официалните съпруги на владетеля.
— Вие към кои искате да принадлежите?
— Към никои от току-що споменатите — отговори натъртено Шантел.
Хаджи се засмя и младата жена с учудване го изгледа.
— Вече сте гозде, но ми се струва, че това няма да трае дълго. Сама ще разберете, че кастовата система в харема на Джамил Решид е различна, защото двете долни категории изобщо не съществуват.
Шантел зяпна от изненада. Забрави дори приличието и смаяно попита:
— Да не искате да кажете, че ляга с всичките си жени?
— Точно така — кимна Хаджи. — С някои само пет-шест пъти в годината, с други един-два пъти в месеца, но никоя не е пренебрегната завинаги. Разбира се, има фаворитки, които вика при себе си по-често от останалите, но най-много обича жените си.
Шантел смръщи чело.
— Значи харемът му не е чак толкова голям.
Хаджи се усмихна на заключението й.
— С вас стават точно четиридесет и осем. Права сте, не са много. Баща му имаше повече от двеста.
Не били много! Божичко, как можеше един мъж да спи с четиридесет и седем жени! Такова похотливо животно! Но тя никога нямаше да пожелае прегръдките му.
— Какво да сторя, та да не ме забележи? — попита тихо тя.
Хаджи Ага отново стана мрачен.
— Нищо. Тук сте, за да му служите, и щом ви повика, ще правите всичко, което се изисква от вас. Знам, че ще го направите. Но това няма да стане скоро. Първо ще научите някои неща за живота в харема, за мъжката същност и мъжките желания. Ще минат седмици, макар че вие схващате бързо.
Да се харесва на онзи жесток варварин? Ха! Все пак й даваха още малко време. Щом трябваше да минат седмици, преди да стане достойна за вниманието на владетеля, той сигурно щеше да я забрави, а от своя страна тя щеше да положи всички усилия да се държи далеч от похотливите му погледи.
Влязоха през поредната порта и се озоваха в обширен двор от бял мрамор с прекрасен водоскок в средата. Около него бяха разположени десетки малки жилища. Сградата беше триетажна, опасана от дървени балкони. От много стаи струеше светлина, отразявана от мраморните плочи на двора. Пред входовете на жилищата висяха платнища, повечето от които бяха вдигнати като завеси, за да се проветряват помещенията.
Жените си бяха в къщи. Някои седяха по балконите, а от много стаи се чуваха гласове. Една фигура се отдели от рамката на вратата и тръгна насреща им. Жената се поклони дълбоко пред чернокожия евнух и Шантел учудено си каза, че тя е твърде стара за Джамил Решид, макар че лицето под светлия тюрбан все още можеше да се нарече красиво. Коя ли беше?
Хаджи я представи като лала Сафия, управителка на този двор, в който живееха повечето от жените. По-късно Шантел узна, че Сафия била една от икбалите на Мустафа, бащата на Джамил, и след смъртта му решила да остане в харема, вместо да си търси съпруг или да се оттегли в Къщата на сълзите. Този израз произхождаше от Истанбул и означаваше нещо като приют за вдовиците на починалия владетел.
Хаджи предостави Шантел на грижите на управителката, която говореше бързо на турски и младата жена почти не я разбираше. За щастие лала Сафия владееше сносно френски и скоро двете успяха да разменят няколко думи. Шантел я последва на третия етаж и туркинята вдигна платното пред първата врата.
— Ще поживеете на третия етаж, докато станете икбал — обясни тя. — Тогава ще слезете при другите. Ако го направя веднага, ще ми се разсърдят, разбирате ли?
Вероятно всички останали жени живееха на двата долни етажа. Горе беше тъмно й самотно. Долу дворът все повече се оживяваше. Жените излизаха от жилищата си, нетърпеливи да зърнат новодошлата.
— Приятно е тук — побърза да отговори Шантел. Нямаше желание да се излагана натрапчивото им любопитство.
Влезе в малката стая, в която до запалената лампа беше поставена табла с ядене. Нима я бяха очаквали?
— Знаехте ли, че ще дойда?
— Разбира се. Ние знаем всичко, което става в палата. Когато Джамил осведоми Хаджи Ага, че е избрал само вас от трите нови жени, новината веднага достигна до третата му фаворитка после до лала Рахин и накрая до мен. Нали трябваше да приготвя стаята ви.
— Много мило.
Сафия, изглежда, не забеляза подигравката.
— По мое време — продължи тя — в този двор живееха само икбали, които бяха изпаднали в немилост. Имаше голяма спална зала за одалиските и още един малък двор за гозде. Но откакто Джамил дойде на власт, помещенията стоят неизползвани.
— Да, чух вече, че никоя от жените му не остава неупотребявана.
Този път Сафия не остави без последствия подигравателния тон. Тя сграбчи светкавично рамото на Шантел и впи очи в лицето на новодошлата. Погледът й ясно издаваше неодобрение.
— Хич не си мислете, че някой тук ще търпи нахалството ви. Не презирайте онова, което не разбирате. Жените на Джамил са най-щастливите на света. Не знаят какво означава да прекарваш година след година без любов, да умреш девствена, без да си усетила силата и сладостта на мъжката прегръдка. Това е често явление в нашата страна. В харема на баща му повече от сто жени не стигнаха дори до кастата на гозде!
— Можете да ме оставите сама, лала Сафия.
При подобно високомерие жените често получаваха по някоя и друга плесница, защото Сафия не понасяше някоя да й заповядва. Но това момиче беше първото, което Джамил беше избрал лично за себе си от доста време насам, и вероятно можеше да си позволи подобно държание. Сафия беше достатъчно умна да не настройва срещу себе си бъдещата фаворитка.
Затова туркинята се направи, че не забеляза нахалството, и примирително отговори:
— Надявам се да промените мнението си, Жахар. Животът ви тук няма да бъде приятен, ако бързо не разберете какво можете да си позволявате и какво не. Има достатъчно начини да се укроти високомерие като вашето и не казвайте после, че не съм ви предупредила. Утре ще дойде да ви види лала Рахин. Съветвам ви да бъдете любезна с нея, защото тя има безгранична власт в харема и е страшно, ако я настроите срещу себе си.
— Това първата жена на владетеля ли е?
— Не. Майка му.
Божичко, този човек имаше дори майка! А Шантел съвсем сериозно си беше помислила, че се е пръкнал направо от дявола — без помощта на красивия пол.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Слугинята седеше търпеливо с подвити крака, преметнала през рамо скъпоценната хермелинова роба. Обличането на лала Рахин винаги траеше с часове, защото тя се занимаваше с много неща едновременно и все ставаха прекъсвания. Спомняше си забравени заповеди, приемаше и отпращаше просители. Но днес беше по-лошо от всеки друг път, защото майката на владетеля трябваше да се срещне с неговата робиня, която снощи беше доведена в харема. Носеха се какви ли не слухове, но лала Рахин отказваше да разговаря, докато не е видяла лично новото момиче.
Още рано сутринта при нея бяха дошли две съпруги и три фаворитки на владетеля. И все с един и същ въпрос: защо Джамил е купил нова жена? Сгрешили ли са нещо? Разсърдили ли са го?
Никоя жена не би се осмелила да задава подобни въпроси, ако не се отнасяше до Джамил Решид.
