— Успя ли да я отвориш? — понита Антъни.
— Разбира се — презрително изсумтя Джеймс. — Обаче вътре нямаше никого. Беше напълно обзаведена, за разлика от останалата част на къщата, но ми се струва, че години никой не живее в тази стая, може би от десет или двадесет години. Поне дрехите в гардероба са от това време. Стените са покрити с портрети на една и съща жена. На някои от тях е с малко момче. Мен ако питате, прилича ми на гробница.
— Казах ти, че това място е обитаемо — обади се Антъни.
— Да, но не от Ашфорд. Не видях и други слуги…
Джеймс не довърши, тъй като входната врата се отвори с трясък и Арти влетя вътре.
— Намерих Хенри! Беше вързан в конюшнята. Заедно с още един мъж. И двамата са ударени много лошо. Някой почти е премазал главите им.
— Живи ли са?
— Да. Хенри се свести за миг, каза, че някаква свиня се нахвърлила върху тях. Другият мъж не ми изглежда никак добре. Не знам дали ще оживее. И двамата се нуждаят от лекар.
— Заведи ги в града, Арти, и повикай лекар — нареди Джеймс. — Ние скоро ще те последваме.
— Според мен прилича на свиня — замислено рече Антъни, когато Арти излезе. Гледаше към проснатия в безсъзнание мъж.
— На каквото и да прилича, изглежда, има дяволския навик да убива неканените посетители — с отвращение от върна Джеймс. — Много добре разбрах каква участ готвеше на двама ни с Дерек.
— Аха. Чий заповеди изпълнява?
— Ашфорд е бил тук, по дяволите, иначе Хенри нямаше да остане — намеси се Дерек.
— Да, но сега не е. Може би е завел момичето някъде другаде, след като са обезвредили Хенри.
Антъни подритна слугата в краката си.
— Обзалагам се, че този знае къде е господарят му.
— Склонен съм да се съглася с теб — кимна брат му. — Според мен това е довереният слуга на Ашфорд. Да го събудим ли?
— Ще донеса малко вода — каза Антъни и се запъти към кухнята.
Дерек се нахвърли върху слугата и започна силно да го разтърсва.
— По-леко, момче — предупреди го Джеймс. — След няколко минути ще го накараме да проговори.
Дерек пусна мъжа и мрачно погледна към чичо си.
— Мисълта, че Келси е някъде тук и може би вече е… Това ме убива.
— Не мисли за това. Докато не я намерим, не може да знаем какво й се случило, а ние ще я намерим, обещавам ти.
Антъни се върна и изля едно ведро вода върху пазача. Той измърмори нещо, а сетне се закашля, надигна глава и предпазливо огледа Джеймс, който се бе надвесил над него.
Устните на Джеймс се изкривиха в злобна усмивка.
— А, ето че отново се срещнахме. А сега ме слушай внимателно, момче, защото ще го кажа само един път. Смятам да те попитам къде е лорд Ашфорд и ако отговорът ти не ми хареса, ще прострелям глезена ти. Там костите са доста крехки и деликатни, но какво означава едно леко накуцване за теб, след като и без това вече си сакат? След това ще повторя въпроса си и ако отговорът ти отново не ми хареса, ще те прострелям в коляното. Този път куцането ще е по-силно. А след това ще минем към ръцете и други части на тялото. Ясен ли съм? Има ли нужда да обяснявам повече?
Мъжът едновременно кимна и поклати глава. Джеймс приклекна и насочи дулото на пистолета към глезена на слугата.
— И така, къде е лорд Ашфорд?
— Долу.
— Къде? — попита Джеймс.
— Да пукна, но ми се струва, че не лъже — подсвирна Антъни.
— Не лъжа! — извика мъжът.
— Бях долу. Там има само едно дълго мазе — каза Антъни. Има само един изход от мазето стълбите, по които се слиза долу.
— Не, има още едни стълби, казвам ви. Когато вратата е отворена, приличат на обикновени стълби. Когато е затворена, се виждат само рафтовете покрай стената. Сега вратата е затворена. Винаги е затворена, когато той е тук.
— Покажи ни я — заповяда Джеймс и рязко изправи мъжа на крака. Последвалото стана много бързо и никой не можа да го предотврати. Пазачът се втурна покрай тях и затича по стълбата, водеща в мазето. Навярно искаше да се скрие зад тайната вратата и да я заключи. Ала ботушите му се бяха намокрили от водата, която Антъни изля върху него. Той се подхлъзна, спъна се в едно стъпало и се претърколи надолу. Тялото му тупна и остана да лежи неподвижно в подножието на стълбата.
Антъни провери пулса му и погледна към брат си.
— Струва ми се, че си е счупил врата.
— По дяволите! — изруга Джеймс. — Сега трябва сами да открием вратата. Разпръснете се. Проверявайте за скрити ключалки, пукнатини в стената, дъска, която се дърпа… изобщо нещо, което може да се използва за отваряне на скрита врата. Ако не я намерим бързо… По дяволите, започвайте да оглеждате стените.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Келси опита всичко, което й дойде наум, за да задържи съзнанието на Ашфорд отвъд реалността. Тя се превъплъти в образа на неговата майка, която го умоляваше, увещаваше, опитваше се да му обясни постъпките, за които той я обвиняваше, извиняваше се, загдето го бе изоставила, ала всичко бе напразно — в съзнанието на Ашфорд неговата майка бе въплъщение на самия дявол. Той не искаше да се съгласи с твърдението, че баща му е виновен за постъпката на майка му.
От объркания му разказ Келси разбра, че майката е изоставила сина и съпруга си, но бе много вероятно да го е сторила, за да спаси живота си. Нещастната жена е избягала от отмъстителния си и жесток съпруг, но побърканият й син я бе открил години по-късно.
Той бе убил майка си. Осъдил я, защото баща му е искал да бъде така. В отделни моменти се превръщаше в баща си и говореше за майка си като за невярната си и презряна съпруга. Неговите мисли бяха мисли на баща му. Младата жена се питаше дали не се е превъплътил в баща си, когато е убил майка си. Наказание, а след това — секс. Нещо, което навярно баща му е правил. И Ашфорд го преживяваше отново и отново с всяка от жените, затворения къщата, с всяка проститутка, на която плащаше.
Той наистина бе много болен човек, ала тя не изпитваше жалост към него. Бе си признал, че е отнел два живота със собствените си ръце, но може би бяха много повече. Кой знае колко жени бяха пострадали от лудостта му и навярно Келси щеше да бъде една от тях.
Младата жена му говореше сякаш бе майка му, като се надяваше по този начин да отложи мига на изтезанието. Не вярваше, че ще стане някакво чудо и тя ще се спаси.
Не можеше да си представи как ще издържи побоя. Досега никога не я бяха били и само мисълта за кожените камшици я ужасяваше. А какво щеше да последва след това?
Ще я убие ли, както бе сторил с майка си? Или ще я изнасили, за да се наслади на болката и писъците й? Или и двете? Девойката не знаеше кое предпочита.
В този миг той отново се бе върнал в собственото си аз, ала все още виждаше майка си в нея. Тя отчаяно се опитваше да измисли нещо, което да го спре.
— Баща ти няма да остане доволен, ако ме убиеш — каза му. — Той иска да го направи сам. И сигурно ще те набие отново… когато разбере какво си направил.
В очите му проблесна страх и цялото тяло на Келси се напрегна от слабата надежда.
— Така ли мислиш? — смутено попита мъчителят й.
— Сигурна съм. Ти ще го лишиш от насладата на отмъщението и той ще бъде бесен.
Някакъв шум на горния етаж отвлече вниманието му. Ашфорд погледна към тънката риза, която покриваше тялото на Келси и рязко я раздра с ножа. Хвърли фината материя на пода и тя остана гола.
