Антъни измърмори нещо под нос.
— Не, и за щастие няма да пристигне.
— О, Господи! Значи вие двамата пак сте се скарали? — предположи Ейми.
— Аз? Да се скарам със скъпия си брат? Не бих си го и помислил — отвърна Антъни. — Но някой би трябвало да му каже, че през този сезон на годината всички трябва да сме в добро разположение на духа.
Дерек се засмя на киселото изражение на чичо си.
— Носи се слух, че чичо Джеймс искал да ти одере кожата. Какво го е вбесило този път?
— Ако знаех, щях да съм наясно как да го обезвредя, но проклет да съм, ако имам и най-малката представа. Не съм виждал Джеймс от цяла седмица, не и след като закарах у тях Джак, когато бях извел момичетата на разходка.
— Е, Джеймс щеше да ме уведоми, ако не смяташе да идва — изтъкна Джейсън. — Така че като пристигне, ще ви помоля да се разправяте навън. Моли има сериозни възражения срещу цапането на килимите с кървави петна.
Никой не се учуди, че нарече икономката на Хавърстон с малкото й име. В крайна сметка Моли Флечър заемаше този пост повече от двадесет години. Освен това тя бе дългогодишна любовница на Джейсън, а и майка на Дерек, макар че не всички от семейството бяха посветени в тази тайна. Всъщност само неколцина знаеха или се досещаха за истината. Джейсън я бе казал на сина си Дерек едва преди шест години.
През онази Коледа Джейсън, който осъждаше и се възмущаваше от скандалите в семейството, бе готов самият той да причини такъв, съгласявайки се да даде развод на Франсис, само за да й попречи да разкрие това, което знаеше за Моли.
Но оттогава Моли бе останала негова икономка. Джейсън се бе опитвал много пъти, още откакто Дерек узна истината, да я накара да се омъжи за него, ала тя продължаваше да му отказва.
Моли нямаше благороден произход. Всъщност тя бе една обикновена салонна камериерка, когато преди повече от тридесет години двамата с Джейсън се влюбиха един в друг. И макар че той бе готов да преглътне поредния скандал — един благородник да се ожени за жена от простолюдието, — тя не желаеше да му позволи подобна лудост.
Маркизът на Хавърстон въздъхна, като си помисли за това. Беше стигнал до тъжното заключение, че тя никога няма да му даде отговора, който толкова силно искаше да чуе от нея. Това, разбира се, не означаваше, че бе изгубил надежда и се е отказал някой ден да я спечели.
Следващите думи на Ейми го върнаха към разговора.
— Нашите близнаци са започнали да се държат доста странно. Когато Стюарт иска да привлече вниманието на Уорън, аз все едно преставам да съществувам за него и той въобще не ме забелязва. А когато иска аз да му обърна внимание, Уорън престава да съществува за него. Глори прави същото нещо.
— Поне го правят едновременно — заяви Уорън, който най-после влезе в стаята, протегна ръце да вземе Стюарт и подаде Глориана на Ейми.
— Смятах да попитам чичо Джеймс и леля Джорджи дали имат същия проблем със своите близнаци — въздъхна Ейми.
— Той вече свикна ли с тях? — обърна се Джейсън към Антъни, тъй като Антъни бе по-близък с Джеймс и го виждаше много по-често. Самият Джейсън рядко ходеше в столицата.
— Разбира се — увери семейството Антъни.
Обаче всички все още помнеха реакцията му, когато Ейми бе родила близнаци и той бе попитал съпругата си Джорджина, която бе сестра на Уорън, откъде са дошли. „Мили Боже, Джорджи, трябваше да ме предупредиш, че през поколение в семейството ти се раждат близнаци. Ние няма да имаме близнаци, чу ли!“
По онова време Джорджина също бе бременна и бе дала живот тъкмо на близнаци — две момчета.
„Да, семейство Малори по Коледа представляваше прекрасна гледка“, помисли си Джейсън. Само едно нещо липсваше в живота му, за да бъде съвършен.
2.
Като икономка Моли обикновено не присъстваше, когато семейство Малори се хранеше, но днес надзираваше новата прислужница, която сервираше за първи път. Вследствие на дълги години практика тя винаги успяваше да не гледа към красивото лице на Джейсън, който седеше начело на масата. Не че се боеше да не издаде чувствата си, ако някой я видеше да го гледа, макар подобна възможност навярно да съществуваше. Понякога тя просто не бе способна да прикрива емоциите си, а що се отнасяше до Джейсън Малори, чувствата й бяха в изобилие.
Не, тя не се тревожеше, че ще се издаде. Причината за безпокойството й бе фактът, че напоследък, когато я гледа, той разкриваше твърде много, и изглежда никак не се притесняваше, че някой може да забележи. А сега, когато къщата бе пълна с членове на семейството му винаги може да се намери някой, който да се досети.
Моли бе започнала да подозира, че той го прави нарочно с тайната надежда, че ще ги разкрият. Не че това щеше да промени решението й, ала Джейсън може би вярваше, че по този начин ще я накара да се съгласи да се омъжи за него.
Разбира се, това бе немислимо и тя смяташе да му го каже, ако не се върнеше към обичайното си равнодушно държание, когато наоколо имаше други хора. Винаги са били толкова внимателни, никога не бяха издавали дори с поглед, дума или постъпка какво означаваха един за друг, поне когато не бяха сами. Докато синът им узна истината, единственият друг човек, който ги бе заварил в момент на интимност, бе Ейми, племенницата на Джейсън. Тя ги бе сварила да се целуват. И това нямаше да се случи, ако тогава Джейсън не бе твърде объркан.
Да пазят връзката си в тайна винаги е било изключително важно за нея. Тя не бе от благородно потекло и обичаше Джейсън твърде много, за да му причини неудобство. Ниското й обществено положение бе причината да убеди Джейсън, че Дерек не бива да знае, че тя е негова майка, макар че той не бе искал да го пази в тайна от сина си. Разбира се, по онова време на Джейсън и през ум не му минаваше да се ожени за нея. Ала той бе много млад и като всички останали мъже от неговата класа се придържаше към общоприетото правило, че един лорд не бива да се жени за своя любовница от простолюдието.
Вместо това той се ожени за дъщеря на граф, за да имат майка Дерек и племенницата му Реджи. Обаче решението му се оказа катастрофално, защото съпругата му Франсис бе всичко друго, но не й майка. Бледа и болезнено слаба жена, Франсис никога не бе искала да се омъжва за Джейсън, но бе принудена от баща си. Тя не понасяше докосванията на съпруга си и бракът им никога не бе консумиран. През по-голямата част от времето Франсис живееше разделено от Джейсън и накрая поиска развод, като заплаши, че ако не я освободи от брачната клетва, ще разкрие за връзката му с Моли.
Тя бе другият член на семейството, който бе разбрал, че Моли е любовница на Джейсън и майка на Дерек, и заяви, че ще каже истината на Дерек. Семейството устоя на този скандал и сега, шест години по- късно, почти никой не го споменаваше. Джейсън можеше да го предотврати — Дерек вече знаеше истината преди скандалът с развода да се разрази, но не го бе направил.
„Това трябваше да стане още преди години! — каза й той тогава. — Всъщност никога не биваше да сключвам този брак. Но понякога не е лесно да поправиш грешките, които си сторил в младостта…“
Причините, поради които се бе решил на този брак, бяха напълно основателни. Не по-малко основателни бяха и тези, поради които реши да го прекрати. Обаче оттогава не бе спирал да настоява Моли да се омъжи за него. Молбите му я разстройваха, защото той отлично знаеше, че тя няма никога да се съгласи. А нейните основания му бяха известни открай време. Тя никога нямаше да стане причината за още един скандал в семейство Малори. Така я бяха възпитали. Освен това вече му бе съпруга много повече, отколкото Франсис някога бе била.
Ала Моли знаеше, че продължаващите откази да се омъжи за него, или поне да му позволи да каже на семейството си за техните отношения, го измъчват от дълго време. Тъкмо затова се страхуваше, че той се надява връзката им да се разкрие поради невнимание или случайно стечение на обстоятелствата. Не че й хвърляше безочливи погледи; в държанието му нямаше нищо, което би накарало слугите да забележат
