— Чуваш ли ме? — ужасено го попита. Мъжът дори не я погледна. Пусна ножа на пода. Засега нямаше да му трябва. Наведе се, за да вземе един от камшиците. Избра този с късата дръжка и многобройни тънки ивици кожа, които висяха по цялата дължина на ремъка. Нежно потърка дръжката по бузата си.
— Отговори ми, по дяволите!
Резкият й тон го накара да се намръщи.
— Какво да ти отговоря?
— Баща ти ще ти бъде много ядосан. Не го ли разбираш?
Ашфорд се захили.
— Едва ли, хубавице. Старият отдавна е мъртъв. Сърцето му спря, докато… се забавляваше. Чудесен начин да си отидеш от този свят.
О, Господи, той отново се бе върнал в реалността, което означаваше, че времето й изтичаше. Дали да го помоли за пощада? Съмняваше се, че ще има смисъл, може би само ще му достави още по-голямо удоволствие. Той постави камшика върху голите й крака и започна да съблича сакото си. Келси потрепера само от хладния допир до ремъка.
Ашфорд захвърли сакото си върху нея и започна да разкопчава ризата си. Дали първо ще я изнасили?
— Какво правиш?
— Да не мислиш, че ще съсипя скъпите си дрехи заради теб? — Кръвта много мъчно се почиства.
Тя пребледня. Значи щеше да има много кръв и той искаше да се предпази! Ведрата с вода бяха донесени, за да измие нейната кръв от себе си. Проклетото копеле бе помислило за всичко! Ала навярно бе повтарял толкова пъти този ритуал, че вършеше всичко без да се замисли.
Не можеше да го спре. Нищо не можеше да направи, освен да излее гнева си върху него.
— Надявам се, че когато Дерек те открие, ще извади сърцето ти и ще го нареже на парченца… много бавно. Ти не си мъж, Ашфорд, и си същия изрод като слугата си. Ти дори не можеш…
Ремъкът остави дълбока червена следа върху гладката й бяла кожа, но не я разкъса. Остави камшика върху корема й и продължи да се съблича.
Беше го направил, за да я накара да замълчи. В гърдите й се надигна силен гняв, пред очите й причерня и Келси изсъска:
— Страхливец! Не можеш да погледнеш истината в очите!
— Млъквай! Ти нищо не знаеш за мен.
— Така ли? Знам, че не можеш да направиш нищо с една жена, ако тя не е вързана. Ти си едно болно малко момче, което никога няма да порасне!
Ашфорд грабна камшика. Тя се вцепени, очаквайки удара. Ала нищо не последва. Мъчителят й се извърна към вратата и се намръщи. Младата жена проследи погледа му, ала не разбра какво го бе обезпокоило. Не чуваше нищо. Но той, изглежда, чуваше.
— Джон, престани да вдигаш шум! — извика Ашфорд. — Знаеш, че не обичам да ме безпокоят, когато… Как попаднахте тук? Вие не биваше да идвате тук!
Келси избухна в сълзи, като видя Джеймс Малори, който внезапно изпълни вратата. Облекчението й бе толкова огромно, че не можа да се сдържи и се разплака още по-силно. Сълзите се търкаляха по бузите й. Не вярваше на очите си.
Ала в същия миг зад Джеймс се показа Дерек и бутна чичо си настрани. Ашфорд също не можеше да повярва на очите си и лицето му бе изкривено от негодувание, което обаче отстъпи място на ужаса, когато видя Дерек. Лорд Малори два пъти се бе изпречвал на пътя му и двата пъти го бе побеждавал.
Младият мъж погледна към Келси, сетне към камшика в ръката на Ашфорд и се нахвърли с всички сили върху него. Двамата паднаха на пода. Тя не виждаше нищо, само чуваше глухи удари, последвани от силни викове…
Джеймс се приближи до леглото, свали сакото си и я покри с него.
— Шшт, скъпа моя, вече всичко свърши — нежно рече той.
— Аз… аз… знам. Просто не мога да се спра… — проплака.
Джеймс й се усмихна и се извърна, за да не я притеснява с погледа си. Антъни също бе в стаята, без да откъсва поглед от племенника си, който яростно продължаваше да удря мъжа на пода.
— По дяволите, той няма да остави нищо за нас — оплака се на брат си.
— Струва ми се, че в момента няма смисъл да се занимаваме с него, Тони — ухили се той. — Копелето не усеща нищо, а аз мразя да удрям някого на вятъра. А и трябва да се погрижим за Келси.
Младата жена вече бе седнала в леглото, загърната в сакото на Джеймс. Разбра, че Ашфорд е загубил съзнание, ала Дерек продължаваше да го удря. Антъни дръпна племенника си. Той се извърна с яростен блясък в очите, но в същия миг зърна Келси и се спусна към нея. Ръцете му я обгърнаха, тя се притисна силно към гърдите му и отново избухна в сълзи. Джеймс завъртя очи.
— Жени. Когато влязохме, тя крещеше като фурия срещу този негодник, а сега, когато е в безопасност — плаче. Не мога да си го обясня, убийте ме, но не мога.
Брат му се засмя.
— Такива са жените, старче. Никога не можем да ги разберем.
Джеймс изсумтя, погледна към племенника си, а сетне кимна към младата жена.
— Дерек, изведи я оттук. Върнете се в Лондон, а ние с Тони ще се погрижим за този мръсник.
Младежът се поколеба и хвърли убийствен поглед към Ашфорд.
— Той не е страдал достатъчно.
— Достатъчно? Повярвай ми, момчето ми, той тепърва започва да страда.
Дерек се втренчи за миг в чичо си, сетне доволно кимна с глава. Това, което Джеймс бе подготвил за Ашфорд, нямаше да е никак приятно.
Дерек нежно взе Келси на ръце и тръгна по коридора към стълбите. Ръцете й бяха обгърнали шията му и тя се бе притиснала до гърдите му.
— Не мога да повярвам, че дойде… че ме намери — прошепна тя. — Как?
— Чичо ми е наредил на двама от хората си да го проследят.
— Те споменаха за някакви бракониери — каза Келси, докато той се качваше по стълбите. — Пазачът ги вързал в конюшнята. Единият може би бил мъртъв. Това ли са хората на чичо ти?
— Да, единият от тях, но и двамата са живи. Другият е твоят кочияш, който му съобщил, че Ашфорд те е отвлякъл. Хората на чичо ми са открили тази къща преди, когато са следили Ашфорд.
Не искаше да й казва колко се бе страхувал, че може да закъснеят. Тя също не сподели какво бе принудена да стори, за да отложи поне малко „наказанието си“.
Ръцете й стиснаха още по-силно врата му.
— Тук има и други жени, заключени са в четирите стаи. Това място е било техен затвор. Трябва да ги освободим.
— Не се тревожи, ще бъдат свободни.
— Той е много болен, Дерек. Призна ми, че е убил съдържателя на онази къща, онзи, който ме продаде на търга.
— Наистина ли?
— Да. Убил е и майка си и един Бог знае колко жени още. — Отново потръпна.
— Не мисли повече за това, любима. Никога повече няма да го видиш, обещавам ти.
Малко по-късно Джеймс и Антъни се качиха на горния етаж. Лицата и на двамата бяха мрачни — страшни неща бяха видели в затвора под мазето. Джеймс се бе надявал да открие една от жертвите на Ашфорд и бе — претърсил доста кръчми и бордеи по реката. Никога не си бе представял, че ще открие четири жени, толкова измъчвани и толкова подивели от ужас, че не бе сигурно дали напълно ще се възстановят от преживяното.
Всъщност физическото им състояние бе изненадващо добро, като се изключат многобройните белези по телата им. Виждаше се, че за раните им бяха полагани грижи, за да заздравеят, преди да им причиняват нови. Бяха им давали храна, а в килиите не бе толкова студено, но не бе и топло, което вероятно бе предотвратило инфектирането на раните.
Само една от жените — хубава млада блондинка имаше пресни рани и изглеждаше най-уплашена.
