макар че с постъпката си бе изгорила всички мостове зад себе си и завинаги се бе простила с надеждата някой ден да се омъжи. Обаче това не се отнасяше до братовчедката на Пърси.
Братовчедката на Пърси бе едно чисто, сладко и девствено момиче, или поне те така си мислеха.
— Дерек е много мил — започна тя, без да знае как да се измъкне от тази каша. — Но…
— И много привлекателен мъж — прекъсна я Розалин.
— Освен това притежава и титла, ако това има значение — добави Джорджина.
Розалин се засмя:
— Ще трябва да извиниш моята американска снаха, Келси. Не цени титлите и бе ужасена, като разбра, че и тя ще има, след като се омъжи за Джеймс.
— Титлите са чудесно нещо, ако ги харесваш — уточни Джорджина.
— Дерек е чудесна партия — продължи Реджи, — но не мисля, че още е готов за брак. А и Келси още не се е запознала с братята ти, лельо Джорджи. Дрю е изключително чаровен, а…
— А какво те кара да мислиш, че братята ми са готови за брак? — усмихна се Джорджина.
— Всъщност според мен никой мъж не е готов за женитба, ако не го побутнеш малко — засмя се Реджи. — Например Никълъс се запъти към олтара под заплахата да бъде скопен от чичо Тони, ако не се ожени за мен.
— Това бе в реда на очакванията, след като той те компрометира, скъпа моя — изтъкна леля й Розалин.
— Да, но той не го е сторил — усмихна се тя. — Само дето всички си мислеха, че е.
— Понякога истината няма значение. Жалко, но хората виждат само това, което е на повърхността.
— Е, аз със сигурност не се оплаквам — каза Реджи. — Все пак това бе единственият начин да го накарам да се ожени за мене. Той също не се оплаква, поне не толкова често като чичо Джеймс.
— О, Джеймс няма да е Джеймс, ако не се оплаква за каквото и да е — засмя се съпругата му.
— Но аз не си търся съпруг — каза Келси, надявайки се, че това ще сложи край на този разговор. — Дойдох в Лондон, за да попълня гардероба си, както й Пърси ви каза, а не да се омъжвам — добави. Мразеше да лъже и не искаше да продължава, но нямаше друг избор. — След няколко дни се връщам у дома.
— Което е много жалко — заяви Реджи. — Ще поговоря с Пърси да поостанеш малко. Та ти още не си била на нито един бал. Аз ще удължа престоя си, за да те придружа на някой прием в близките дни. Ще се забавляваме чудесно, Келси, помисли си за това.
Да си помисли? Единственото, за което си мислеше сега, бе защо лъжата не е истина? Реджи каза, че баловете били много забавни. Тя никога не бе присъствала на истински бал и се надяваше, че някой ден… Но сега, сега трябваше да си припомни какъв път си бе избрала и че някои неща бяха невъзможни за нея.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Джейсън не си спомняше друг случай, когато да му е било толкова трудно, както сега, когато трябваше да съобщи на семейството си за предстоящия развод с Франсис.
Фактът, че той ще бъде причината за скандал, и то когато толкова често бе укорявал братята си, че дават храна на хорските сплетни… Нямаше да му се размине лесно, особено ще се отнася до Тони и Джеймс.
Те, колкото и странно да бе, се бяха превърнали в улегнали мъже и след като и двамата имаха прекрасни жени, поведението им бе безукорно. А сега именно той, който винаги бе порицавал скандалното им поведение, щеше да бъде предмет на злостните езици… Не се съмняваше, че двамата му по-малки братя щяха да бъдат доволни от размяната на ролите.
Не бе поканил цялото семейство. Искаше да присъстват само Тони, Джеймс и… Дерек. По-късно те щяха да уведомят съпругите и децата си. Братята му сигурно щяха да се забавляват, но Джейсън се тревожеше как синът му ще приеме новината. В крайна сметка Франсис бе единствената майка, която синът му бе имал.
Трябваше първо да говори с Дерек насаме. Беше израз на малодушие от негова страна, че предпочете да говори пред всички. Надяваше се, че поне брат му Едуард ще го подкрепи. Освен това се утешаваше с мисълта, че Дерек няма да задава прекалено много въпроси, когато и чичовците му присъстваха.
Всички се бяха събрали, с изключение на Джеймс. Антъни вече няколко пъти го попита защо ги е повикал, но Джейсън му отговори, че ще изчакат да дойде и брат им.
Докато се измъчваше от предстоящото разкритие, Едуард и Антъни разговаряха за последните семейни инвестиции в минното дело. Нямаше съмнение, че ще бъдат успешни. Едуард бе финансов гений. Дерек изглеждаше малко неспокоен, сякаш, се чувстваше виновен за нещо, въпреки че доколкото баща му знаеше, не се бе замесил в никакъв скандал. Джейсън си каза, че може би преди да се върне в Харвестън, ще трябва да посети някои от старите си приятели, за да научи последните клюки.
Най-сетне Джеймс се появи в салона, където всички се бяха събрали.
— Закъсня, братко — укори го Тони.
— Нима?
— Той не поиска да ни каже за какво ни е извикал, докато не дойдеш, а ти закъсня дяволски много.
Джеймс пренебрежително изсумтя.
— Не съм закъснял, братле. По-скоро вие сте подранили.
— Няма смисъл да спорим, след като вече всички сме се събрали — умиротворително се обади Едуард.
— Седни, Джеймс — подкани го Джейсън. Брат му изненадано повдигна вежди.
— Толкова ли е зле?
— По дяволите, стига празни приказки, Джеймс, сядай по-бързо — изръмжа Антъни.
Джейсън вътрешно въздъхна. Нямаше да му бъде никак лесно. Той се изкашля и каза:
— Помолих ви да дойдете тук, защото искам първи да узнаете новината — двамата с Франсис се развеждаме.
Млъкна, изчаквайки реакцията им. Братята му мълчаха и смаяно го гледаха. Той бе имал време да свикне с мисълта, но за тях новината бе като гръм от ясно небе.
— Да не би да се шегуваш, Джейсън? — пръв се окопити Антъни.
— Не.
— Сигурен ли си?
— Да не би да смяташ, че ще се шегувам с нещо толкова сериозно? — попита Джейсън.
— Просто исках да бъда сигурен — рече Антъни и избухна в смях.
Едуард се намръщи и рязко изрече:
— Не виждам нищо забавно, Тони.
— О, напротив… — Той едва не се задави от смях.
— Не разбирам…
— И не би могъл, Еди — прекъсна го Джеймс. — Ти никога не си изпитвал гнева на Джейсън.
— Сигурно това е от голямо значение — студено отбеляза Едуард.
— Разбира се, че е. Това, което разсмя Тони, е, че този път за разнообразие Джейсън е героят на скандала. Аз самият го намирам за доста освежаващо… И доста закъсняло.
— Не се и съмнявам — с отвращение го изгледа по-големият му брат.
— Имам предвид развода, не скандала. Този брак бе абсурден от самото начало и отдавна трябваше да му се сложи край. Джейсън най-после се е вразумил…
— Всъщност Франсис иска развод — уточни потърпевшият.
— Франсис! Е, това променя нещата — — заключи Едуард.
— Много лесно можеш да го предотвратиш.
— Вече съм решил да се съглася.
— Защо?
Джейсън въздъхна. Очакваше, че Едуард ще го подкрепи, а не че ще се нахвърли върху него. Бе сигурен, че Джеймс ще припадне от смях, каквато бе реакцията на Антъни. Вместо това Джеймс явно бе
