— Моля те, поне помисли до утре. Сега си ядосан, но на сутринта ще се чувстваш по-различно.
— Не.
— Не е сега времето да доказваш колко твърдоглав можеш да бъдеш — каза Ейми разярено. — Няма ли поне да помислиш за последствията, имам предвид тези извън това, че ще се отървеш от мен? На първо място, чичо Джеймз няма да сметне, че си невинен. Аз ще го уверя, че си, но като се има предвид какво изпитва към теб, той няма да повярва. А ти не искаш пак да си имаш разправии с него, нали? Знаеш колко е непредсказуем. Може да те извика на дуел, или да те пребие, или дори да те изхвърли и да не ти позволи да видиш повече Джордж и Джак.
— Ще поема риска.
Каза го с такова безразличие, че единственото, което й оставаше, бе да се опита да сдържи гнева си.
— Мислиш, че всичко това не е възможно? Е, може би си прав. Може би единственото, което ще се случи, е че ще ме изпратят в провинцията, а ти ще продължиш да се занимаваш с работите си без чаровната ми намеса. Разбира се, до ден-два ще бъдеш отегчен до смърт, след като няма да можеш да разчиташ на нашите ободряващи разговори. И братята ти, които ще бъдат принудени да слушат твоите оплаквания, ще решат, че не си могъл да се справиш с едно „малко момиченце“, но аз съм сигурна, че ще понесеш подигравките им.
— Достатъчно, Ейми.
— Промени ли решението си?
— Не.
Тя вдигна ръце.
— Добре! Върви и признай всичко. Но има още една възможност, за която не си помислил. Че мога да накарам семейството си да погледне на нещата така, както аз искам. Тогава всичко, което ще постигнеш, е да бъдеш подгонен от чичовците ми, които ще следят всяка твоя крачка. — Вече беше достатъчно разгневена, за да добави: — И още едно нещо. Тази твоя то-о-олкова умна идея може в момента да ти изглежда като спасение, но тя е най-малодушния изход. Ако искаш да ми устоиш, Уорън Андерсън, стори го сам.
Ейми се врътна намусена, обръщайки му гръб, докато се опитваше да открие вътрешния джоб на пелерината си, където бе пъхнала ключа от къщата. Пелерината се беше извъртяла настрани и джобът не беше там, където трябваше да бъде. Ейми се молеше ключът да е все още у нея след всички падания, които бе преживяла тази вечер. От друга страна, ако липсваше, проблемът й щеше да се реши, поне временно. Обаче той беше там, а тя вече бе твърдо решена, че няма да лъже Уорън, че няма да изрича дори полуистини, доколкото бе в състояние да се въздържи.
През тези няколко секунди той не бе произнесъл нито дума, но точно когато Ейми пъхна ключа в ключалката, ръцете му докоснаха раменете й.
— Мислиш, че не мога? — попита той.
— Че не можеш какво?
— Да ти устоя.
Самата тя доста се затрудняваше да устои на импулса да се наведе към него, така че не се и опита. А и той не я отблъсна.
— Мисля, че ще положиш всички усилия — прошепна тя нежно.
— И ще успея.
— Искаш ли да се обзаложим?
Затаи дъх в очакване на отговора му. Знаеше колко е нереалистично да смята, че Уорън ще приеме, но бе сигурна, че ако приемеше, съдбата му щеше да бъде решена. Защото Ейми никога не губеше облози. Но той я разочарова.
— Не. Да се обзаложа на това ще означава, че му отдавам някакво значение. Твоята дързост ме обърка, това е всичко. Но след като вече знам какво да очаквам, ще мога да не ти обръщам внимание.
Тя се извъртя преди Уорън да успее да отстъпи назад, за да избегне допира на гърдите й до своите.
— Ще можеш ли? — попита прелъстително.
Той си тръгна. Добре, значи вероятно можеше…още за известно време.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Ейми затвори вратата и я заключи, после се облегна на нея. Усмихваше се сама на себе си. Опасността бе отминала. Беше успяла да влезе в къщата без Уорън да я последва, а това бе цяло чудо, като се имаше предвид неговото твърдоглавие. Не беше сигурна коя от нейните забележки го бе разколебала, но сега най-важното бе, че чичо Джеймз нямаше да бъде измъкнат от леглото тази нощ, за да слуша изброяването на всичките й грехове. Някой друг път, може би да, но не тази нощ…
— Има ли основателна причина да влизаш през тази врата по това време на нощта?
Ейми едва не потъна вдън земя от уплаха. Сетне схвана въпроса и измънка:
— Да… не… мога ли да си помисля и да ти отговоря на сутринта?
— Ейми…
— Шегувам се, за бога — каза тя на Джеръми, докато се отместваше от вратата, благодарна, че тъкмо той, а не баща му, я бе чул да влиза. — А ти какво правиш в къщи толкова рано?
Той не се подведе по опита и да смени темата.
— Няма значение. Нека да видим твоя отговор, братовчедке, и то сега.
Тя изсумтя нетърпеливо, преминавайки бързо покрай него, за да влезе в салона.
— Ако искаш да знаеш, имах тайна среща с един мъж, който доста силно ме интригува.
— Вече?
Ейми се извърна с лице към него.
— Какво имаш предвид с това „вече“?
Братовчед й се облегна удобно на вратата с кръстосани ръце и крака — измамно небрежна поза, която чичо им Тони много обичаше и която Джеръми, приличащ толкова на него, бе усвоил перфектно.
— Имам предвид, че дебютът ти беше едва миналата седмица. Не мислех, че ще тръгнеш по стъпките на сестра си Дайана и ще направиш избора си толкова бързо.
Тя изви вежда.
— Мислил си, че ще съм като Клер, на която й трябваха две години, за да реши?
— Не толкова дълго, но поне няколко месеца.
— Аз само казах, че съм заинтригувана, Джеръми.
— Радвам се да го чуя. Тогава защо е тази секретност?
— Защото доста се съмнявам, че семейството ще го одобри.
Джеръми бе може би единственият човек, на когото можеше да каже това без да се притеснява, че ще предизвика у него гневен изблик. Самият той се ухили, вероятно предвкусвайки гневните изблици на останалите членове на семейството.
— Ясно. И кой е той?
— Не е твоя работа — отвърна Ейми.
— Значи го познавам?
— Не съм казала това.
— Познавам ли го?
— Твърде е възможно.
— Не е някой пълен негодник, нали? В противен случай се боя, че ще трябва да се противопоставя.
— Изобщо не е негодник. Моралът му е от най-висока класа.
Джеръми се намръщи.
— Тогава какво не му е наред?
Е, добре, беше се опитала да се придържа към истината, или поне близо до нея, но той просто не й позволяваше да продължи по този начин.
— Той е беден — бе единственото, което успя да измисли в момента, за да го отклони от въпроса.
— Права си. Изобщо не е подходящ. Не можем да те оставим да се разхождаш в дрипи.
