Уорън, поне не и докато не измислеше друг начин за ускоряване на нещата. Рискът обаче не беше малък и тя трябваше да има известно преимущество в своя полза. Ейми знаеше как да си го осигури.
— Искаш ли да се обзаложим, Джеръми?
Изражението му мигновено стана подозрително.
— За какво?
— Че ако реша, че искам този мъж, ще го имам без да се налага да го принуждават да се ожени за мен.
— Ти спомена, струва ми се, че си само заинтригувана.
— Казах ако реша, че той е мъжът.
— Добре, съгласен съм, но залогът трябва да е достатъчно голям, за да те предпази от прелюбодеяние. Ако загубиш, нямаш право да се омъжиш за него.
Очите й заблестяха. Ако загубеше, щеше да бъде бременна и нямаше да може да се омъжи за него?
— Това е… това е…
— Или приемаш, или няма облог — каза той самодоволно.
— Много добре — отвърна тя не по-малко самодоволно. — А ако спечеля, ти няма да се докосваш до жена за…
Джеръми подскочи и я погледна умолително.
— Бъди добричка и си спомни, че аз съм твоят любим братовчед.
— Един месец.
— Цял един месец?
— Канех се да кажа шест…
— Добре, един. — Той въздъхна, но след миг вече се усмихваше лукаво. — Е, извърших доброто си дело за деня.
В отговор Ейми също му се усмихна.
— Да. Ти потвърди, че ще го имам… ако поискам… защото в живота си никога не съм губила облог.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Без Ейми да знае, желанието й се беше изпълнило Тази нощ Уорън наистина си легна, мислейки само за нея, както се бе надявала. Може би няколко от тези мисли включваха идеята да я убие, но като се има предвид неудовлетворението, което той все още изпитваше, това можеше да се очаква. Легна си съвсем сам.
Още не можеше да разбере защо, след като я бе оставил пред къщата, се прибра в хотела на Пикадили вместо да се върне в „Адът и хрътката“ при хубавичката Полет. Предполагаше, че яростта му бе взела връх над нагона — беше бесен, задето позволи на малката хубостница да го убеди да отложи това, което трябваше да направи, а именно — да уведоми семейството й за нейното скандално поведение. Но дори когато пристигна в „Олбъни“ и си припомни какво го очаква на другия край на града, Уорън все пак се качи в стаята си, вместо да вземе друг файтон до странноприемницата.
Е, вярно, че докато най-сетне се добра до хотела, бе станало вече твърде късно, а на следващия ден той и братята му имаха работа рано сутринта. Но пък кога това го беше възпирало да си намери жена, ако имаше такава нужда? А Уорън определено изпитваше нужда, още от сутринта, от онази първа целувка. Тогава бе решил твърдо да я задоволи още същата вечер. Бе устоял на ужасното момиче. Беше я предупредил и смяташе, че с това въпросът е приключен. Колко малко знаеше за английската упоритост! И всичко това бе преди почти да се люби с Ейми Малори насред междуселския път.
Все още не можеше да повярва, че го е направил и дяволски му се искаше да не беше го направил. Бе забравил какво означават радостта от чистата страст, извисените чувства, могъщата сила на желанието, невероятното удоволствие. Твърде дълго беше съблазнявал жените студено и методично, почти с безразличие, задоволявайки една чисто първична необходимост. Ейми бе разбудила у него нещо много повече и ето че сега Полет вече не го привличаше достатъчно, за да си струва усилието. Беше тъй просто.
Но не би могъл да преживее още един ден като този, да изпита пак толкова силен копнеж и да не го утоли. И всичко това — заради прищевките на някакво си седемнайсетгодишно момиченце. Исусе Христе! Как е възможно една хлапачка да го манипулира по този начин, да налучка най-верните струни у него? Тя бе просто палава хубостница и нищо повече. Очевидно беше открила секса, намираше го за преживяване, което е твърде приятно, за да бъде пренебрегнато, и както всички млади хора се хвърляше в него с главата напред. За нея Уорън бе само едно предизвикателство, може би първият мъж, който я е отблъснал. Да, точно така. И заради това тя го беше накарала да мине през ада. Трябваше да говори с Джеймз Малори. Как се беше оставил да го разубеди?
— Буден ли си, братко? — попита Дрю, след като влезе в стаята и хлопна с трясък вратата.
— Вече да.
Дрю просто се засмя на раздразнението на брат си.
— Не мислех, че вече си се прибрал. Явно си се заситил още в ранна вечер.
Де да беше! Тогава би могъл да устои на съблазните на Ейми. Запита се дали ако не бе принуден да дели стаята си с Дрю поради това, че хотелът временно беше претъпкан, нямаше да се предаде и да доведе Ейми. Смразяваща мисъл. Нима волята му бе толкова слаба? Или пък нейното обаяние — толкова силно?
Откъдето и да го погледнеше, момичето си беше проблем, и Уорън незабавно трябваше да сложи край на всичко това. Тя бе племенница на сестра му, за бога. Беше Малори. Едва бе слязла от училищната скамейка. Фактът, че демонстрираше необуздаността на двамата си чичовци — по дяволите, нима не можеше да нарече нещата с истинските им имена? Тя бе на път да се превърне в развратница — нямаше никакво значение.
Ако искаше да предложи услугите си на широката публика, това си беше нейна работа, но той нямаше да допринесе за нейното падение. В края на краищата тя щеше да забременее и вероятно нямаше дори да може да каже кой е бащата. Някое малоумно копеле, което се е хванало на въдицата й, щеше да си го отнесе, и това нямаше да бъде Уорън.
Освен това не беше вярно, че самата Ейми иска да се омъжи и да сложи край на забавленията си. Това вероятно бе някаква уловка, за да погъделичка неговото самолюбие, понеже тя беше толкова невероятно красива. Но нима не бе доказала, че е категорично против брака, когато направи всичко възможно, за да се скрие от лейди Бийчъм тази вечер?
Би трябвало да почувства облекчение. И той го чувстваше. Но това не решаваше проблема. Не, момичето може и да бе дяволски привлекателно, може Уорън да я желаеше много силно, но той нямаше да се хване в съблазнителния й капан.
— Знаеш ли какво — продължи Дрю, докато се бореше с ботушите си в другия край на голямото легло, което деляха — независимо от хилядите ни възражения към тази страна, има едно нещо, което няма как да не признаеш на англичаните. Те си имат един страхотен град в лицето на веселия стар Лондон. Каквото и забавление да търсиш, можеш да го намериш точно тук. Бога ми, та те имат пороци, за които никога не съм и чувал.
— Разбирам, че си се забавлявал тази вечер — сухо каза Уорън.
— „Забавлявам“ не е и наполовина точно. Бойд и аз се запознахме с онази сладка…
— Не искам да слушам за това, Дрю.
— Но тя беше изключително талантлива за цената си, а и хубава — с най-прекрасните черни коси и сини очи. Напомни ми за Ейми Малори, макар че не беше толкова хубава, колкото нашата красавица Ейми.
— Защо, по дяволите, споменаваш нея?
Дрю сви рамене, без да осъзнава, че зад гърба му неговият брат се е наежил.
— Като споменахме за нея…
— Ти спомена за нея.
— Както и да е… Тази сладурана доста често ми се върти из ума, откакто я зърнах.
— Тогава я изхвърли от ума си — процеди през зъби Уорън. — Тя е твърде млада, дори за теб.
