дори и да станеше нещо непредвидено и да разкриеха измамата им, нямаше да има скандал само дето Джейсън Малори щеше да бъде вбесен.
Никълъс разбра коя е Келси в мига, в който Дерек му я представи, и му хвърли кръвнишки поглед. Ала приятелят му скоро се отпусна, когато видя безупречните обноски на момичето. Никой не можете да заподозре, че не е истинска дама. Тя изглеждаше като лейди и се държеше като такава. А думите й, че скоро възнамерява да се върне в провинцията, сложиха край на надеждите на Реджи за „ново задушевно приятелство“.
Обаче сам бе издал естеството на връзката им, защото не бе могъл да се стърпи да не гледа влюбено Келси. Не искаше чичо му напразно да се притеснява, че компрометира „братовчедката“ на Пърси, така че преглътна и решително рече:
— Келси не е роднина на Пърси.
— Тя не е какво?
— Не, не му е близка. Реджи я срещнала в един моден магазин и решила, че принадлежи на висшето общество, а когато днес ме видя с нея, трябваше да намерим подходящо обяснение защо една млада дама се движи без компаньонка. Така че на Джеръми му хрумна да я представя като братовчедка на Пърси.
— Тогава коя е тя?
— Моя любовница — промърмори племенникът му. Антъни повдигна черните си вежди.
— Иска ми се да вярвам, че не съм чул правилно. Нима наистина искаш да кажеш, че…
Дерек кимна и чичо му внезапно избухна е смях.
— Мили Боже, Реджи ще ти откъсне главата, ако открие, че се е сприятелила с любовницата ти.
Младият мъж потръпна.
— Няма причина някога да разбере. След няколко дни се връща в Силвъри. Така че едва ли пак ще се срещнат.
— Надявай се. Не ти ли е идвало наум просто да кажеш истината на братовчедка си? Тя е омъжена жена, както знаеш, макар че ми се искаше да си бе избрала по-добър съпруг. Според мен признанието ти едва ли ще я шокира.
— Истина е, въпреки че според мен понякога не всички проявяваме здрав разум. За себе си съм сигурен. А Джеръми просто се опитваше да ни спести неудобството, ако истината излезе наяве. Затова измисли историята с братовчедката на Пърси.
— Е, няма значение дали е роднина на Пърси или някоя вдовица — ухили се Антъни. Ако бях аз, щях да предпочета последното.
— Пърси е добър приятел, чичо Тони. Почувства се длъжен да го защити. Предан, човек, на когото може да се разчита…
— Не се съмнявам в това, скъпо мое момче — прекъсна го по-възрастният мъж. — Но това не му пречи да е един истински глупак.
Последното бе трудно да се оспори, така че Дерек само вдигна рамене. Чичо му го прегърна през рамо и двамата се запътиха към трапезарията.
— Трудно е да се повярва, че тя наистина не е от добро семейство — каза той, преди да влязат. — Сигурен ли си, че не те е излъгала за произхода си?
Дерек застина. Възможно ли бе? Не, изключено. Нито една истинска лейди няма да се предложи на търг, както бе сторила Келси.
Антъни го изгледа и веждите му се повдигнаха в очакване на отговора, ала той поклати глава и неуверено се усмихна.
— Да, сигурен съм.
— Радвам се да го чуя, защото често се случва млади благородници да бъдат хванати в капана на брака с измама, измислена и подкрепяна от роднините на някоя госпожица за женене. Но ти самият го знаеш не по-зле от мен, тъй като досега успешно си избягвал подобни клопки. Просто бъди внимателен, момчето ми. Двамата с Джеймс ще сме последните, които ще те критикуват, но това не се отнася до баща ти. По-добре се постарай Джейсън да не разбере за тази вечер. Проклет да съм, но не бих искал да съм на твое място, ако узнае за тази комедия.
Нито пък Дерек.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Днес получих писмо от Джейсън — отбеляза Антъни, щом дамите излязоха и оставиха мъжете да се насладят на брендито и пурите си. — Пише, че утре следобед ще дойде в къщата на момчето на Еди, но не уточнява защо. Някой от вас знае ли защо нашият най-голям брат идва в града?
— Аз също получих писмо — каза Джеймс и замислено се намръщи. — Джейсън избягва да идва в Лондон, освен ако няма спешна работа или ако не смята, че някой се нуждае от строго мъмрене.
Джеръми неспокойно се размърда на стола си.
— Не гледай към мен. И без това вече ми три сол на главата, защото ме изключиха от училището. Джорджи също не остана по-назад. Казах ти, че няма да се повтори. Дадох ти дума, не помниш ли?
— Той няма да идва в града заради Джеръми — изтъкна Антъни.
Дерек се тревожеше за Келси, която в момента бе сама, без неговата подкрепа с дамите от семейството му. Така че му трябваше известно време, за да разбере, че чичовците му гледат към него.
Той сви рамене.
— Не знам нищо, а миналата седмица бях в Харвестън. Той нищо не спомена и на сватбения прием. Но днес не съм се прибирал вкъщи, така че не знам дали също не съм получил писмо. А що се отнася до триенето на сол, не съм сторил нищо, което би предизвикало гнева на баща ми.
— Забравяш за търга, стари приятелю — подсказа Пърси. — Ако е узнал, ще има какво да ти каже.
Дерек му хвърли убийствен поглед.
— За какъв търг става дума? — намеси се Джеймс.
— Мили Боже, не си я купил наистина, нали? — обърна се Антъни към племенника си.
Преди младият мъж да успее да отвори уста, Джеймс се досети.
— Той е купил Келси? Дяволите да ме вземат, аз пък си мислех, че съм опитал от всичко на този свят.
Дерек погледна укорително чичо си Антъни.
— Значи си му казал?
Чичо му се изкиска.
— Разбира се, че не съм, момчето ми. — Личеше си, че искрено се забавлява. — След като аз веднага забелязах отношенията ви, нима смяташ, че Джеймс ще се остави да бъде заблуден? Та той винаги е бил много по-голям развратник от мен!
Брат му повдигна вежди.
— Извини ме, правилно ли чух? Бил съм по-голям развратник от теб?
— А не беше ли?
— Е, вероятно, но предпочитам определението, което Реджи ми е дала — познавач на жените. Звучи много по-изискано.
— Съгласен съм с теб — кимна Антъни. — Малката палавница умее да се изразява.
— Смятам, че развратен е много по-точно казано — самодоволно се ухили Никълъс.
Зелените очи на Джеймс светкавично се насочиха към съпруга на племенницата му.
— Напоследък спал ли си на кушетката в салона, скъпо момче? — сухо попита той. — Ако не си ще се радвам да те съпроводя до там.
Младият мъж се изчерви. Всички знаеха, че Реджи се ядосва, когато съпругът й се заяжда с любимите й чичовци. По дяволите, трябваше да си държи устата затворена. Антъни сякаш прочете мислите му.
— Знаеш, че не биваше да се заяждаш с него. Само защото в момента Реджи не е тук, не означава, че няма да узнае за това малко недоразумение.
— Много мило да ми го припомниш, чичо Антъни — промърмори Никълъс.
Той вдигна чашата си с бренди и се ухили:
— Пак заповядай.
