Джеймз все още беше на това мнение, когато каретата пристигна, затова щом вратата й се затвори след тях, той каза на племенницата си:
— Джеръми ще си понесе последствията за това, ще видиш.
Ейми, разбира се, нямаше никаква представа за какво говори.
— За какво?
— За твоето непристойно поведение пред нас тази вечер.
— Какво общо има той с това?
— Очевидно от него си се научила да се държиш така.
Тя нежно се усмихна на чичо си.
— Глупости. Винаги съм била склонна да говоря това което мисля. Просто досега се въздържах да го правя.
— Трябваше да продължиш да се въздържаш.
— При нормални обстоятелства бих го направила, но така, както стоят нещата с Уорън, се налага да бъда откровена.
— Няма никакви „неща“ с този дръвник. Признай си, че това беше само представление, за да спасиш кожата му поради някаква глупава причина, например защото ти е жал за него. Хайде. Чудесно ще те разбера. Никога по вече няма да отворя и дума за това.
— Не мога да го направя, чичо Джеймз.
— Естествено, че можеш. Опитай — каза той почти отчаяно.
Ейми поклати глава.
— Не знам защо приемаш това толкова навътре. Няма ти да живееш с него.
— Нито пък ти — настоя Джеймз. — Не мога да се сетя за нито един по-неподходящ мъж…
— Напълно е подходящ — прекъсна го тя. — Ти просто не го харесваш.
— Това се разбира от само себе си, но няма нищо общо с проблема. — Време беше да се обърне към фактите. — Освен това той не те иска, скъпа. Чух го със собствените си уши.
— По една случайност знам, че това не е вярно.
Джеймз се надигна, а мускулите му се стегнаха като за бой, макар че виновникът го нямаше.
— Как така знаеш, по дяволите? — попита той.
Ейми не обърна внимание на войнствения му тон.
— Няма значение. Проблемът е, че той не иска брачните вериги, които би получил заедно с мен. Но аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да го накарам да промени решението си и да пожелае да се ожени за мен Ако не успея, нека причината не бъде в това, че ти си се намесил. Ако не успея, трябва да е защото той наистина не ме иска. Това е единственото, което ще приема. В противен случай никога няма да се откажа от него, дори ако се наложи да го последвам в Америка. Така че не се опитвай да ме спреш, чичо Джеймз. Наистина няма да постигнеш нищо.
Подобни предупреждения не можеха впечатлят човек с характера на Джеймз. По дяволите, изобщо не го интересуваха. Естествено, можеше просто да убие негодника. Но на Джордж това никак нямаше да й хареса. Можеше никога да не му прости. Проклятие!
— Баща ти няма да ти позволи, скъпа, бъди сигурна.
— След като ти поговориш с него? Разбира се.
— Тогава можеш просто да забравиш за любимия си.
— Не — твърдо каза тя. — Не е приятно, но пък го очаквах.
— Мътните да го вземат, Ейми, този човек е прекалено стар за теб. Когато станеш на неговата възраст, той ще куцука, превит на две и с бастун.
Ейми се засмя развеселено.
— Хайде сега, чичо Джеймз, той е само осемнадесет години по-възрастен от мен. Ти самият очакваш ли след осемнадесет години да куцукаш с бастун?
Тъй като Джеймз бе в разцвета на силите си, със сигурност не очакваше нищо подобно. Нали тъкмо след осемнадесет години около Джак щяха да започнат да се навъртат обожатели. Той твърдо вярваше, че ще може да се справи с всеки от тях.
— Добре де, няма да куцука, но…
— Моля те, не ми опявай за разликата в годините. Достатъчно съм чувала за това от Уорън.
— И защо не послушаш по-възрастните хора?
Тя му хвърли поглед, изпълнен с ярост. Самият Джеймз бе доста доволен от забележката си. Но Ейми се съвзе бързо.
— Възрастта е дребен проблем, при това не може да се преодолее. Предпочитам да се съсредоточа върху множеството недостатъци на Уорън, които могат да бъдат преодолени.
— Значи признаваш, че има недостатъци?
— Не съм сляпа.
— Тогава какво, по дяволите, намираш у него?
— Своето бъдещо щастие — каза тя просто.
— Къде намери кристалната си сфера?
Ейми се засмя.
— Може би ще ти е интересно да узнаеш, че Уорън ми зададе почти същия въпрос.
— Мили боже, никога не казвай това. Не мисля по един и същ начин с този проклет копелдак.
— Сигурна съм, че и той би казал същото.
Джеймз подозрително присви очи. Май че бе успяла да се изравни по точки с него след онази забележка за по възрастните. Е, тя беше Малори, в края на краищата. От само себе си се разбираше, че бързо ще му го върне. Почти му стана мъчно за проклетия янки… По дяволите!
— Много добре, скъпа, но все пак не искаш да се надпреварваме по остроумие, нали?
Тя го погледна ужасено.
— Опазил ме бог! Ти ще ме оглозгаш до кокал за секунди.
— Съвсем вярно.
Ейми изостави всякакви преструвки и каза непоколебимо:
— Но по решителност мога да се меря с всеки друг от семейството.
Джеймз изпъшка. Нещата в никакъв случай не вървяха добре.
— Ейми…
— Виж, чичо Джеймз, няма смисъл да продължаваш да се занимаваш с това. Откакто видях за пръв път братята Андерсън преди шест месеца, знам, че Уорън е мъжът за мен. Това не е някакъв временен каприз, който ще отмине. Разбира се, че някой англичанин би бил за предпочитане, но тук изобщо не става въпрос за избор, а изцяло за чувства. Мисля, че вече съм влюбена в Уорън.
— Проклятие — беше единственото, което успя да каже Джеймз.
— Именно. Този човек ще ме подложи на дяволски мъчения, докато му дойде ума в главата.
— Няма да кажа, че съжалявам — измърмори той.
— Не съм и очаквала. — После Ейми му отправи една от палавите си усмивки. — Но не се тревожи, чичо Джеймз. Мъченията, на които го подлагам аз, са много по-страшни.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
— Ейми и Уорън? — невярващо попита Джорджина.
— Чу ме правилно още първия път — озъби се съпругът й, като продължи да потропва по дъските на пода в спалнята им.
— Но, Ейми и Уорън?
— Точно така, и трябва също да ти кажа, Джордж, че ще го убия, ако дори я погледне още веднъж — обеща Джеймз.
— Не, няма. Значи, тя иска него, а не обратното — правилно ли съм схванала?
— Не обяснявам ли кристално ясно? Искаш ли да ти начертая диаграма?
— О, не ми говори с този тон на Малори, Джеймз Малори. Ако искаш да знаеш, намирам новината за малко повече от просто леко шокираща.
