жена излъчваше същата студенина, каквато разпространяваше около себе си и синът й. И двамата бяха омесени от едно и също тесто, а щом той се прояви като жесток, безсърдечен тип, как би могла да бъде оценена майката, която го беше възпитала?
Докато Шантел разсъждаваше така, лала Рахин я разглеждаше непринудено от глава до пети и едва успяваше да скрие изумлението си от онова, което виждаше. Макар че не се мяркаше често пред очите на Джамил, тя беше осведомена по-добре от всеки друг какви жени обича синът й, а това момиче не притежаваше нищо, с което би привлякло вниманието му. Младата особа беше само кожа и кости, бузите й бяха хлътнали, коремът — също. Дано Аллах се смили над нея, нима беше болна! И на всичкото отгоре беше руса! Сред жените на Джамил нямаше нито една блондинка, и то не защото не му бяха предлагали. Той предпочиташе червенокосите, но не отказваше и други цветове, стига само да не бяха руси. Рахин на няколко пъти му беше купувала блондинки, но той веднага ги подаряваше на приятелите си. И тя много добре знаеше защо. Болеше я, но фактът си беше факт. Синът й не обичаше блондинките, защото майка му беше с руси коси.
Смайването й нарастваше с всяка минута. Шейла също не можа да й каже нищо съществено. Джамил си оставаше все така нежен и ласкав, макар че от известно време не искаше да спи с нея поради измъчващата го раздразнителност. Защо беше избрал точно това момиче? А може би то съвсем не беше за него?
Ако беше сама, Рахин щеше да се плесне с длан през челото. Ама разбира се! Момичето сигурно е купено като подарък за някой приятел, може би дори като част от ежегодния данък за султана. Това обясняваше всичко.
Смущението й изчезна и тя започна да открива някои привлекателни страни у младата жена. Не можеше да се отрече, че чертите на лицето й бяха необикновено изискани. Тялото й беше стройно, движенията — гъвкави, а гордо изправената глава само подсилваше впечатлението от красотата й. Трябваше само да я хранят добре, за да понапълнее малко и да отговаря на вкуса на ориенталските мъже. Повечето от тях високо ценяха блондинките и лала Рахин щеше да се постарае да превърне тази красавица в подарък, достоен за самия султан.
— Вие сте англичанка, нали? — попита внезапно тя.
— Аз пък си мислех, че френският ми е отличен.
Усмивката на лала Рахин беше съвсем искрена.
— Приятно е, че имате чувство за хумор, но внимавайте към кого го прилагате. Много малко мюсюлмани ще оценят шеги като вашите, които са на границата на нахалството.
Ето че се започнаха поученията.
— Благодаря ви. Ще го запомня.
— Така трябва. Сафия ще ви назначи лична прислужница, а после ще ви пратят и учителка, която да ви разясни задълженията ви. Предлагам ви първо да се извините на управителката, иначе тя ще изпрати при вас най-досадната робиня на харема. Дайте й това.
Рахин бръкна в джоба си и извади кесия с монети.
— Подаръкът веднага ще заличи яда й. Запазете остатъка за други случаи.
— Искате да я подкупя значи.
— Подкупът е част от живота, дете, и светът не би могъл да съществува без него. Защо в харема трябва да е различно? Ние му казваме „задължителен подарък“. Всеки, който отива на гости, носи по нещо. Трябва да плащаме за изпълнението на желанията си.
— Какво трябва да направя, за да ми поставят солидна врата с ключалка вместо това проклето платнище?
Рахин се засмя с глас — твърде забележително събитие, но Шантел не можеше да знае това. Всемогъщата лала почти си пожела младата жена да остане тук. В харема имаше още една англичанка, но й липсваше този жив дух, който будеше болезнени и сладки спомени за родината.
— За съжаление в този двор не са позволени врати. Има ги само в двора на фаворитките, които са заслужили привилегията да имат малко кътче за самите себе си.
А за тази привилегия се плащаше! Явно Шантел трябваше да се примири, че ще живее без врата. Защо да настройва тази жена срещу себе си? Не биваше да издаде, че се отвращава от това място — също и от сина й Джамил, но не можеше да каже такова нещо в очите на една майка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
— Не мога да повярвам! — извика невъздържано Рахин. Тя скочи и се заразхожда напред-назад из приемната на чернокожия главен евнух, която беше само една от многото стаи в частните му покои. Но помещението беше твърде малко и непригодно за нервни разходки. Мраморният под беше гладко полиран, а ниският диван и кръглата маса заемаха почти цялата стая.
Когато глезенът й закачи ниската маса и недокоснатото кафе заля таблата с бисквитите, та чак до наргилето на Хаджи, Рахин спря. Евнухът не направи никаква забележка, макар че подобно избухване съвсем не беше в нейния стил.
— Е? — заговори отново тя и се отпусна на дивана. — Кажете ми, че не съм разбрала добре.
Хаджи се усмихна. Май отново се беше събудил огънят на младата Рахин, която познаваше от тридесет години. А той си мислеше, че този огън е отдавна погребан под спокойното, непоклатимо самообладание на всесилната господарка на харема.
— Съмнявам се, че не сте ме разбрали, Рахин. Джамил желае обучението на новото момиче да бъде съкратено наполовина. Иска да я приготвим за него колкото се може по-бързо.
— Все още не го вярвам — отговори доста по-тихо тя.
— Мислехте, че не е за него, нали?
— Точно така — изкриви лице Рахин. — Помислих си го още щом я видях. Не предполагахте ли и вие същото?
Хаджи сви рамене и посегна към наргилето си.
— Може би. Но той ме повика рано-рано сутринта. Каза ми всичко лично, не се довери на куриерите си.
Рахин се облегна на възглавниците, обшити със сребърни ресни.
— Нищо не разбирам, Хаджи. Русата коса ли ме заслепи, та пропуснах някои важни подробности?
— Тя е недохранена, но иначе е съвършена. Натопен в достатъчно сладък сироп хляб ще свърши добра работа.
— Симпатична ми е — промърмори замислено Рахин. — Притежава циничния хумор на английската аристокрация, който ми напомня толкова много неща… Но нали знаете кое ме учуди — добави тихо тя и го погледна в очите. — Тя е руса, мършава..
— И не го харесва.
— Какво?
— Вярно е — засмя се Хаджи. — В първия миг външността му й направи впечатление, но когато едно от момичетата беше достатъчно глупаво да го заплюе, всичко свърши. Стражите го набиха с камшик и Жахар искрено се отврати от Джамил. Каза му в лицето, че не иска да бъде негова собственост и го помоли да я прати обратно в дома на роботърговеца.
— Как реагира Джамил?
— Беше запленен от нея.
— Това било значи! Досега всички жени са се влюбвали от пръв поглед в него. Завладял го е чарът на предизвикателството.
— Не съм съвсем сигурен — проговори бавно Хаджи. — Не мога да разбера по каква причина прояви такова необичайно търпение. Позволи й да му противоречи. Разговаря дълго с нея, удовлетвори молбите й, но когато я гледаше, в очите му нямаше дори капчица топлота. Пожела третото момиче, но накрая избра русата.
— Защо тогава проявява нетърпение да я има?
— Не, Рахин, това не е нетърпение. Непременно щях да го усетя. Трябваше да му припомня, че ме е повикал. Отначало дори не се сети какво имаше да ми казва, после набързо ми заповяда да я приготвим и продължи да разговаря оживено с Омар.
