметка се бяха споразумели да я пренесе на ръце до долу.
Този път Ейми беше подготвена, спокойна и доволна да види, че Уорън не е отказал поканата от желание да избегне срещата с нея. Защото това определено бе възможно и ако се бе случило, тя щеше да се почувства ужасно. Но Уорън очевидно бе решил да се преструва, че вчерашният ден не е съществувал, като не й обръща никакво внимание. Докога ли щеше да издържи, при положение, че самата Ейми изобщо не се канеше да не му обръща внимание?
За момента обаче Дрю отклоняваше мислите й от Уорън. Докато останалите преминаха покрай нея и се отправиха към салона, той улови ръката й и се наведе галантно, за да докосне с устни пръстите й. Едва когато изправи глава, Ейми забеляза насиненото му око. След като вече бе видяла и раната върху устната на Уорън, за нея не беше трудно да се досети какво се е случило.
— Боли ли? — попита тя състрадателно.
— Ужасно — ухили й се Дрю, за да опровергае собственото си твърдение. — Но можеш да го целунеш, за да оздравее.
