трябваше да изчака за момент, преди да продължи, защото момичето направи точно това. — Казах го съвсем сериозно.
— Знам. — Ейми още се усмихваше. — Но, виж, когато го обработя, той ще стане същинско цвете… дали да не кажа плачеща върба?
Джорджина завъртя очи.
— Ох, май наистина се предава по наследство.
— Просто се опитвам да разведря атмосферата, лельо Джордж. Не бива да се тревожиш за това. Брат ти е голямо момче. Може да се грижи за себе си.
— Много добре знаеш, че ти си тази, за която се тревожа. Ейми, скъпа, познавам брат си. Той няма да се ожени за теб.
— Дори и ако ме обича?
— Е… не… имам предвид… това може да промени нещата, но…
— Не казвай, че няма как да се случи, лельо Джордж — прекъсна я Ейми. — В това отношение наистина притежавам кристална сфера, която казва, че много неща са възможни и едно от тях е Уорън да отключи сърцето си за мен. Разбира се, какъвто си е твърдоглавец, той ще държи на горчивия край на историята. Очаквам го.
— Хм, това поне си го схванала правилно. Краят наистина ще бъде горчив — за теб.
Ейми цъкна с език.
— Какво страшно предсказание. Май имам късмет, че любовта слуша сърцето, а не съветите, пък били те и добронамерени.
— Предлагаш ми да запазя своето мнение за себе си? — наежи се Джорджина.
— Разбира се, че не — бързо я увери Ейми. — Просто исках да изтъкна, че съм достатъчно голяма, за да направя избора си сама. Говорим, в края на краищата, за моя живот и за моето бъдеще. Ако не успея да спечеля мъжа, с когото искам да споделя живота си, защото не съм направила всичко възможно, вината ще е само моя, нали? Виж, аз също бих предпочела да оставя инициативата в неговите ръце и цялото това ухажване да протече по нормалния начин, но и двете с теб знаем, че това е невъзможно с човек като брат ти. Затова го правя по мой си начин и ако не стане — не стане. Поне ще знам, че съм опитала.
— Силни думи — каза предпазливо Джорджина.
Ейми се ухили.
— Положението е плачевно, нали?
— Палавница — ухили й се в отговор Джорджина. — Никога не мога да разбера дали си сериозна или не.
— И брат ти не може. Това го изправя на нокти, уверявам те.
— Добре, отговори ми на следното — защо още не си се отказала? Разбрах, че вече неколкократно те е отблъснал.
Ейми махна с ръка при това напомняне.
— Това нищо не означава.
— Какво те кара да мислиш така?
— Начинът, по който ме целува.
— Целува те? — Джорджина рязко се изправи. — Вероятно нямаш предвид истинска целувка?
— Сто процента истинска.
— Ах, този негодник!
— Той не можа да устои…
— Този мерзавец!
— Аз го съблазних…
— Този мръсник! Той вече те е опозорил, нали, Ейми ’
— Е, ако ще навлизаме в технически подробности…
— Това решава въпроса. Той трябва да се ожени за теб — каза решително Джорджина.
Ейми подскочи напред.
— Почакай, нямах предвид такива технически подробности, въпреки че някои от ситуациите, в които сме попадали, могат да бъдат разбрани достатъчно погрешно, за да доведат до най-отвратителни клюки. Но всички те бяха мое дело.
— Не лъжи заради него — предупреди Джорджина, която вече едва се сдържаше от възмущение.
— Не бих го направила. — Ейми премисли и каза: Поне докато се оженим. После бих, разбира се, ако е необходимо. Но да не се откланяме от темата. Няма да има принудителна сватба. Чичо Джеймс не ти ли каза?
— Спомена го, но това е без значение, ако брат ми вече…
— Не е… още. Но когато го направи — а той ще го направи, можеш да разчиташ на това — всичко ще се реши между мен и него. Освен това, лельо Джордж, той трябва да ме помоли да се омъжа за него, в противен случаи няма да кажа „да“. Толкова е просто.
— Нищо не е толкова просто, щом е свързано с брат ми. О, Ейми, ти наистина не знаеш какво правиш — Джорджина въздъхна. — Той е един мъчен, огорчен човек. Никога няма да може да те направи щастлива.
Ейми се засмя от сърце.
— Хайде, лельо Джордж, ти мислиш за него такъв, какъвто е сега, но той ще стане съвсем друг, когато се занимая с него.
— Не е ли станал вече?
— Разбира се, че не. Смятам да го превърна в един много щастлив човек. Ще върна смеха в живота му. Не искаш ли това за своя брат?
Въпросът разтърси Джорджина и я накара да преосмисли позицията си. Той й напомни и за разговора й с Реджи, ден след като се беше родила Джаклин, когато бяха стигнали до извода, че Уорън има нужда от свое собствено семейство, за което да се грижи. Изведнъж оптимизмът на Ейми я зарази. Ако някой изобщо можеше да направи чудо с Уорън, то щеше да бъде тъкмо това жизнено, очарователно палаво, красиво момиче, чието сърце бе готово да му даде любовта, от която се нуждаеше.
Джеймз щеше страшно да се вбеси, но съпругата му току-що беше преминала от другата страна на барикадата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
— Размърдай тези крака. Недей само да стоиш и да чакаш да ти счупят носа. — Уорън успя в последния момент да избегна удара на Антъни. — Така е по-добре, старче, трябва да внимаваш за тези неща.
Антъни се стрелна вляво. Уорън се опита да отскочи, но все пак попадна на пътя на острото дясно кроше. Той премигна бързо, тъй като болката от ударения нос го прониза чак до мозъка. Не беше счупен, но му се бе разминало на косъм. И това далеч не беше първият ненужен, но затова пък дяволски точен удар, който Антъни му стоварваше. На Уорън му дойде до гуша.
— Ако не можеш да оставиш личните си чувства настрана от урока, Малори, по-добре е веднага да престанем. Трябваше да се досетя, че проявите ти днес имат задна цел.
— Но нали знаеш, че човек се учи от опит? — попита невинно Антъни.
— Човек също така се учи чрез повторение, запаметяване и куп други по-малко болезнени начини.
— Добре, добре — промърмори Антъни. — Предполагам, че мога да оставя забавната част на брат си. Тогава да се върнем към основното, Андерсън.
Уорън отново вдигна юмруци предпазливо, но този път Малори държеше на думата си. Урокът пак бе безкрайно изтощителен, но вече ставаше въпрос само за обучение, а не за демонстрации на сила.
Когато най-накрая Уорън се протегна за кърпата, беше мъртъв от умора. Бе планирал да си потърси нов хотел този следобед, но реши, че това може да почака. Сега най-много се нуждаеше от легло и от баня, без оглед на последователността. И никак не се нуждаеше от заядливи разговори с Антъни, дори ако започваха невинно като този:
— Как върви новата кантора?
— Бояджиите привършват утре.
