Това, което последва, бе като начало на бойни действия. Джеймс се притисна с цялата си тежест към вратата на салона, докато от другата страна Антъни се опитваше с всички сили да й попречи да се отвори. Отначало Антъни успя. Той не бе толкова тежък като брат си, но беше по-висок и мускулест. Ала би трябвало да знае, че не можеше да издържи вечно, особено когато Джеймс натисна с рамо вратата и тя се отвори почти наполовина, преди Антъни да успее отново да я затръшне.
Отчаяният опит на Антъни да разреши проблема си изтръгна още едно „О, Боже!“ от устните на Моли.
Когато Джеймс за трети път натисна с всичка сила, вратата се отвори рязко и отекна оглушителен трясък. Няколко минути по-късно Джеймс отново бе на крака, изтупвайки дребните трески от дървото, посипали се по раменете му.
Разтревожени от шума. Реджи и Моли се втурнаха в салона.
Антъни бе грабнал дъщеря си Джейми, която до преди малко гледаше коледното дърво с бавачката си, и я държеше като щит пред себе си. Дървото лежеше безславно на пода. Антъни знаеше, че брат му никога не би рискувал да нарани някое от децата и хитрината му успя.
— Хлапетата се крият зад деца! Колко удобно! — презрително изсумтя Джеймс.
— Нали? — ухили се Антъни и целуна дъщеря си по главичката. — Действа безпогрешно като жив щит.
Обаче Джеймс изглежда не оцени хумора в ситуацията и заповяда, по-скоро излая:
— Пусни племенницата ми!
— Не бих си го и помислил, старче… поне не и докато не разбера защо си толкова ядосан, че искаш да ме убиеш.
Розлин, съпругата на Антъни, която се бе навела над единия от близнаците, изрече, без да се обръща:
— Извинете ме? Забранявам всякакви убийства пред децата.
Усмивката, която заигра на устните на Антъни, накара Джеймс да повдигне русите си вежди към него. Познавайки брат си, това бе солидно предупреждение за Антъни, че това, което ще последва, никак няма да му се понрави.
Джеймс не счете за нужно повече да го държи в напрежение и застрашително изръмжа.
— Не се изисква голямо въображение, за да си представиш какво ще се случи, когато Джак изведнъж изтърси пред майка си „Проклет вечен ад“. После се запитай какво би последвало, когато Джорджи попита дъщеря си къде е чула подобни думи. И сега си представи какво ще стане, когато Джак, без да подозира, че току-що е шокирала майка си, изтърси най-невинно, че чичо й Тони ги е завел двете с Джуди в Найтън Хол. И накрая си представи как Джорджи ме преследва, настоявайки да узнае защо съм ти позволил да заведеш дъщерите ни в онова мъжко заведение, където размяната на юмруци е нещо обичайно, а картоиграчите се ругаят при всяка загуба — място, напълно неподходящо за шестгодишни, защото там свободно се обсъждат неща, които никога не би трябвало да достигат до невинните им детски уши. А след това си представи как Джорджи изобщо не ми повярва, когато я уверих, че не съм и подозирал, че можеш да бъдеш толкова безотговорен. Тя ме обвини, задето съм ти позволил да ги заведеш там. А след като аз дори не знаех, че си ги завел там, представи си кого ще обвиня за цялата тази бъркотия?
Дори и Реджи си пое дълбоко дъх след приключването на тази дълго тирада. Отначало Антъни изглеждаше искрено смаян, но сега изглеждаше по-скоро смутен, особено когато съпругата му се извърна и го изгледа с присвитите си лешникови очи със златни точици. Очевидно шотландският й темперамент щеше да избухне всеки миг.
— О, Господи, не мога да повярвам на ушите си! Нима си направил подобно нещо? Наистина ли си завел Джуди и Джак в Найтън Хол? Нима не си помисли какво ще причини това място на две впечатлителни малки момичета.
Антъни потрепери и се опита да обясни:
— Не, не беше точно така, Роз, наистина не беше. Заведох момичетата в парка. Спрях се в Найтън Хол, за да разменя една-две думи с Амхърст. Ти ме беше помолила да ги поканя двамата с Франсис на вечеря, а аз знаех, че този ден той ще бъде в Найтън Хол. Как бих могъл да предположа, че момичетата ще се измъкнат от каретата и ще ме последват вътре?
— Когато всички знаят, че онези две лудетини обичат да си пъхат носовете там, където не им е мястото? — процеди през стиснати зъби жена му и се извърна към Реджи. — Вземи другите две деца — рече тя и вдигна близнаците. — Ще оставим Джеймс да продължи това, което е започнал.
Реджи се опита да прикрие усмивката си, докато взимаше Джейми от Антъни, улови ръчичката на другото дете и излезе след Розлин от стаята.
Джеймс се облегна на вратата, след като тя се затвори, скръсти ръце пред широките си гърди и заяви на слисания си брат:
— Как се чувстваш сега, старче? Тя поне ти говори, докато Джорджи не ми е проговаряла от една седмица.
— По дяволите! — изръмжа Антъни. — Можеш да престанеш да ме обвиняваш. Чу какво казах. Не съм завел нарочно момичетата в Найтън Хол. Същото нещо можеше да се случи и на теб.
— Не съм съгласен — отсече Джеймс. — Аз не съм толкова глупав.
Антъни се зачерви от гняв, но когато отговори, в гласа му прозвуча виновна нотка.
— Това, последното, ще го пропусна. Значи искаш парче от мен, така ли? И няма да се примириш? Е, добре, давай.
— С удоволствие.
5.
Проблемите, които възникваха с прислугата при толкова много гости в къщата, обикновено се стоварваха върху плещите на Моли. Тя се гордееше с умението си да се справя с всичко и с факта, че домакинството приличаше на добре смазан механизъм. Затова колкото и да й се искаше да сподели подозренията си с Джейсън, миналата нощ не успя да остане будна достатъчно дълго, за да дочака идването му.
Ала той бе дошъл при нея както обикновено и когато на следващата сутрин тя се събуди, той все още беше в леглото й. Всъщност я събудиха тъкмо ръката му, която галеше гърдите й, както и устните му, заровени във врата й. И макар че мигом си спомни, че му е ядосана, тя егоистично замълча за момента и се извърна леко, за да може той по-лесно да достигне до онези кътчета на тялото й, които го възбуждаха.
Жената въздъхна и обви ръце около врата му. Толкова много обичаше този мъж! Дори и след повече от тридесет години докосването му я вълнуваше, а целувките му запалваха огъня на страстта й, както бе в младостта им. Знаеше, че и тя му въздейства по този начин.
Не след дълго двамата се целуваха страстно и Моли не се съмняваше къде ще ги отведе това, което и стана. Ала тя бе готова за него. Винаги бе готова за него. Предполагаше, че едно от най-прекрасните неща, когато обичаш някого, е да го желаеш с цялото си същество. А Джейсън бе великолепен и всеотдаен любовник и умееше да я задоволява докрай.
— Добро утро — рече той, облегна се на възглавницата и й се усмихна нежно, след като телата им се отпуснаха в приятна отмала.
Една сутрин лесно можеше да започне зле, но той със сигурност умееше да започва деня „добре“. Моли отвърна на усмивката му и се притисна нежно към него. Знаеше, че преди да се разделят, неминуемо ще му се скара, затова искаше да смекчи удара.
За останалите от семейството, с изключение на сина им, той изглеждаше суров и непристъпен, дори се бояха от него. Та нали в крайна сметка бе главата на семейството и бе поел отговорността за отглеждането и възпитанието на по-малките си братя и сестра си още когато самият той бе твърде млад. Ала Моли познаваше и другата му страна, неговото очарование, духовитост и нежност. Това бяха неща, които той в съответствие с положението си по навик криеше от останалите, но никога от нея — освен, разбира се, в случаите, когато не бяха сами.
Тази потайност го измъчваше, ала тя не виждаше как можеше да му помогне. Джейсън искаше да се отнася към нея винаги така, както когато бяха сами, но за целта трябваше да се ожени за нея, а Моли
