решила, че могат да станат приятелки. Джеръми се опита да спести на всички ни неудобството.
— Защо, по дяволите, Реджи ще иска да се сприятелява с подобна жена?
— Може би защото тя не е „подобна жена“ — защити любимата си той.
Баща му въздъхна и седна зад бюрото.
— Я не се ежи и си поприглади перушината. Знаеш какво имам предвид — промърмори.
На свой ред Дерек също въздъхна. Много добре знаеше, но винаги ставаше много чувствителен, когато се отнасяше до Келси. Любовта и желанието да защити любимата си бяха нови чувства за него и трябваше да си признае, че му харесваха.
Искаше му се да признае всичко на баща си, но не желаеше да го тревожи. Джейсън щеше да подскочи една педя, ако разбере коя е жената, за която наследникът на Харвестън смята да се ожени.
— Бедата е, че Келси прилича на дама, държи се като дама и говори като дама — опита се да обясни той. — Никога няма да допуснеш, че не принадлежи към отбраното общество.
— А сигурен ли си, че не принадлежи?
Не за пръв път му задаваха този въпрос. Дерек се замисли за миг. В края на краищата той не знаеше нищо за Келси, освен това, което самата тя му бе казала. Но тя няма да го лъже, нали? И защо да го прави? Не, беше сигурен или… почти сигурен, че любовницата му не е благородничка.
Ала някакво съмнение остана в дъното на душата му и той неуверено отговори:
— Знам за нея само това, което ми е разказала за себе си, а не виждам никаква причина да ме лъже. А като се има предвид къде я срещнах…
— Да, да, предполагам, че си прав. Ала все още не си ми обяснил защо си я завел на вечеря при братовчедка си. Това минава границите на приличието, момче.
— Знам, но Реджи настояваше и след като мислеше, че Келси е братовчедка на Пърси, реших, че една вечеря няма да навреди на никого. Освен това казах на Реджи, че Келси се връща в провинцията, така че приятелството им няма да продължи. Това трябваше да сложи край на всичко и наистина стана така. Реджи повече не се е срещала с нея и едва ли някога ще се срещне.
„Поне докато не се омъжи за мен“ — помисли си младият мъж, но не го изрече на глас. Обаче баща му не изглеждаше успокоен.
— Наистина ли си толкова привлечен от това момиче?
Дерек едва не прихна.
— И точно ти ли трябва да ме питаш, след като повече от двадесет години имаш любовница?
— Едно на нула за теб — промърмори баща му. Издайническата червенина отново бе плъзнала по лицето му. — Само не прави глупости.
Да прави глупости? Като например да се влюби в любовницата си и да й предложи да се омъжи за него? Вече бе твърде късно.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
На Бъдни вечер Дерек отново помоли Келси да се омъжи за него. Младият мъж напусна рано празничната вечеря, за да отиде при любимата си. Беше поръчал бутилка вино и я обсипа с малки подаръчета, глупави и мили неща, които я накараха да се смее: огромен напръстник, шапка с три дълги почти метър пъстроцветни пера, звънчета за обувките й. Годежният пръстен остави за накрая.
Не можеше да има по-подходящ случай. И този път въпросът: „Келси, ще се омъжиш ли за мен?“ не я накара да избухне в гняв. Тя силно го целуна, но сетне взе лицето му в шепите си и меко отвърна:
— Не.
Не бе подготвен за отказа й. Всичко вървеше толкова добре и той бе сигурен, че този път тя ще каже, „да“. Не знаеше как да я убеждава. Всичко, което можа да каже бе:
— Защо? Ако още веднъж споменеш за скандал, ще те натупам.
— Но ти знаеш, че ще има скандал, и то доста голям — усмихна се тя.
— Не ти ли е идвало наум, че не ме вълнува?
— Сега говориш така, Дерек, но какво ще кажеш после, когато наистина се случи? А как ще реагира семейството ти? Те едва ли биха искали името им да се опозори.
Точно тези думи го накараха да се реши да съобщи на близките си за намерението си да се ожени за Келси. Баща му бе обявил пред семейството за предстоящия развод с Франсис и сега бе ред на Дерек да ги изненада с новината си.
Коледната вечеря бе чудесен повод да направи съобщението си, тъй като всички се бяха събрали в големия салон. Настроението беше празнично, всички се шегуваха, виното се лееше и баща му бе в отлично разположение на духа, ала Дерек не се реши. Не искаше да им разваля празника, поне на някои от тях.
Обаче на следващия ден не се колеба. Отново се бяха събрали за вечеря, но този път някои от членовете на семейството отсъстваха — Диана и Клер сутринта си бяха заминали заедно със съпрузите си. Техният брат Маршъл бе отишъл на гости у свой приятел в съседното имение, а леля Розалин се бе качила на горния етаж, тъй като малката Джудит бе настинала.
Всички останали бяха край масата и настроението отново бе приповдигнато. Жените разговаряха за празничните приеми, за бебета и мода. Джеймс се опита да се заяде със зет си Уорън, но той не му обърна внимание, Никълъс и Джеръми спореха за качествата на последния жребец на Никълъс, тъй като конят бе загубил последните състезания.
Едуард и Джейсън обсъждаха последните инвестиции на Едуард. Всички бяха приели много добре вестта за развода на Джейсън и за Дерек това бе добър знак. Близките му не бяха от хората, които дълго таяха недоволство… поне към членовете на семейството. Само Джеймс бе изключение, когато в продължение на десет години фамилията се бе отказала от него, ала това бе в миналото и времената се бяха променили.
Така че преди да поднесат десерта, Дерек се изправи и заяви:
— Бих помолил за вашето внимание за няколко минути. Имам да ви съобщя добри новини, поне за мен са добри. Някои от вас може би няма да се съгласят с мен, но… — Сви рамене и погледна към мястото, където седеше баща му. — Реших да се оженя за Келси Ленгтън.
Баща му зяпна смаяно. Антъни се задави с виното си, Джеймс вдигна очи към тавана, а Джеръми закри лицето си с ръце.
В настъпилата тишина прозвуча радостният глас на Джорджина:
— Но това е чудесно, Дерек. Тя ми се стори прекрасно момиче.
— Кога ще ни запознаеш с нея, Дерек? — обади се леля Шарлот.
Едуард, който седеше през няколко стола от племенника си, се наведе и одобрително го потупа но рамото.
— Това е великолепно, момче. Джейсън най-сетне ще престане да ти натяква, че не си поумнял и не си си седнал на задника.
Ейми сияещо му се усмихна:
— Защо не реши по-рано, Дерек? Можехме да направим двойна сватба.
Джеръми се хилеше и едновременно клатеше глава.
— В този момент не бих искал да съм на твое място, братовчеде — промърмори.
Никълъс кимна в знак на съгласие.
— Всичко можеш да очакваш от Дерек.
Реджи побутна с лакът мъжа си и прошепна:
— И ти трябваше да бъдеш толкова романтичен, когато се срещнахме.
Никълъс я изгледа намръщено и сетне изведнъж го осени:
— Мили Боже, откъде разбра? — възкликна той, което предизвика няколко любопитни погледа.
— Няма значение — заяви съпругата му. — Смятам, че е много смело от негова страна да не робува на обществените условности и да следва сърцето си.
— Не се и съмнявам — нежно й се усмихна Никълъс. Дерек не чу нищо от разменените реплики. Стоеше изправен и чакаше избухването на баща си. Ала нищо не се случи.
Джейсън бе почервенял от едва сдържан гняв, но когато заговори, тонът му бе съвършено спокоен:
— Забранявам да го правиш.
