сложена; раждането на една дъщеря и последвалите близнаци само бе направило фигурата й още по- привлекателна.
Тяхната история имаше твърде необичайно начало и едва ли можеше да се нарече истинско ухажване. Джорджина, която искаше да се завърне в Америка, се бе наела на работа на един от корабите на Джеймс като негов личен прислужник. Той, разбира се, знаеше, че тя не е младежът, за когото се представя, и прекара прекрасни и вълнуващи мигове, докато се опитваше да я съблазни. Не очакваше да се влюби в нея, но за негово огромно изумление точно това се бе случило. Обаче се бе заклел, че никога няма да се ожени и пред него изникна проблемът как да запази завинаги Джорджина, но без да я моли да му стане жена.
Братята й много лесно разрешиха този проблем. С малко умели провокации те го накараха да застане пред олтара, за което той винаги щеше да им бъде благодарен, макар че проклет да бъде, ако някога им го признае.
След като се справи успешно с някои недоразумения помежду им и я накара да му признае, че тя също го обича, бракът им потръгна чудесно. Е, тя понякога избухваше — с американския си темперамент никога не се притесняваше да покаже неудовлетворението или раздразнението си. От своя страна Джеймс винаги успяваше да я очарова и да я накара да забрави яда си.
Тъкмо заради това не разбираше тази продължаваща сръдня помежду им, която се бе проточила твърде дълго. Когато тръгна за Хавърстон, тя продължаваше да не му говори и не спеше с него. И всичко това защото дъщеря им бе изтървала няколко цветисти фрази, които много повече подхождаха на един млад благородник?
Това бе нейното обяснение, ала той бе имал достатъчно време да размисли дали това наистина бе причината за гнева й. Не бе присъщо за Джорджина да се сърди за дреболии. А да го обвинява за речника на Джаклин, когато той изобщо нямаше никаква вина…
— Е? — настоя той, когато тя не отговори.
— Томас ме убеди, че може би съм прекалила с реакцията си относно Джак — малко сковано отвърна съпругата му.
Джеймс въздъхна с облекчение.
— Какъв здравомислещ брат имаш. Да не забравя после да му благодаря.
— Не си прави труда. Аз все още съм разстроена и ти си причината за това, но предпочитам засега да не го обсъждам, Джеймс. Тук съм заради децата, след като Джак постоянно бе в мрачно настроение, знаейки че Джуди е тук, а тя не е.
— По дяволите, значи още не си ми простила?
Вместо отговор тя се обърна и продължи с разопаковането на багажа. Добре познаваше това нейно упорито изражение. Тя наистина не смяташе да го обсъжда с него, независимо какво я бе разстроило. Сега вече Джеймс бе сигурен, че няма нищо общо с дъщеря им. Но проклет да е, ако имаше и най-малката представа за какво го обвинява, след като не бе сторил нищо, за да предизвика гнева й.
Забеляза, че раменете й се отпуснаха — ясен знак за него, че и на нея никак не и се нравеше това отчуждение, настанило се помежду им. Не се съмняваше, че тя се чувства нещастна. Джеймс знаеше, че съпругата му го обича.
Пристъпи към нея, но направи грешка, като прошепна името й:
— Джорджи.
Тя отново се скова и обичайната й упоритост се бе завърнала. Джеймс нарочно изруга, още повече че наоколо нямаше деца, които да го чуят, но малката му хитрост отиде напразно — не можа да накара Джорджина да му проговори отново.
8.
По-късно следобед пристигна Едуард, вторият по-голям брат от четиримата братя Малори, придружаван от семейството си. Реджи го осведоми за тайнствения гроб, който бяха открили в земите на Хавърстон, и за особеното чувство на Ейми, че Подаръкът не е обикновен подарък.
Ейми чувстваше, че това не е само обикновен подарък, а нещо много по-важно и че по някакъв начин има връзка със загадката около Ана Малори.
А веднъж появило се, това чувство нямаше лесно да се разсее. Беше толкова силно, че младата жена взе решение същата нощ да отвори подаръка. Не можеше само да реши дали да изчака Уорън да заспи, или да му довери намерението си. Фактът, че той не изглеждаше никак уморен, дори след страстното им любене, реши въпроса.
Отпусната в прегръдките му, докато ръцете му лениво я галеха, тя прошепна в ухото му:
— Тази нощ ще сляза долу и ще отворя Подаръка.
— Разбира се, че няма да го направиш — кротко отвърна той. — Ще се наслаждаваш на вълнението и като всички нас ще дочакаш Коледа, за да разбереш какъв е Подаръкът.
— Бих искала да мога, Уорън, наистина бих искала, но знам, че това ще ме подлуди. Особено след като се обзаложих с Джеръми, че ние ще открием всичко за нашата прабаба, преди годината да изтече.
— След като Джейсън изрично забрани този облог?
— Не го е забранил изрично, а и освен това вече е късно да се откажа.
Съпругът й седна в леглото и я изгледа.
— Но какво общо има облогът ви с Подаръка?
— Имам странното чувство, че отговорът се крие в онази кутия. А моите чувства рядко грешат, Уорън. След като го знам, как бих могла да чакам до Коледа, за да разбера какво има в онази кутия?
Той поклати глава и изрече с толкова неодобрителен тон, че й напомни за някогашния Уорън, който никога не се смееше или усмихваше:
— Бих очаквал подобно поведение от децата, ала не от майка им.
Тя го погледна, без ни най-малко да се засегне от думите му.
— Нима не си поне малко любопитен?
— Естествено, но бих могъл да почакам до…
— Но аз не мога — развълнувано го прекъсна Ейми. — Ела с мен, Уорън. Ще бъда много внимателна. И ако се окаже, че това е просто обикновен подарък, макар и доста тайнствен, ще завия отново кутията и никой няма да разбере, че съм я отваряла.
— Сериозно ли говориш? — попита съпругът й. — Наистина ли си решила да се промъкнеш долу посред нощ също като някоя любопитна гимназистка…
— Не, не, аз и ти, също като разумни възрастни ще направим опит да разрешим загадката, която продължи прекалено дълго.
Уорън се засмя, свикнал със странната логика жена си, както и с навика й да не обръща внимание на сериозните му и принципни доводи. Но тъкмо в това бе магията на Ейми. Тя не приличаше на другите жени.
Предаде се с усмивка.
— Много добре. Вземи халатите ни и някакви обувки. Предполагам, че камината в салона е угаснала и сигурно долу е доста студено.
Не след дълго двамата стояха край малката маса. Уорън не бе особено любопитен, но Ейми едва сдържаше вълнението си, представяйки си какво ще открие под красивата опаковка. В салона не бе студено, защото който и да бе излязъл последен, бе затворил вратата зад себе си, за да задържи топлината. След като влязоха, Уорън също я затвори и запали лампата.
Но вратата внезапно се отвори и сепна Ейми, която тъкмо протягаше ръка към подаръка. В стаята влезе Джеръми.
— Залових ви на местопрестъплението, а? Ейми, как не те е срам!
Ейми се изчерви. Джеръми бе не само неин братовчед, но и най-близкият й приятел.
— А ти би ли благоволил да ми обясниш какво търсиш тук в този късен час? — малко сковано попита младата жена.
Той й смигна и сухо рече:
— Същото, което и вие, предполагам.
Тя се засмя.
