Ейми му отвърна с палава усмивка:
— Мога да ти цапна един за симетрия.
— Хм, къде ли съм чувал вече това?
Погледът, който хвърли към Уорън, казваше точно къде го е чувал, но на Уорън въобще не му беше забавно. Преди обаче да се сбият отново, Ейми отбеляза:
— Надявам се, че сте измислили подходящо обяснение за пред сестра си. Сега не е най-подходящото време за нея да се тревожи за братята си.
— Няма страшно, сладурче. Джорджи е свикнала с нашите драскотини и синини. Вероятно дори няма да забележи. Но за всеки случай — обърна се той към Уорън, който още не беше последвал братята си в салона — какво ще кажеш да сме паднали по едни и същи стълби?
— Обвини този, когото трябва, Дрю. Джорджи не очаква нещо добро от мен.
— Добре, напълно съм съгласен. Особено след като единственото, което направих, беше да отбележа, че… какво, по дяволите, отбелязах, за да те извадя от равновесие снощи?
— Не си спомням — излъга Уорън.
— Добре де, ето какво ще кажем — че и двамата сме били пияни. Тя отлично ще разбере това, но по- добре аз да й го кажа. Ти ще започнеш да се защитаваш и ще провалиш цялата вечер.
И Дрю се отправи към салона. Ейми бе изумена, че остава насаме с Уорън. Беше готова да се закълне, че той ще положи всички усилия да избегне това, но на практика Уорън не последва брат си.
Тя го погледна с очакване, но тъй като той не казваше нищо, реши да го подразни.
— Срамота — сгълча го тя меко. — Трябваше ли да си го изкарваш на него?
— Не знам за какво говориш?
— Напротив, знаеш. Много повече би предпочел да удушиш мен вместо брат си.
— Доколкото си спомням — каза той лаконично — това, което имах намерение да направя, беше да те напердаша.
— Глупости. — Ейми му се усмихна. Тази точно заплаха вече не можеше да я смути. — Онова, което наистина искаше и което почти стори, бе да правиш любов с мен. Искаш ли пак да поиграем на гоненица и да видим какво ще стане?
Лицето му потъмня — явен знак, че разговорът не се развива така, както би желал. Той реши да поправи това доста грубичко.
— Идвах тук по-рано днес, за да ти напомня за обещанието, което ми даде.
Ейми се намръщи недоумяващо.
— Какво обещание?
— Че ще направиш това, което поискам от теб. Искам да ме оставиш на мира.
Умът й трескаво се завъртя. Беше забравила за това и не бе измислила как да се измъкне от сделката, която бяха сключили. Това обещание беше дадено, за да го предпази от беда. Наистина бе твърде подло от страна на Уорън да го използва сега срещу нея. Но тя знаеше, че точно това трябваше да се очаква от такъв твърдоглав мъж.
Най-накрая Ейми скалъпи отговора, въпреки че не беше никак честно да се измъква по този начин. Утешаваше я единствено мисълта, че бе не по-малко нечестно от негова страна да й припомня обещания, дадени в момент на паника, и то за негово добро.
— Но аз вече изпълних твое желание — каза му тя.
— Не си, по дяволите.
— Напротив. Снощи ти поиска от мен да си вдигна качулката — още когато прибра оръжията си. И аз го направих.
— Ейми…
— Така че съм спазила своето обещание.
— Вещица. Много добре знаеш, че…
— Не се сърди, Уорън. Как бих могла да те поведа по пътеката на щастието, ако ме караш да се откажа от опитите си да го направя?
Той не отвърна нищо. Беше твърде разгневен, за да каже каквото и да било.
Когато Уорън се отдалечи, Ейми изпъшка. Бе изгубила ценна точка. За него тя беше лъжкиня, не заслужаваше доверие, бе затвърдила мнението му за всички жени. Дявол да го вземе, нима можеше да има нещо по-лошо от това?
Вечерта вървеше изненадващо добре, въпреки мрачното мълчание на Уорън. Джеймз му хвърли един поглед, но реши, че днес е изпитал достатъчно удоволствие от заяждането с него, затова го остави на мира. Джорджина му се мръщеше от време на време. Трябваше да проведе още един разговор на четири очи с него, но не тази вечер.
На Ейми й беше трудно да бъде весела след това, което бе направила. Не можеше да измисли никакъв друг начин да се извини на Уорън, освен да изпълни молбата му, а точно това тя нямаше намерение да прави. Беше твърде оптимистична по природа, за да се откаже от него, а и облогът с Джеръми засилваше увереността й в успеха. Но точно в момента нещата далеч не изглеждаха обещаващи.
Този следобед от провинцията се бе завърнал Конрад Шарп. Той и Джеръми, заедно с Джеймз, който от време на време пускаше по някоя и друга хаплива забележка, поддържаха разговора с останалите четирима братя Андерсън доста оживен. Покрай другото обсъдиха и новата кантора на „Скайларк“. Ейми за пръв път чуваше за това, но за нейно изумление научи, че Уорън ще остане в Лондон по-дълго, отколкото бе смятала, за да се занимава с управлението на кантората, докато изпратят заместник от Америка. Тази новина я развълнува силно — нали облекчаваше значително задачата й да стори чудо за толкова малко време — докато Джорджина не изтъкна, че макар „Скайларк“ да е американска компания, за лондонската кантора ще е по-добре да назначат управител — англичанин, който би работил по-лесно със своите сънародници.
Уорън очевидно никак не хареса тази идея, но Клинтън каза, че ще я обмисли, а Томас направо се съгласи със сестра си. Но каквото и да решаха в крайна сметка, важното бе, че засега Уорън оставаше в Лондон, а това определено беше плюс за Ейми. Все едно дали щеше да получи една седмица или два месеца — тя имаше нужда от всеки миг в повече.
— Между другото, Ейми — внезапно я въвлече в разговора Джеймз — днес се видях с баща ти и той ми спомена, че след няколко дни двамата с майка ти заминават за Бат, за да се порадват на морето, а след това — за Къмбърланд2. Там имало някаква мина, която Еди искал да проучи, за да реши дали да инвестира в нея.
Ейми знаеше за това.
— Да, той иска да се срещне лично със собствениците и с управителите, защото първите му впечатления винаги са много точни. Именно въз основа на тях татко преценява какви инвестиции или препоръки да направи.
— Така разбрах и аз — отговори Джеймз. — Както и да е, родителите ти ще отсъстват няколко седмици, скъпа. Разбира се, ще се радвам да останеш у нас, докато се върнат. Но ако предпочиташ да отидеш с тях, те са готови да отложат пътуването си.
Ейми изпита огромно задоволство, че се допитваха до нейното мнение. Само допреди няколко седмици изобщо нямаше да се съобразят с плановете й, а направо щяха да й съобщят какво са решили. Разбира се, тя нито за миг не се поколеба. Нямаше да напусне Лондон, докато Уорън все още бе тук.
— Ще остана тук, ако не ви притеснявам — каза тя.
— Какво ти притеснение? — вметна Джорджина. — Със своето магическо присъствие ти ми носиш единствено облекчение. Ами да, дори Арти и Анри се изпотрепват да изпълнят и най-дребното ти желание, докато аз трябва едва ли не да ги набия, за да свършат това, за което съм ги помолила. Бих те задържала тук, докато се омъжиш, ако майка ти няма нищо против, но тя, естествено, ще има.
— Значи се разбрахме — каза Джеймз.
— Не съвсем — отвърна Джорджина. — Ейми, ако останеш у дома, настоявам да започнеш отново да приемаш ухажорите си. Чичо ти няма да има нищо против суматохата. Всъщност дори смятам, че той ще се радва да поуплаши всичките ти кавалери. — Тя се ухили. — Трябва да се упражнява, нали разбираш — заради Джаклин. Но трябва да се съгласиш, че не можеш да продължаваш още няколко седмици да се криеш от многобройните завоевания, които направи при дебюта си.
Преди да отговори, Ейми погледна към Уорън. Една дума от него, дори един изразителен поглед, и тя
